Медия без
политическа реклама

Радев тръгна на обратен ход в ЕС срещу въоръжаването на Украйна

Българският президент заплаши с вето, ако санкциите против Русия обхванат ядрения сектор

09 Февр. 2023Обновена
В излъчването на сайта на Европейския съвет Румен Радев бе представен като Кирил Петков, премиер на България
В излъчването на сайта на Европейския съвет Румен Радев бе представен като Кирил Петков, премиер на България

Докато украинският президент Володимир Зеленски настояваше днес в Брюксел за тежки оръжия, с които да отблъсне очакваната нова офанзива на Русия, българският президент Румен Радев призова своето служебно правителство повече да не дава оръжия на Украйна.

"България вече предостави оръжия от военния си запас на Украйна, служебното правителство изпълни задачата на 48-ото Народно събрание. Надявам се за в бъдеще правителството ще прояви разум това да не се допуска отново", каза пред журналисти Радев на влизане в залата на Европейския съвет в Брюксел. "Това е кръвопролитна война и все по-рядко чуваме гласове за мир. Ще призова ЕС да използва цялата си сила и инструменти, за да водим дипломатически усилия за мир", заяви той в дисонанс с другите европейски лидери, които изразяваха съпричастност с усилията на Украйна да отблъсне нашественика. 

Според Румен Радев фокусът вече трябва да е върху прекратяване на войната в Украйна и мирно решение на конфликта. "България ще продължи да подкрепя украинските хора на място в тяхната справедлива битка за свободата на страната им", обяви още държавният глава.

България не може да приеме европейски санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко на нашата енергетика, продължи Радев. Затова, ако се стигне дотам, страната ни ще наложи вето. 

"Отчитаме всички области, в които това може да стане, но там, където са застрашени нашите интереси, не можем да го приемем", заяви Радев. Засега не е ясно за какъв обхват на санкции става дума - за бъдещи проекти, за доставка на части или друго.

 

ПАРИ ЗА ОГРАДАТА

Австрийският канцлер Карл Нехамер каза на влизане в залата на Европейския съвет, че днешната среща на лидерите е много важна за неговата страна и Нидерландия заради включената в дневия ред тема за миграцията. Двете държави ще поставят ребром въпроса. Канцлерът специално подчерта, че трябва да се помогне финансово на България за укрепване на граничната ограда и за технически средства за наблюдение. Трябва да се помогне и на Гърция, Италия и Франция - всички страни, през които влизат мигранти в ЕС, настоя той.

 

РЕАКЦИИ

Българските политици трябва да направят всичко възможно АЕЦ „Козлодуй“ да продължи да работи с ресурса, с който разполага - до 2047 г. за V блок и 2051 г. за VI блок. Това коментира пред БГНЕС по повод думите на президента за евентуално вето Александър Николов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“.

Той подчерта, че централата е важна не само за енергийната сигурност на страната, но и за целия регион и дефицит на електроенергия на Балканите ще се усети от всички. „Една глобална санкция върху руската ядрена енергетика ще засегне не само България и региона, но и Унгария, Словакия, донякъде Чехия и Финландия“, каза Николов. 

Междувременно днес президентът на американска компания за ядрени технологии „Уестингхаус“ Тарик Чохо, отговарящ за ядреното гориво, вицепрезидентът на завода за ядрено гориво в Швеция Азис Даг и представителят на компанията за България Иван Пиронков се срещнаха с лидера на Бойко Борисов и двамата енергийни експерти на партията Делян Добрев и Валентин Николов.

В края на декември АЕЦ "Козлодуй" и "Уестингхаус електрик Швеция АВ" подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 1000-мегаватовия 5-и блок за срок от 10 години.

Още по темата