Сериозни деформации на пазара на млякото и млечните продукти установява секторният анализ за хранителните продукти, който Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна още през лятото.

Изкривяванията се наблюдават по цялата верига на доставки. На фона на ниски изкупни цени производството на сурово мляко се е свило с 25% в периода 2020-2024 г. и това е тревожен сигнал за устойчивостта на сектора, защото води до намаляване на производството на млечни продукти и ограничава възможностите за вътрешно снабдяване, отбелязва антимонополната комисия. Така например производството на прясно мляко е намаляло с  8%, на бяло саламурено сирене - с  9%, на кашкавал - с 14%.

В същото време в последните пет години вносът на сурово мляко и млечни продукти е скочил с 43%. Според КЗК това от една страна изостря конкуренцията за местните производители, но от друга, създава зависимост от външни пазари.

Пазарът на пастьоризирано мляко и млечни продукти е силно концентриран – той се доминира от двама големи производителя. Това създава допълнителни рискове за конкуренцията, като ограничава възможностите на по-малките производители и преработватели.

Подобни проблеми се регистрират и при яйцата, където българското производство в последните три години е намаляло с цели 17%.

Според КЗК тези негативни тенденции изискват целенасочени мерки за подкрепа на местните производители.

Антимонополната комисия открива и друг проблем - липса на стандарти за качество и ефективен контрол на суровото мляко и млечните продукти, което води до занижаване на качествените параметри. В момента контролът от страна на държавата  е ограничен основно до безопасността, без да се гарантира качество.

От КЗК препоръчват завишаване на евросубсидиите за сектора "Преработка", които в момента са насочени основно към зърнопроизводителите. Това е и причината за недостатъчна модернизация и внедряване на иновации в преработвателните заводи от хранително-вкусовата промишленост.

В секторния анализ е разгледана и търговията на дребно в големите търговски вериги. Отбелязва се, че по отношение на регулациите България е една от малкото страни в ЕС, в които бариерите за навлизане на пазара за търговия на дребно са най-малки, както по отношение на отваряне на търговски обект, така и във връзка с неговото функциониране.

В големите градове конкуренцията е изострена, тъй като присъстват множество вериги и формати. В редица области на страната обаче броят на търговските вериги е ограничен – до 3-4. Там веригите имат значителна пазарна позиция и това води до регионални дисбаланси - в тези региони пазарът на дребно е труднодостъпен за нови участници, което оказва негативно влияние върху конкурентната среда.

КЗК анализира и ценовата политика на 10 големи вериги за периода юни – август 2025 г.

Всяка верига прилага почти идентични цени в обектите си, с малки изключения, свързани с промоции или курортни локации. В изследвания период не е установено съгласувано спекулативно повишаване на цените на основни бързооборотни хранителни стоки заради предстоящото въвеждане на еврото.

КЗК обаче установява прилагане на високи търговски надценки при продажба на дребно, които биха могли да доведат до влошаване на конкурентната среда и до изкривяване на пазара.

Тези надценки се формират от два компонента. Първият, са договорените отстъпки от доставните цени от производителите. По този начин реалната доставна цена е значително по-ниска в ущърб на производителя. Тази търговска практика от страна на веригите оказва силен пазарен натиск върху производителите. Вторият компонент в модела на ценообразуване е допълнителна надценка над реалната доставната цена на производителя, която търговската верига определя при продажбата на продукта на крайния потребител.

При проверките е установено, че надценките за крайния потребител над доставната цена на производителя варират значително:

- Мляко: - от 2 % до 59 % от редовната доставна цена;  и до 77 % - след отстъпките от доставната цена на производителя;

- Сирене: - от 21 % до 66 % от редовната доставна цена; и до 82 % - след отстъпките от доставната цена на производителя;

- Кашкавал: - от 10 % до 62 % от редовната доставна цена; - до 91 % - след отстъпките от доставната цена на производителя;

- Яйца, размер L – 10 броя: - от 20 % до 89 % от редовната доставна цена; - не се установи прилагане на отстъпки от доставната цена на производителя;

- Кайма смес 60/40: - от 7 % до 68 % от редовната доставна цена; - до 73 % - след отстъпките от доставната цена на производителя;

- Минерална вода 1,5 литра: - от 13 % до 72 % от редовната доставна цена; - до 135 % - след отстъпките от доставната цена на производителя.

"Високите търговски надценки, особено след получаваните значителни отстъпки от доставните цени на производителите, представляват търговски практики, които могат да доведат до изкривяване на пазара, тъй като оказват силен конкурентен натиск върху производителите. Това ограничава тяхната ценова свобода, намалява рентабилността и затруднява договарянето на условия с големите търговски вериги", се казва в анализа на КЗК.

Препоръки 

КЗК посочва и няколко препоръки за решаване на проблемите на пазара на мляко, млечни продукти и яйца, както и регионалните диспропорции в търговията на дребно в големите вериги и високите надценки, които те определят за хранителните стоки. Ето някои от тях:

- Насърчаване на кооперирането между производителите, които да обединяват ресурси и да осигуряват по-добър достъп до пазара;

- Създаване на къси вериги на доставки: изграждане на местни пазари, регионални логистични центрове и тържища, които да улеснят достъпа на дребните производители до крайния потребител;

- Въвеждане на национални стандарти за качество и засилване на контрола върху качеството на селскостопанските и на хранителните продукти;

- Финансова подкрепа за сектор „Преработка“: целево финансиране за модернизация, автоматизация и внедряване на иновации, което да повиши конкурентоспособността на предприятията;

- Регулаторен контрол върху концентрацията в млечния сектор: задълбочено проучване на ефектите от обединяването на големи участници и прилагане на мерки за ограничаване на негативното влияние върху конкуренцията;

- Прозрачност в ценовата политика на пазара на модерната търговия с акцент върху надценките и търговските практики на веригите, за да се предотврати изкривяване на пазара и прекомерен натиск върху производителите и потребителите.

- Продоволствена сигурност като приоритет: интегриране на мерки за устойчивост на сектора в националната стратегия за сигурност, за да се гарантира стабилност на веригата за доставки.

Предупреждение

От антимонополната комисия предупреждават, че представените днес данни са междинни и анализът на сектора на храните, както и последващият контрол, продължават. 

След тези изводи председателят на КЗК Росен Карадимов призова сектора към саморегулация. Карадимов обяви, че следващата седмица предстои широко обществено обсъждане на доклада, за което са поканени всички заинтересовани лица.

"Ако от КЗК не видят желание и сигнали за промени в сектора сме готови да пристъпим към производства на база на информацията в анализа", предупреди шефът на КЗК. Предстои секторен анализ и в сферата на телекомуникацията, обяви Росен Карадимов.