В дискусията за пътя за развитие на сценичните изкуства у нас и системата за справедливото им финансиране с обръщение към „всички от театралното съсловие в България, които са в състояние да чуват и други гласове освен своя“, се включи и проф. Маргарита Младенова – съосновател, заедно с проф. Иван Добчев, на Театрална работилница „Сфумато“. „През опита на половинвековен активен театрал твърдя, че така нареченият публичен дебат по проблемите на българската култура никога не се състоя“, посочва режисьорката. Според нея причините за това са много, но основни сред тях са липсата на диалог в самото съсловие и между него и вишестоящите институции, загубата на самочувствие ухората на изкуството за високия смисъл на артистизма, както и високомерието на политическите елити към тяхната работа и значението ѝ.
„Подкрепям тревожните изявления на големите театри за неработещата система на финансиране; подкрепям и позицията на АРТО (Асоциацията на младите театрални директори). Има надежда най-после нашето обединено „Не“ да предизвика промяна“, пише проф. Маргарита Младенова. Тя напомня, че т.нар. „методика“ не е просто система за финансиране, а от самото си създаване е погрешна философия за предназначението на културните институти, изкривяваща целите на тяхното съществуване с „принципа да се субсидират не дейности, а приходи“.
„От години – публично и като китайска капка настоявам за преосмисляне – с анализ и аргументи. Всуе, плахите опити за създаване на работни групи угасваха още в зародиш. Защото мълчаха и не искаха промяна тези, за които системата работеше; мълчаха – за моя изненада, и онези, които неминуемо губеха от нея“, посочва режисорката.
Според нея сега вече диагнозата трябва да се обърне към състоянието на целия обществен договор, разпаднат до неузнаваемост. „Как се случи, как се допусна презумпцията за невинност – правното кредо на нашата цивилизация – да се изроди в презумпция за виновност, според която първо вкарваш в затвора и после търсиш доказателства? Първо плюеш човека и после той да се оправдава. Узаконените предубеждения на властимащите, че всеки е крадец и мошеник и големия въпрос е как да го спипаш – създаде и мултиплицира един нов тип пост-човек, един хибрид между Андрешко и бай Ганьо, който какво общо има с Витрувианския човек на Леонардо?! Щом няма съвест – трябва контрол – и оттук чудовищното разрастване на дейностите за контрол, охрана, администрация на контрола и охрана на тая администрация на контрола и т.н., и т.н.“, емоционално обрисува ситуацията в културната сфера Маргарита Младенова и задава въпроса защо чиновниците при това положение са по-високо заплатени от творците: „Те – какво произвеждат, какво създават?! Защо публичната оценка за тях, проявена в заплащане на техния експертен труд и то в публичния сектор, е десетократно по-висока от тази на артиста, твореца, правещия човек? Скоро няма да има кой да работи. Да настояваме за преразглеждане на целия обществен договор в неговите принципи, мерки и отговорности“, апелира тя.
Накрая театралният директор прилага своя текст „Мотиви за преосмисляне на системата за финансиране на държавните театри“, който е изпратила в Министерството на културата през юни 2025 г. по „пореден повод“. В него тя посочва, че определянето на субсидията за дейността им на база на приходите активизира работата на държавните културни институти с публиките и води до създаването на по-голям брой „продаваеми“ културни продукти (спектакли), но това в огромното си мнозинство са компромисни касови представления, създадени набързо, а мантрата „пълна зала на всяка цена“ е отгледала значителен контингент зрители, за които театърът е само забавление. „Третирането на всички държавни културни институти като еднакви репертоарни театри, които работят при еднакви условия и с еднаква цел, изравни театралната картина; заличи своеобразието на различните театри. За да заработят бюджета си, те загубиха лицата си“, категорична е в текста си Маденова.
Тя посочва още, че тази система на финансиране е спряла развитието на театъра като изкуство и го е превърнала в индустрия за забавления. „ Отчужди от собствения им труд много актьори (особено млади) и ги превърна в чиновници на щат с ниска заплата, които кръжат около имената, пълнещи залите на целия български театър;…допусна съществуването на съмнителни схеми за източване на бюджет и злоупотреби“.
„Ако сгрешената в основата си идея да се субсидират приходи, а не дейности беше читава държавна политика за култура – някой някъде щеше да се е сетил за нея и тя щеше да е образец за успешно стимулиране на процесите в културата. Нашата Методика няма аналог“, изтъква Млденова, която, като идеолог на „Сфумато“ е и театрален анализатор и мениджър с богат европейски опит покрай многобройните международни партньорства на „Сфумато“. „Като всяко изкуство живият театър е духовна опозиция, смислова алтернатива за човека в битието и социума, произвеждане на смисъл, човекознание. Артистизмът е духовна практика, коректив на вулгарната материализация на живота. В контекст на недообразованост, амнезии за ценности, хейтърство и арогантност, разпад на обществения договор, безверие и подценяване – културата днес повече от всякога е въпрос на кауза… Спектакълът – първо е творба и после продукт“, категорична е проф. Маргарита Младенова, подчертавайки, че има конкретни предложения за оптимизиране на процеса, но това е въпрос на предстояща съвместна работа с институциите.
