Законът "Тахов" е антипазарен и вреден. Той не само няма да доведе до намаляване на цените на основни хранителни стоки, но ще има точно обратния ефект.

Това мнение споделят не само икономистите, които най-силно критикуват поредния опит държавата да се меси грубо в свободния пазар. Критично настроени и скептични са и почти всички участници във веригата на доставка на земеделски стоки и храни, а законът, изготвен от земеделския министър Георги Тахов, уж трябваше да гарантира баланс в отношенията между тях.

Налагането на тавани на търговските надценки за участниците в продоволствената верига е само върхът на айсберга - видимата част от жестоката регулация, която се опитва да наложи законопроектът. Ако той се приеме във вида, предложен за обществено обсъждане, на главите на земеделските стопани, преработвателите и търговците на едро и дребно ще се стовари

пореден бюрократичен кошмар

Търговията с хранителни стоки е една от най-регулираните икономически дейности. За да се занимават с тази дейност, фирмите трябва да отговорят на един куп изисквания. Нещо повече, хранителните стоки са класифицирани като стоки с висок фискален риск, тъй като според НАП с тях най-често се правят данъчни измами. Затова и всеки превоз от полето, границата, склада или преработвателното предприятие до рафтовете в магазина се следи зорко от агенцията по приходите. За целта повече от година по-големите производители, доставчици и търговци в реално време докладват пред НАП всяко движение на тези стоки в страната, което им струва допълнителни разходи.

Това обаче не е достатъчно на държавата и затова сега тя налага нови форми на контрол и отчетност, наред с директната намеса в разходите, цените и печалбите на фирмите.

Първо, т.нар. "първи изкупвачи" (тези, които  купуват директно продукцията на фермерите) ще бъдат задължени да се регистрират в специален нов регистър към Министерство на земеделието и всеки месец да отчитат какви количества са изкупили, от кого и на какви цени. Те се задължават да сключват писмени договори с фермерите със срок поне 6 месеца, като изкупната цена трябва да бъде минимум с 10% над себестойността на продукцията.  Неспазването на тези нови изисквания ще се наказва с глоби, като контролът ще се осъществява от областните дирекции "Земеделие". 

Производители на земеделска продукция би трябвало да са доволни от гарантираната им 10% печалба, но не са. Безпокойството им е, че ще изпадат в трудни ситуации да доказват пред търговците какви разходи са направили, а има и ситуации, в които стоката трябва бързо да се продаде, понякога под себестойност, иначе ще изгние. "Не може ли просто контролните органи да си гледат работата и да не допускат внос на плодове и зеленчуци на силно занижени цени с цел да се укрие ДДС? Както и да прекратят представянето на вносна продукция като българска?", питат земеделски производители.

Следващите търговци по веригата е предвидено да се отчитат всеки месец пред Министерството на икономиката и индустрията. Предвижда се МИИ да създаде електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни. В нея до 20-то число всеки месец търговците на едро и на дребно ще трябва да подават данни за закупените през предния месец земеделски продукти и храни - от кого, какви количества и качество и на какви цени. Същата информация събира и НАП. 

Законопроектът на Тахов все пак предвижда тази отчетност в търговията на едро и дребно да се прилага само за големите фирми с обороти над 20 млн. лв. годишно. С каква цел ще се събира цялата тази информация и от кого ще се ползва - не е ясно.

Но и малките търговци, които са пощадени от затегнатия контрол, също са притеснени. Те съвсем ще загубят пазар и рискуват да фалират в конкуренция с евтините стоки с ограничена до 20% надценка в големите вериги.

Правителството обаче едва ли се замисля върху този проблем. Държавната машина не вижда по-далеч от поредната регулация и

поредния контролен орган с нови правомощия

В случая това е Комисията за защита на потребителите, на която се вменява да следи и да глобява търговци на хранителни стоки, които не се отчитат пред икономическото министерство и които не спазват таваните на търговските надценки, както и новите ограничения за промоциите и рекламите, предвидени в законопроекта.

