Тринадесет браншови организации на производители от хранително-вкусовата индустрия се обявиха срещу голяма част от мерките на новата власт за овладяване на ръста на цените, приети на първо четене с промени в Закона за защита на конкуренцията.
"Въпреки, че обявената цел е защита на по-слабите участници във веригата на доставки и ограничаване на нелоялни практики - цели, които принципно би следвало да подкрепят и нас като производители и доставчици, предложените механизми значително надхвърлят разумните граници на държавна намеса в пазарните отношения и създават редица сериозни рискове", се казва в обща позиция на недоволните браншови съюзи.
Сред тях са асоциациите на месопреработвателите, на производителите на безалкохолни напитки, рибни продукти, растителни масла, захар и захарни продукти, спиртни напитки. Позицията са подписали и браншовите съюзи на хлебарите, пивоварите, преработвателите на плодове и зеленчуци, птицевъди и свиневъди.
Тези бизнес организации се опасяват, че част от промените в Закона за защита на конкуренцията ще доведат до прекомерна административна намеса в частноправните отношения, която ограничава свободата на договаряне и вместо до ограничаване на инфлацията ще доведе до съществено покачване на цените.
Риск от това има заради предложените ограничения върху промоционалните кампании в търговските вериги и отстъпките над 20%, забраната за договаряне на ретроактивни обемни отстъпки, задължението за прилагане на еднакви надценки на продукти от една и съща продуктова категория и др. подобни мерки.
Недоволство има и заради допускането с наредба да се конкретизират елементите на новата регулация, като съдържанието и задълженията на фирмите да подават информация в предлагания електронен регистър за цените.
Критики са отправени и към разпоредбата, която прехвърля върху фирмите тежестта да доказват, че не са нарушители, както и законова делегация Министерски съвет със свои постановления да допълва списъка с нелоялни търговски практики, за които предвидената санкция е 10% от оборота. "Тази правна несигурност създава реален риск от отлив на инвестиции и дестабилизация на структуроопределящ сектор за българската икономика. Допълването на уредените в закона нелоялни търговски практики с наредби нееднократно е приемано за противоконституционно", се казва още в позицията на 13-те браншови организации.
Те предупреждават, че новия регистър за проследимост, бюрократичните изисквания за докладване на цени и сделки с неясни параметри, както и задължение за съхраняване и акумулиране на значителен обем документация при всяка сделка, значително ще затрудни особено малки и средни доставчици. А тази увеличена административна тежест и разходи неизбежно ще бъдат калкулирани в крайните цени на продуктите.
Новите термини като "съвместно господстващо положение", "прекомерно висока цена", "разумна норма на печалбата" са твърде противоречиви и създават предпоставки за субективизъм при прилагането на закона, тъй като липсват ясни и конкретни дефиниции, смятат още производителите от хранително-вкусовата индустрия.
Затова 13-те браншови организации предлагат редица промени преди второто четене на закона за защита на конкуренцията, които да коригират неяснотите.
Други техни предложения са някои от разпоредбите да отпаднат, като например ограниченията върху промоционалните кампании, абсолютната забрана за отстъпки след фактура, както и изискването за договаряне на еднакви търговски надценки и отстъпки в диапазон от плюс/минус 10% за продукти от една и съща категория.
"В една и съща продуктова група може да присъстват продукти, насочени към ниския ценови сегмент, които предполагат висока оборотност и ниска надценка, както и премийни продукти, които се характеризират с по-ниска оборотност, но с по-висока надценка. Понятието „съпоставими продукти“ не е ясно дефинирано", смятат производителите от хранително-вкусовата индустрия. Според тях в интерес както на производителя, така и на търговеца е да договарят търговски условия, които да създадат стимул за търговеца да предлага и реализира съответния продукт, при обоснована рентабилност, която взима предвид, както неговото ценово позициониране, така и неговата оборотност.
Освен това производителите настояват МЗХ, вместо да иска доставчици и търговци ежедневно да докладват данни за новия електронен регистър на цените, да си обменя по автоматизиран път информация с информационната система на НАП за стоките с висок фискален риск, където попадат огромна част от хранителните продукти.
