Създаването на Асоциация на креативните театрални агенции (АКТА) обявиха вчера независими театрални продуценти и културни организации. АКТА ще е професионална организация, чиято цел е да представлява интересите на частния театрален сектор. В новото обединение влизат Артвент, Арт Билет, База Х, Брейк а Лег, Контраплан, Опшън Би и Фери Арт, а председател е Велизар Величков.
"През последните години частният театрален сектор се превърна в значим фактор за развитието на културния живот в България – създава десетки нови спектакли годишно, привлича широка публика, инвестира в продукция и генерира реална икономическа активност чрез данъци, заетост и културни събития", изтъкват от АКТА. Ето защо "частниците" излизат с някои конкретни предложения, насочени, по думите им, към създаването на по-ясни правила и по-равнопоставена среда в културния сектор.
На първо място те предлагат въвеждане на максимален праг за разходите за външни услуги при реализацията на културни събития в държавните и общинските културни институции. Според предложението общият размер на разходите за организация, разпространение, продажба на билети, маркетинг и реклама не трябва да надвишава 35% от приходите. "В момента в практиката се наблюдават модели, при които чрез натрупване на различни комисионни и договорни схеми значителна част от приходите се пренасочва към посредници и външни услуги", посочват от АКТА. Понякога размерът на тези разходи надвишава дори размера на самия оборот и така се стига до икономически парадокс – посредническите услуги да получават повече от 100% от генерирания приход.
АКТА иска и достъп на частния сектор до сцените на държавните и общинските културни институти с въвеждането на ясна квота за това. Целта според тях отново е да се гарантира по-равнопоставен достъп до публичната културна инфраструктура и да се насърчи разнообразието в културния живот. Публичните сцени са изградени и поддържани със средства на данъкоплатците и принадлежат на публиката, а не на администрацията, която ги управлява. Те трябва да бъдат достъпни за всички, които създават културно съдържание и работят за развитието на театралната сцена, настояват от АКТА. И добавят, че членовете им са продали над 1 милион билета от създаването си досега, което показва реален принос на независимия сектор за развитието на театралната публика.
За ограничаване и елиминиране на „нелоялна конкурентна среда“ АКТА предлага въвеждане на минимални ценови прагове за билети в държавните и общинските културни институции. Според асоциацията това е необходима стъпка за предотвратяване на ценови дъмпинг, при който субсидирани институции предлагат билети на цени, които не отразяват реалната стойност на продукцията. Те претендират и за достъп до билетните каси на държавните театри, като лансират идеята представляваният от тях частен театрален сектор да има възможност да използва безвъзмездно тези каси за продажба на билети за свои спектакли. Аргументът за това предложение е, че въпросните каси се "поддържат и финансират чрез публичен ресурс – данъците на гражданите".
От новоучредената асоциация заявяват готовност за "конструктивен диалог" с Министерството на културата и общинските културни институции, както и с всички представители на културния сектор.
Кои всъщност са съоснователите на АКТА? Компанията Артвент е учредена от Ваня Симонска - журналист, Атанас Боев - бивш търговски директор на Grabo.bg, и Велизар Величков - възпитаник на НАТФИЗ и съосновател на Grabo. Двама от тримата съдружници в Арт Билет ООД са режисьорът Димитър Коцев-Шошо и драматургът Яна Борисова. Едноличен собственик и управител на База Х е актьорът Захари Бахаров. Създатели на продуцентската компания Брейк а Лег са актьорите Луиза Григорова-Макариев и Александър Сано. Контраплан е с едноличен собственик на капитала и управител отново Димитър Коцев-Шошо. Съдружници в Опшън Би са Стефания Колева и Деян Ангелов. Фирма Фери Арт пък е притежание на актьора Фахрадин Фахрадинов.
РЕАКЦИЯ
Предложените от АКТА мерки предизвикаха сред съсловието бурни коментари и дори яростно възмущение – както от страна на представители на държавния сектор, така и от независими артисти и арт организации, създаващи приоритетно високохудожествен продукт с некомерсиална насоченост.
"А защо направо не влязат в системата на държавните театри?", задава не без сарказъм риторичния си въпрос хореографът на балет "Арабеск" Мила Искренова. Драматургът и поет Иван Димитров, който е кадър на "Сфумато", но и работи по независими проекти, по-подробно аргументира несъгласието си с искания достъп до държавните сцени: "Ако ставаше дума за истинския независим театрален сектор, това би било супер. Само че тук става дума за комерсиалния театрален сектор, а независимият такъв дори не може да сключва копродукции с държавните театри, защото при такава копродукция билетите не се субсидират. Причината са т.нар. мечки и техните компании и техни предишни злоупотреби с източване на субсидии по този начин. А сега те са си направили асоциация. Браво!", омерзен е Димитров, намеквайки за избухналата в края на 2024 г. т.нар. "театрална афера".
Драматургът коментира, че от АКТА целят намаляване на конкуренцията с искането за въвеждане на по-високи цени на билетите. "Според мен държавните и общинските театри трябва да държат цените си възможно най-ниски, защото трябва да дават достъп на публиките до театър. Нали затова са държавни", казва той. След като държавният сектор и без това масово свали качеството на продукциите си покрай нелепата система на субсидиране и плаща ненормални хонорари на същите тези хора, сега те искат да превземат държавните театри и с частните си компании, алармира Иван Димитров: "Това не е вик за помощ, а изнудване и наглост. Тези хора и без това изкарват достатъчно приходи с продукциите си, сега просто искат да печелят повече на гърба на данъкоплатците. Надявам се министърът на културата да устои на исканията им, защото те са в позицията на силоваци. Защото с този си ход т.нар. мечки се превръщат в мутри от 90-те."
Една от мнозината подкрепящи опасенията му е актрисата Мартина Апостолова, която споделя: "Не знам дали си даваме сметка, че с този си ход, при евентуална подкрепа от министъра, това може да бъде последният пирон в ковчега на независимия сектор, за който се борим от години буквално за трохичка хляб, а силоваците … влизат с големи обувки, за да прегазят "дребните".
Режисьорката Гергана Димитрова, основател на организацията за съвременно алтернативно изкуство "36 маймуни", също поставя пръст в раната: "Никой ли не прави вече разлика между комерсиална и независима сцена и комерсиален и независим театър?". Остава да се надяваме, че от Министерството на културата правят тази разлика, а дискусията в съсловието и в обществото за изработване на стратегия за развитие и достойно финансиране на сценичните изкуства ще продължи градивно.
