Quantcast
Страх и цензура в лондонския "Тейт" | СЕГА
facebook
twitter

Култура

Страх и цензура в лондонския "Тейт"

Изложбата на Филип Густон показва баналността на злото, но може да бъде разбрана погрешно, опасяват се организаторите
1 141
 The Estate of Philip Guston
В „Обиколка с кола“ (1969) Филип Густон рисува трима, вероятно заговорничещи, членове на Клана.

Придобил известност с абстрактното си изкуство, канадско-американският художник Филип Густон (1913-1980) в един момент отхвърля очакванията и преминава към гротескна фигуративна живопис, включваща често повтарящ се мотив - членове на "Ку Клукс Клан" с качулки. Сега тези образи доведоха до отлагането на голяма ретроспектина изложба в негова чест - и до разгорещен спор в света на изкуството, съобщава "Гардиън".

Четири институции - Националната художествена галерия във Вашингтон, Музеят за изящни изкуства в Хюстън, Музеят за изящни изкуства в Бостън и галерия "Тейт" в Лондон - заявиха, че изложбата им „Филип Густон сега“ няма да бъде показана преди 2024 г., защото трябва да бъдат оформени „някои допълнителни перспективи и гласове“. Те искат да изчакат, докато „посланието за социална и расова справедливост“ в центъра на неговото творчество „може да получи по-ясна интерпретация“.

Решението за отлагане на турнето, което трябваше да започне през лятото, предизвика остър отзвук от артистичната общност, включително от Марк Годфри, старши куратор на "Тейт" за международно изкуство, и дъщерята на художника Муса Майер. Проблемът, както изглежда, са изображения на фигури с бели качулки, образ, който художникът от еврейски произход и с леви политически убеждения повтаря от началото на 30-те години до смъртта си през 1980 г.

„Има риск те да бъдат изтълкувани погрешно и това да засенчи цялостното значение на неговата работа и наследство“, заяви говорител на Националната галерия на пред Artnews, добавяйки, че музеят иска да избегне „болезнените“ преживявания, които изображенията могат да причинят на зрителите.

Но Майер признава, че е натъжена от решението: „Преди половин век баща ми създаде картини, които  шокираха света на изкуството. Той не само наруши канона на очакванията на индоктринираната критика от какво трябва да рисува един известни абстрактен художник, но се осмели да постави огледало пред бяла Америка, излагайки баналността на злото и системния расизъм, с който все още се борим днес“. 

 „В тези картини карикатурните фигури с качулки подсещат за Ку Клукс Клан. Те планират, заговорничат, обикалят с колите си, пушат пури.  Никога не виждаме какво причинява омразата им. Не знаем какво става в съзнанието им. Но е ясно, че те - това сме ние. Нашето отричане, нашето прикриване“, казва още дъщерята на художника. 

Проблемът идва в момент, когато арт институциите се борят едновременно с няколко кризи: загуба на приходи от затварянето заради пандемията от Covid-19; загуба на частни меценати; поява на колекционери, които създават частни музеи, вместо да завещават на националните галерии; и последиците от движението за социална справедливост.
 
През 2017 г. избухна протест срещу експресионистичната картина на бялата художничка Дана Шуц „Отворен ковчег“ (2016) - изображение на Емет Тил, чернокож тийнейджър, линчуван в Мисисипи през 1955 г. Творбата беше част от изложбата на Биеналето в „Уитни“. Шуц и музеят бяха обвинени, че са се възползвали от много важен момент в афро-американската история.  Две години по-късно седем художници поискаха да бъдат премахнати творбите им от биеналето през 2019 г., като се позоваха на липсата на отговор от „Уитни“ на призивите за оставка на член на борда, свързан с търговията с оръжие. 

Но сегашният спор стига до основите на институционалната отговорност и това, което критиците описват като вълна на страх, предпазливост, безкритичност и неувереност. Колекционерът и критик Кени Шахтър каза пред „Обзървър“, че вместо да обясняват изкуството, публичните институции треперят от страх. „Без значение откъде идва това, страхът на лявото от дясното, страхът на дясното от лявото, цялото това нещо е пълно с лоши решения от всички страни. - казва той. - Те се стараят да заемат най-безопасната позиция, но истинската опасност е в появата на цензура.“

Картините на Густон, казва Шахтър, „са точно този вид изкуство, което имаме нужда да видим и да говорим за него - пророческо и дълбоко, обратното на канонизираното мислене в изкуството по онова време. Той имаше способността да вижда нещата такива, каквито бяха, и визията му днес е толкова трогателна, колкото и беше и тогава. Изкуството не трябва да бъде красиво. То е отражение - икономическо, политическо, расово - на нашето време. Но понеже светът на изкуството търгува със собственото си лицемерие, тази изложба има нужда от подкрепа - никой не казал, че изкуството трябва да е лесно".

Все още няма коментари

Още

Колко струва един банан?
Нежната твърдост на Кирчовия камък
Народът срещу изкуството - новият културен болшевизъм

Влез или се регистрирай за да коментираш