Народното събрание одобри законови промени, според които продажбата на активите на руската компания "Лукойл" в България ще става само след одобрение от ДАНС и решение на правителството. Това стана, след като по искане на управляващите в дневния ред на парламента извънредно бяха включени поправки на второ четене в Закона за насърчаване на инвестициите.

Те са от мнозинството на ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ и ИТН, а при гласуването в залата бяха подкрепени и от трима независими депутати и един от АПС. Такова беше бързането на управляващите, че на сайта на парламента дори не качиха доклада за второ четене, по който работиха депутатите.

Дебатът беше накъсан от безредици. Депутати от "Възраждане" обявиха колегите си от ГЕРБ-СДС и ДПС-НН за "продажници и еничари". Хората на Делян Пеевски скочиха да се защитят и в един момент започнаха да се бутат с националистите. Наложи се парламентарните квестори да ги разтърват. Шефът на парламента Наталия Киселова трябваше да даде почивка, за да се успокоят враждуващите групи.

След паузата Радослав Рибарски от ПП-ДБ заяви от трибуната, че с промените се слага една "законодателна спирачка" на бъдеща сделка за "Лукойл", а ДАНС, чието одобрение е предварително необходимо за продажбата, практически се поставя над Министерския съвет. Той предупреди, че България може да изпадне в положението на Сърбия, която е в много тежка ситуация след новите американски санкции. Според Рибарски западни инвеститори няма да рискуват да се доближат до бургаската рафинерия след  днешните промени в закона за насърчаване на инвестициите.

Божидар Божанов от ПП-ДБ обвини от трибуната лидера на ДПС-НН Делян Пеевски, че цели покрай продажбата на "Лукойл Нефтохим" да бъде изваден от санкционния списък за корупция по американския закон "Магнитски". По думите му Пеевски и водачът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов могат да си поискат миноритарни дялове от бъдещия нов собственик. Божанов не обясни откъде разполага с такава информация. В същия дух говориха и депутати от "Възраждане" и МЕЧ, които обвиниха герберите, че "обслужват" интересите на "Новото начало".

От страна на управляващите говори единствено Станислав Анастасов от ДПС-НН. Той обвини опозиционните сили, че се опитват да всяват паника в обществото, за да помогнат на руските собственици на "Лукойл". Даже показа на трибуната снимка отпреди близо 30 години, на която бившият премиер Иван Костов е с руските шефове на компанията, докато отбелязват продажбата на рафинерията. Анастасов уверено твърдеше, че настоящата ситуация няма да доведе до проблеми на пазара на горива.

Извънредно заседание

Премиерът Росен Желязков свиква днес работно съвещание - ден след решението на САЩ да наложи санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“. На него шестима министри са докладвали за ситуацията с работата на "Лукойл Нефтохим" и пазара на горива, след като стана ясно, че американските санкции ще засегнат бургаската рафинерия, защото над 50% от капитала й се притежава косвено от руската "Лукойл".

След заседанието изявление пред медиите направиха само двама министри - на енергетиката Жечо Станков и на правосъдието Георги Георгиев. Те обаче дадоха доста обтекаемо обяснение какви мерки ще предприеме правителството, за да се обезпечи работата на рафинерията. Преди ден премиерът Росен Желязков обяви, че имаме един месец до 21 ноември да вземем генерално решение как да подходи държавата спрямо "Лукойл Нефтохим". 

Експерти вече предупредиха, че даденият срок от един месец е много кратък, за да се вземат решения, които да гарантират непрекъснат внос на суровина и работа на рафинерията. Правителството трябва да поиска от САЩ отлагане на санкциите с няколко месеца, настояха от Българската петролна и газова асоциация.

Такава мярка за отсрочване не беше съобщена днес след извънредното работно съвещание в МС. Министърът на правосъдието Георги Георгиев загатна за подобна опция, като каза: "Ние сме във връзка с американските партньори и със службата, която налага тяхното прилагане по правилен начин и с оглед необходимостта от обезпечаване работата на рафинерията, което е от изключително значение".

