Да отпадне понятието „справедлива цена“ като законова категория, а забраната на "икономически необосновано“ увеличение на цените да се преосмисли, така че да не бъде приложима към практически всяко ценово движение.
За това настояха работодателските организации на днешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество, на което бяха обсъдени промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, с които новата власт иска да овладее ръста на цените. Обсъждането в тристранката се случва, след като промените вече са приети в НС на първо четене.
Междувременно премиерът Румен Радев реши да се срещне в късния следобед с представители на търговските вериги, за да обсъди същите промени.
Двата законопроекта се разглеждат заедно, защото въвеждат паралелни и частично покриващите се понятия и режими за контрол върху цените и търговското поведение, които вече предизвикаха силно безпокойство сред бизнеса.
КОЕ ПО-НАПРЕД
В Закона за защита на потребителите се предлага забраната за „икономически необосновано“ увеличение на цените, въведена със закона за еврото, да продължи още една година - до август 2027 г. Освен това се въвежда понятието „справедлива цена“, която по обясненията на вносителите от "Прогресивна България" няма задължителен характер, а е само ориентир за потребителите. Предвиждат се и ежедневни докладвания на ценова информация от търговците към КЗП до август 2027 г., като в същото време двойно се завишават санкциите на комисията за нарушителите.
В Закона за защита на конкуренцията значително се разширява списъкът на забранените нелоялни търговски практики и се въвеждат и нови понятия и режими като защита от злоупотреба със „съвместно господстващо положение“, забрана за „прекомерно високи цени“, „разумна норма на печалба“, „обективни икономически причини". Създава се и централен регистър за проследимост по веригата на доставки.
"В резултат от всичко това се създава сложна система от понятия без достатъчна яснота относно съдържанието им и границите между отделните режими", посочиха от Българска стопанска камара. От подобна усложнена нормативна конструкция не става ясно за бизнеса какво конкретно поведение е разрешено и какво поведение ще бъде санкционирано.
Затова БСК и другите три работодателски организации настояват при второто четене на промените в Закона за защита на потребителите да отпадне понятието „справедлива цена“ като законова категория. "При необходимост държавата може да публикува статистически и информационни индекси, но не и административно определена „справедлива“ цена, която неизбежно ще влияе върху пазара", смятат представителите на бизнеса.
След тристранката от изказванията на участниците в нея стана ясно, че вероятно формулировката "справедлива цена" ще бъде заменена със "справедлива стойност" или "референтна стойност". По-рано днес депутатът от "Прогресивна България" Константин Проданов също допусна, че може би е по-добре да се използва "справедлива стойност". "Глобалните финансови пазари функционират изцяло на концепцията за справедлива цена. Когато пазарната цена на една компания се различава от нейната справедлива цена, това е сигнал за инвеститорите да купуват или да продават акции. Но потребителите не могат да се ориентират сами, затова ние даваме тези справедливи цени. И сега има приложения и сайтове, които показват такива цени в ЕС за различни сектори", обоснова се Проданов по bTV.
ОЧАКВАНИЯ ЗА КОРЕКЦИИ
Работодателските организации се въздържаха да подкрепят законовите промени, свързани с цените, докато синдикатите дадоха пълната си подкрепа.
Бизнесът поиска между двете четения да се ограничат задълженията за ежедневно публикуване на ценова информация, както и да се направи оценка дали подобна публичност няма да доведе до антиконкурентни ефекти.
Според бизнеса трябва да се прецизира и понятието „съвместно господстващо положение“, за да се избегне възможността всяко сходно поведение на фирмите при сходни пазарни условия автоматично да поражда подозрение за нарушение.
При първото четене на законовите промени работодателските организации силно се противопоставиха и на разпоредбите, които предвиждат фирмите сами да доказват пред КЗК или КЗП, че не са нарушители, когато контролните органи идват на проверки. "Нарушението следва да се доказва от компетентния орган, а не от предприятията", настояват от БСК.
КАКТО В ГЕРМАНИЯ
"Мерките, които предлагаме са базирани на най-добрите европейски практики. Ние не искаме нищо повече от това, което е в Германия, но и нищо по-малко. Не поставяме таван на цените и надценките, но искаме да няма прекомерни надценки и нелоялни търговски практики, както в Германия“, обърна се премиерът Румен Радев в началото на срещата си с търговските вериги.
Премиерът предупреди, че държавата разполага с достатъчно прерогативи спрямо търговските вериги, но това са крайни мерки. "Аз съм убеден, че вие осъзнавате вашата роля и сте готови да проявите социална отговорност спрямо потребителите в труден момент, в който те губят покупателна способност", каза Радев. И призова търговците за добра воля и идеи как да се овладее ръстът на цените.
След срещата представителите на търговските вериги бяха лаконични: „Достигнахме до решението, че наистина трябва да се вземат мерки в подкрепа на потребителите. Има и съгласие за задълбочен експертен разговор по темата за двата законопроекта, така че те да изпълнят максимално целите си, без да вредят на конкуренцията, инвестиционната среда и бизнес климата в страната”, заяви Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия.