Законът "Тахов" ще създаде много сериозен проблем с изискването 50% от млечните продукти, месото, яйцата, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци в търговските вериги да бъдат произведени от български фирми. "Ако няма достатъчно количество българска стока, какво ще правим? Ще затваряме магазините ли?", чудят се търговците. Предвидената глоба е до 10 000 лв. за продукт, като тук идва следващият контролен орган, натоварен с нови функции - Българската агенция за безопасност на храните. Същата агенция, която години наред отнася критики, че все не открива вносна продукция, маскирана като българска, сега ще ходи на редовни инвентаризации в супермаркетите, за да следи дали половината зеленчуци, плодове, млечни продукти и пр. са български.

От сега е ясно, че щатовете на чиновниците в земеделските дирекции, КЗП и БАХБ ще бъдат завишени, а с това вероятно и възнагражденията им, за да следят кой на кого продава и на каква цена по продоволствената верига. Така, докато ограничава печалбите на търговците и натиска цените на основните храни надолу, властта ще харчи допълнително незнайно колко милиони  пари на данъкоплатците за завишен контрол.

За капак към Министерски съвет ще бъде създадена нова структура с помпозното име "Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни". Тази обсерватория ще се ръководи от вицепремиер и нейни членове ще са няколко министри. Тя ще има отделна администрация, която ще събира цялата тази информация от регистри и електронни платформи. Чиновниците ще изследват производствени разходи, разходи за преработка, дистрибуцията по цялата верига, каква е добавената стойност, ще анализират цените и пр. И ще пишат доклади на всеки три месеца, но не е ясно какво ще последва от това.

Тахов не е първият министър, захванал се с ограничаване на цените.

Вече няколко министри от различни кабинети неуспешно се опитаха административно да регулират цените на хранителните стоки в последните години. Например Корнелия Нинова, докато беше вицепремиер и министър на икономиката, първо се закани да сложи таван на цените, но после се примири да бори инфлацията с информационни табла с цените на едро на хранителни стоки. След нея Никола Стоянов предложи да фиксира със закон 25% търговска отстъпка за основни храни, но в крайна сметка създаде електронна платформа с осреднени цени, която не послужи реално на никого. Следващият министър на икономиката Богдан Богданов също бореше инфлацията с информационни табла и отличителни знаци за най-добра за потребителите цена в търговските вериги. БСП министърът на земеделието Явор Гечев също се захвана да пише закон за проследяване на храните по цялата продоволствена верига и с денонощни докладвания пред БАХБ за движението на всяка пратка хранителни продукти. В крайна сметка всички тези напъни за вмешателство на държавата на пазара на хранителни стоки не видяха бял свят заради своята несъстоятелност.

Сегашното управление на ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепата на ДПС на Пеевски обаче се оказа най-популисткото, след като представи въпросния законопроект с красиви обещания за сваляне на цените на храните от първа необходимост, но с тежка бюрокрация и административен тормоз за участниците във веригата.

ПП-ДБ също са внесли законопроект в Народното събрание, с който искат да натиснат цените надолу преди влизането в еврозоната и година след това. Той предвижда всички търговски вериги да бъдат задължени да публикуват на сайтовете си ценовите си листи в машиночетим вид, така че всеки ентусиаст с достатъчно ИТ умения да може да прави сравнителни таблици в полза на всички потребители. Тази законова мярка е по подобие на влязъл наскоро закон в Хърватия, който освен това предвижда на всеки етикет в магазина да се посочва "цена котва", по която потребителите да следят дали актуалната цена на стоката расте или намалява. За такава котва е избрана цената от 2 май - датата, в която законовата мярка е влязла в сила.

Хърватия също залитна популистки да въвежда тавани на цените при приемането на еврото, но явно осъзнава, че това не дава добър резултат. Освен това Брюксел активира наказателни процедури срещу подобно вмешателство на държавата на пазара. Сега явно с новите мерки страната залага повече на гражданския контрол и информирания избор на потребителите. Да се поучим и ние и да не повтаряме същите грешки.