От изявлението на министрите Станков и Георгиев стана ясно, че тепърва ще се пише план за дългосрочно решение на проблема с дъщерните фирми на "Лукойл" у нас.

Министерството на енергетиката и Държавният резерв са направили преглед на всички запаси с горива. "До края на годината са обезпечени количествата нефт и горива", каза енергийният министър.

"Службите и МВР затягат контрола около бургаската рафинерия предвид инцидентите, които се случиха наскоро", обяви министърът на правосъдието  Георги Георгиев, вероятно визирайки факта, че от началото на седмиците избухнаха пожари в три рафинерии в ЕС, които преработват руски петрол. Според него обаче няма място за паника, просто се повишава вниманието.

България ще се включи и в изработването на общ европейски план за реакция при създалата се ситуация след налагането на американските санкции върху активите на "Роснефт" и "Лукойл". "Няколко европейски държави попадат по санкциите и заедно ще подготвим механизми за решаване на ситуацията, така че да се гарантират доставките и да се намерят адекватни решения", каза Георгиев. По думите ситуацията е много динамична, затова ще се вземат в ход различни мерки.

На работното съвещание доклади по темата министрите на вътрешните работи Даниел Митов, на финансите Теменужка Петкова, на икономиката Петър Дилов, както и ръководителите на службите у нас.

Реакции

Не се очакват сривове на пазара на горива в страната в краткосрочен план, но е много вероятно някои банки да откажат да работят с "Лукойл Нефтохим" и тогава ще имаме проблем с дейността на рафинерията. Това обяви пред Нова нюз Андрей Делчев, изп. директор на Българската петролна и газова асоциация. Сдружението също се е събрало на извънредно заседание вчера, за да обсъди ситуацията с търговските запаси и състоянието на засегнатите фирми, така че да се осигури непрекъснатост на доставките.

Според  асоциацията българският пазар не попада пряко под действието на американските мерки. Това е закон, който се прилага на територията на САЩ, както и за американските юридически лица, които оперират по света.

"Ограниченията за рафиненията "Лукойл Нефтохим" и за "Лукойл България", която държи верига от бензиностанции, може да дойде от решенията на някои банки и фирми да не работят с тях", каза Белчев. Той припомни, че БНБ вече обяви, че всяка банка сама ще преценява дали да продължи да работи с дъщерните фирми на "Лукойл" и "Роснефт". "Някои държави също предстои да преразгледат отношението си към доставките на внос на петрол от тези компании, като например Китай и Индия", посочи Белчев.

Според него първото нещо, което трябва да вземе като решение правителството е да поиска отлагане на американските санкции за няколко месеца. Поставеният сега срок до 21 ноември е прекалено къс, за да се вземат решения, които да гарантират непрекъснат внос на суровина и работа на рафинерията, смята Делчев.

Затова този гратисен период, даден от администрацията на Тръмп, трябва да бъде удължен, смята БПГА.

Освен това правителството трябва да провери държавните резерви от горива - 90-дневни запаси, и начина как може да бъдат освободени, ако се наложи при спиране на работата на рафинерията. До момента тези резерви не са били освобождавани, затова трябва да се провери цялата процедура - логистика, управленски решения и др. Близо 50% от запасите с горива се държат в чужбина.

Трудно внос на горива може да замени продукцията на бургаската рафинерия. За това е необходимо доста време, защото между 50 и 70% от потреблението се осигурява от "Лукойл Нефтохим", посочи Делчев.

Според него само при смяна на собствеността отпада трайно заплахата от санкции за "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България".

И ЕС подготвя санкции

Европейският съюз обмисля налагането на санкции срещу руската петролна компания "Лукойл", съобщава Politico, позовавайки се на източник от ЕС. Според източника Брюксел работи върху механизъм за забрана на финансовите транзакции с компанията и проучва начини за премахване на присъствието ѝ на европейския пазар.

"Лукойл" притежава активи в Европа, като например петролни рафинерии в България и Румъния, както и мрежа от бензиностанции в няколко държави от ЕС.