Президентът Румен Радев върна за повторно обсъждане в парламента законовите промени на управляващите, според които продажбата на активите на руската компания "Лукойл" в България ще подлежи на предварително одобрение от ДАНС и решение на правителството.
Поправките, направени в Закона за насърчаване на инвестициите, бяха внесени от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП-ОЛ и ИТН, а при гласуването в залата бяха подкрепени също от трима независими депутати и един от АПС. Промените засягат разпоредителни сделки с дружествени дялове, акции и недвижимо имущество на ''Лукойл-България'' ЕООД, ''Лукойл Нефтохим Бургас" АД, ''Лукойл ейвиейшън България'' ЕООД и ''Състейнабъл енерджи съплай" ООД. Всяка сделка, направена без разрешението на ДАНС и правителството, би била нищожна. Управляващите оправдаха въвеждането на контролния механизъм с аргумента, че това гарантира, че активите на "Лукойл" могат да бъдат продадени само на стратегически инвеститор от бранша.
Държавният глава обаче смята, че с тези промени "законът поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от становище на ДАНС, което е конституционно недопустимо".
"Министерският съвет е компетентният орган, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната и осигурява обществения ред и националната сигурност. ДАНС, от друга страна, е специализиран орган към Министерския съвет и агенцията не може посредством свои становища да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения. В противен случай се създава положение, при което Министерският съвет не може самостоятелно да упражни свое конституционно правомощие. Това само по себе си е несъвместимо с логиката на функциониране на структурите на изпълнителната власт", посочва Радев в мотивите към ветото (пълният текст - тук).
Той напомня, че в Закона за насърчаване на инвестициите, който управляващите измениха, вече е предвидена процедура за оценка на чуждестранни инвестиции, които могат потенциално да застрашат националната сигурност. Въпросната процедура, обяснява президентът, също изисква становище от ДАНС, разузнаването и други държавни органи.
