Кабинетът “Радев” ще иска зелена светлина от парламента да поеме 3.8 млрд. евро дълг още преди приемането на бюджета за 2026. Парите от новия дълг ще бъдат насочени за разплащане на инвестициите по националния план за възстановяване и устойчивост, които трябва да приключат до края на август. Така временно парите ще се ползват за плащанията по ПВУ, но те междувременно ще бъдат разплатени от ЕК и всъщност дългът се взима за покриване на дефицита. 

Това става ясно от публикуваната в strategy.bg и приета в сряда законодателна програма на кабинета. 

Намерението за поемане на нов дълг не е новина - тази седмица финансовият министър Гълъб Донев обяви, че ще се наложи изтеглянето на такъв заради забавянето на държавния бюджет. В момента удължителният закон за бюджета позволява тегленето на дълг в размер, който покрива само и единствено погашенията по стар дълг. Този лимит е равен на 1.41 млрд. евро и бе изчерпан на 11 май с последната възможна по този ред емисия на държавни ценни книжа. 

До момента  размерът на дълга, който кабинетът смяташе да тегли, не бе известен. От публикуваната законодателна програма става ясно, че сумата ще бъде в размер на 3.8 млрд. евро. От нея става ясно, че правителството ще предложи изменение на удължителния закон, с което междувременно да стане възможно поемането на този дълг. 

“С предложените промени се създава възможност Министерският съвет да може да поема и държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по ПВУ на Република България, включително и външен държавен дълг на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари. По този начин ще се осигури ресурс, с който националният бюджет да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по НПВУ с оглед постигане на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейностите/инвестициите по него, както и ще се минимизират потенциални ликвидни рискове”, се изтъква в документа.

Новият дълг временно ще осигури ликвидност за плащанията по ПВУ, които в противен случай следва да се поемат от фискалния резерв. Той не е на толкова високо ниво и страната рискува да изпадне в ликвидни затруднения. При получаване на обратните плащания от ЕК обаче - страната ни чака четвърто плащане до края на юни и пето плащане в рамките на годината, сумата от новия дълг на практика ще финансира дефицита по държавния бюджет. Служебното правителство последно обяви, че по ПВУ следва да се направят плащания в размер на около 4 млрд. евро. 

В проектобюджета на кабинета “Желязков”, на база на данните за БВП към онзи момент, за 2026 година се очакваше дефицит в размер на 3.6 млрд. евро (3% от БВП) - сходна сума с тази, която кабинетът планира да предложи в удължителния бюджет. Това обаче надали ще бъде целия размер на бъдещия нов дълг за годината. Правителството на Росен Желязков предложи рекордните 9.94 млрд. евро нов дълг, но за високия лимит принос има и голям дълг по линия на инструмента за финансиране на разходи в отбраната SAFE 3.26 млрд. евро. Не е ясно дали кабинетът "Радев" ще заложи допълнителен дълг извън този по SAFE и предварително предлагания в момента дълг от 3.8 млрд. евро за покриване на плащанията по ПВУ и дефицита. 

Очаква се по тези теми да има остри дебати в НС.