Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите са единствените две организации, които бранят пред Конституционния съд тезата, че времето на изпълняващия функциите главен прокурор може да бъде неограничено.
Правят го със становищата си по делото, образувано по въпрос, повдигнат от Апелативния съд във Варна в края на 2025 г. Първоначално варненските съдии искаха тълкуване на нормата от Закона за съдебната власт, че никой не може да е и. ф. главен прокурор или председател на върховен съд за по-дълго от 6 месеца. Конституционният съд обаче прие това питане за нередовно и магистратите го преформулираха - директно атакуваха законовата норма, регламентираща ограничението във времето.
Сарафов е и. ф. главен прокурор от юни 2023 г., когато беше уволнен титулярът Иван Гешев. Но тъй като законът влезе в сила на 21 януари 2025 г., се приема, че неговите 6 месеца изтекоха на 21 юли. Това е и практиката на Върховния касационен съд, с която както Сарафов, така и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отказват да се съобразят. Колегията смята, че Сарафов е в заварено положение и затова може да си стои и. ф. вечно. Неотдавна дори отказа да разгледа предложението на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов да определи нов изпълняващ функциите.
Колкото до конституционното дело, засега в електронната му папка са качени само 6 становища, като прави впечатление, че няма такова от Народното събрание, нито от Висшия съдебен съвет.
От Асоциацията на прокурорите смятат, че ограничението от 6 месеца трябва да бъде обявено за противоконституционно. Според тях не е ясна целта на законодателя да сложи лимита. Като няма ясни мотиви, това може да означава, че се преследва конкретен човек или пък че целите са комерсиални, пише още подчинената на Сарафов организация.
С твърдия срок за изпълняващ функциите се въздейства върху съдебната власт и се нарушава принципът за разделение на властите, допълват и от Камарата на следователите. И сами припомнят нормалния според тях абсурд - титулярите на поста имат ограничен мандат, а този на изпълняващия функциите е безсрочен. Ограничението е груба намеса в конституционно уредени правомощия на ВСС, пише в становището.
Съюзът на съдиите е на обратното мнение. Всяко неограничено във времето упражняване на власт е предпоставка за произвол и за превратното ѝ използване в противоречие на целта на закона. "Предвид продължаващата повече от 4 години криза в мандатите на ВСС и ИВСС, при липса на времево ограничение за временно изпълнение на функциите на главен прокурор и председатели на върховните съдилища, възможността за властова злоупотреба е реална", пише в становището на тази организации. На същото мнение е и правосъдният министър Янкулов.
Българският институт за правни инициативи пише в становището си, че парламентът напълно легитимно е въвел 6-месечния срок. Индиректно тази уредба насочва нуждата от провеждането на редовна процедура за избор на съответната позиция, аргументират се от БИПИ. Те припомнят още, че мандатността е една от гаранциите срещу конституционно-установената форма на държавно управление. Конституцията не признава безсрочните мандати. Затова е и неприемливо да има и. ф. главен прокурор без ограничение в срока.
Гл. ас. д-р Дилян Начев от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" също защитава 6-месечния срок. Според него несигурността, за която говорят противниците на ограничението, идва не от законовия текст, а от отказа на компетентния за това държавен орган (ВСС) да го приложи. "Няма никакво съмнение, че законодателят не е изразил по най-добрия възможен начин волята си, но няма и съмнение относно това каква е била тя. Действително неприлагането на правните предписания има за своя последица непредвидимост в обществените отношения", пише той в мнението си до КС.
