Държавата се нагърби с нови 300 млн. лв. дълг, след като Министерството на финансите пласира в понеделник 7-годишни държавни ценни книжа. Постигнатата средна доходност е 3.3% годишно.
Това е 13-ият път, в който държавата заема средства от вътрешния пазар тази година и общият им обем вече достига 3,3 милиарда лева.
През април и юли имаше и емисии на международните пазари, от които бяха взети заеми за 7,2 милиарда евро.
Така общият обем на новопоетия държавен дълг тази година вече е 17.7 млрд. лв. при заложен таван от 18.9 млрд. лв.
Заемите, които държавата направи тази година и вероятно ще продължи да прави, трикратно надвишават бюджетния дефицит, който трябва да запуши. В края на септември недостигът в хазната достигна 6.05 млрд. лв. или 2.7% от БВП.
Припомняме, че бюджет 2025 е разчетен при 6.4 млрд. лв. дефицит, което е 3% от БВП. При това темпо, ако няма орязване на разходите, например капиталовите, хазната ще приключи годината с по-голям дефицит от 3%. Държавата обаче е планирала да налее 7 млрд. лв. от новия дълг в десетина държавни дружества. С 6.5 милиарда лева вече бе увеличен капитала на държавната Българска банка за развитие и на Българския енергиен холдинг.
За догодина е планиран още по-голям нов държавен дълг - 10.5 млрд. евро, което достига рекордните 34% от БВП. От тях 3.649 млрд. евро ще са за покриване на дефицита, а 1.4 млрд. евро за рефинансиране на стари задължения. В инвестиции за отбрана ще бъдат вложени 3.2 млрд. евро, които страната ни ще заеме от европейския механизъм SAFE, обясни финансовият министър Теменужка Петкова при приемането на бюджета на първото четене във вторник от ресорната бюджетна комисия. "България ще се възползва и от дадената от Еврокомисията дерогация за разходите за отбрана", каза Петкова, което означава тези разходи да не се броят за свръхдефицит.
Други 1.2 млрд. евро от планирания нов дълг догодина ще бъдат използвани за вдигане на капитала на няколко държавни фирми, обяви финансовият министър. Списъкът с тези фирми е публикуван към мотивите на бюджета за 2026 г. Както "Сега" писа тай-голямият разход от 407 млн. евро е планиран за създаване на смесеното предприятие между ВМЗ Сопот и "Райнметал". Други 260 млн. евро са предназначени за учредяване и капитализиране на ново търговско дружество със 100% държавно участие към Министерството на икономиката и индустрията също от отбранителната индустрия.
Правителството планира да увеличи капитала и на ВиК холдинга с 200 млн. евро, които да се инвестират в мерки срещу безводието, каза Петкова.
