Българските власти отново са поканени на заседание на Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона в Европейския парламент, след като през август премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев отказаха да се явят пред евродепутатите, а вместо това ипратиха външния министър Екатерина Захариева и настоящия министър на правосъдието Десислава Ахладова.

"Поканили сме същите хора, които са се явили на изслушването на 28 август. Тъй като премиерът се скри тогава - на 28 август и на това изслушване изпрати госпожа Захариева - сега поканата е отправена към госпожа Захариева", обясни евродепутатът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Елена Йончева пред БНР. По нейни думи Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона не е доволно от получените през август писмените отговори от правителството и държавното обвинение и отново иска изслушване, което ще се състои на 17 декември.

Йончева уточни, че темите, които ще бъдат дебатирани вдругиден, са свързани с върховенството на закона в България и разделението на властите.

Остри критики срещу България в Европейския парламент

Сериозни критики бяха отправени към България по време на закритото заседание на мониторинговата група за върховенството на закона в Европейския парламент, на която бе обсъдена ситуацията в страната.

28 Авг. 2020

СТАНОВИЩЕ

Междувременно прокуратурата депозира в Народното събрание изцяло отрицателно становище по законопроекта на ГЕРБ и Обединени патриоти за промени в НПК, които целят създаването на нова длъжност на прокурор, чието основно задължение ще бъде да раследва главния прокурор. Според държавното обвинение липсва каквато и да е необходимост от подобна фигура, тъй като в закона и конституцията вече са предвидени механизми за разследване на обвинител №1.

Становището се позовава на решение на Конституционния съд от 23 юли, което казва, че всеки прокурор в държавата има компетентност и може независимо да проведе разследване на главния прокурор, като в случая правомощията на последния за надзор за законност и методическо ръководство не се отнасят до хипотезата, в която самият шеф на държавното обвинение е заподозрян в престъпление. 

„Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на обществено положение /чл.6 от КРБ/. Този принцип сам по себе си създава невъзможност от възползване на главния прокурор от каквито и да било привилегии, отличаващи го от всички останали граждани на РБ. При наличие на данни или доказателства за извършено от него престъпление, същият няма никакви законови правомощия да влияе върху процесуалното развитие на случая“, пише още в становището на прокуратурата.

Трябва обаче да се отбележи, че главният прокурор разполага с редица инструменти, с които да упражнява власт над долустоящите прокурори, включително тези, които го разследват. Той има правомощията да командирова всеки един обвинител, както и да дава методически указания и упражнява надзор за законност върху ръководителите на прокуратурите. Освен това има силно влияние в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която в крайна сметка кадрува в прокуратурата.