Нов текст за ревизия на ТЕЛК решения предизвика брожения сред хората с увреждания. Текстът е записан в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и заедно с още една промяна практически представлява единственият опит за запушване на пробойните. Става дума за нова възможност НОИ да иска от НЕЛК да преразглежда влезли в сила експертни решения до 5 години назад, когато във връзка с отпускане или изплащане на обезщетения, помощи и пенсии се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на тези решения. В тези случаи НЕЛК се произнася след извършен от ТЕЛК преглед, като комисията ще се избира по ред, определен от министъра на здравеопазването и управителя на НОИ. Този текст трябва да влезе в сила от 1 март.
От 1 юни пък, както "Сега" писа, медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ ще получат достъп до информацията в здравните досиета на осигурените българи в Националната здравноинформационна система.
Проблемът, който хората виждат с тези текстове, е срокът за преразглеждане на решенията - той е обичайният давностен срок за вземанията на НОИ според Кодекса за социално осигуряване. Неправилно извършени осигурителни плащания, парични обезщетения, надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срощ се погасяват всички вземания, когато задължението е отсрочено или разсрочено, предявено в производство по насъстоятелност и др.
Тази сутрин пред Нова телевизия от пациентските организации коментираха този текст почти апокалиптично. "ТЕЛК не е само пенсия. ТЕЛК въобще не е пенсия. Експертното решение на ТЕЛК комисията е административен акт. Когато тези две седмици минат и НОИ не е оспорил решението, в чиято комисия е имало представител на НОИ и пациентът е изпълнил абсолютно всички изисквания, представяйки всички необходими документи, няма никаква причина НОИ изведнъж да се сети след една година, след две или до пет да му анулира решението", заяви Ангелина Бонева от Центъра за защита правата в здравеопазването. Според нея е правен абсурд да се дава петгодишен срок за оспорване на решения, които може да са с едногодишен срок.
"Ще връщаш пари. Обаче ако починеш — кой ще върне парите? Междувременно, ако имаш веднъж ТЕЛК за една година, след това минаваш на друга комисия и получаваш решение за две години, после пак за една. Те могат за този период от пет години какво - да атакуват и трите решения ли? Говорим за реално болни хора. Това ли ще е икономията, с която да напълнят хазната? Защото тежко болният човек не е богаташ. Тежко болният човек, за да се яви пред такива комисии - му е опрял ножът в кокала и не отива там за „хапче турист“. Поставят го в ъгъла и се гаврят с него, защото правят първия бюджет в евро. Това не е сериозно", смята Бонева.
Брожения има и срещу другия текст - там пък здравни експерти предупреждават, че не е редно НОИ да получава достъп до здравните досиета.
На фона на хилядите нуждаещи се обаче в системата на ТЕЛК има очевидни аномалии. Годишно се издават по четвърт милион експертни решения. Някои области с много малко население изпреварват далеч по-многолюдни райони - Кърджали например има повече ТЕЛК решения тази година от Варна, Пловдив почти настига София. Аномалии се забелязват и при диагнозите, които най-често водят до ТЕЛК решение - шизофренията например е на четвърто място след инсулта, инфаркта и диабета. Самият социален министър Борислав Гуцанов също многократно изразява недоумение как е възможно да има 800 000 българи с ТЕЛК и говори за промени.
"Министерството иска да постигне повече справедливост в системата за хората с увреждания, като се осигури навременна и адекватна подкрепа на реално нуждаещите се и се спрат злоупотребите. В тази връзка, след разговори между министър Гуцанов и министър Кирилов, беше създадена работна група от експерти на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, която да даде предложения за постигане на повече справедливост в системата. Тя все още не е дала своите предложения. През последните години разходите за асистенти по механизма за лична помощ нарастват в пъти. От около 19 хиляди регистрирани лични асистенти през 2020 г., в момента те са около 90 хиляди. На този фон Социалното министерство все по-често получава сигнали за регистрирани като лични асистенти роднини на хора с увреждания, които дори не живеят в един и същ град с ползвателя на личната помощ", коментират в официална позиция до Нова телевизия от социалното ведомство.
