Над 20 бизнес организации от различни икономически сектори излязоха с гневна реакция на приетия от Народното събрание на първо четене Закон за контрол на цените на основни стоки и услуги. Негови вносители са депутати от БСП, МЕЧ и Величие, но законопроектът получи подкрепа на първо четене от всички парламентарни сили с изключение на ПП-ДБ.

"Този законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото", се казва в позицията.

Тя е подписана не само от сдружения на търговци и производители на хранителни стоки и напитки, но също така от Асоциацията на банките, Газовата и петролна асоциация и Асоциацията на търговците с лекарства.

Всички те яростно отхвърлят въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки, извън вече съществуващата правна рамка, включително и Закона за въвеждане на еврото.

Според вносителите основна цел на законопроекта е борбата със спекулата, породена от смяната на лева с единната европейска валута - еврото. Това е и причината от БСП гордо да обявят, че внасят закон "Антиспекула".

"Еврозоната не може и не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които де факто демонтират конкуренцията, подкопават принципите на свободния пазар и влизат в пряко противоречие с основополагащите правила на единния европейски пазар. Подобни законодателни инициативи злепоставят България пред европейските ѝ партньори именно в момент, в който страната търси доверие, стабилност и дългосрочни инвестиции като пълноправен член на еврозоната", се казва в позицията на засегнатите бизнеси.

"В България има достатъчно законови норми и механизми, които действат в защита на потребителите и санкциониране на нелоялни търговски практики, предотвратяване на картелни споразумения и злоупотреба с пазарно положение", посочват засегнатите браншове.  Те напомнят, че Законът за въвеждане на еврото също предвижда рестрикции и контрол срещу необосновано увеличение на цените в периода на двойното им обозначаване, т.е. до 8 август 2026 г. Поради тази причина Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и други компетентни органи са натоварени с допълнителни правомощия при извършване на проверките. 

"Въвеждането на нов, паралелен режим на контрол дублира съществуващи функции, създава правна несигурност и отваря широко поле за противоречиви тълкувания, селективно прилагане и административен произвол", предупреждават бизнес организациите.

Представителите на бизнеса припомнят, че покрай въвеждането са направили съществени разходи и усилия за промени в своята организация на работа, мащабна адаптация на ИТ системи, счетоводна отчетност, логистика и масово обучение на персонал.

"Само дни след старта на този процес, вместо стабилна и предвидима среда, бизнесът е изправен пред нови, прибързани и популистки по своя характер законодателни инициативи, които действат като административен шок и подкопават доверието в институционалната рамка", недоволстват предприемачите.

Затова те настояват Народното събрание да отхвърли спорния законопроект, както и всякакви сходни опити, имайки предвид законопроекта на ДПС-Ново начало за налагане на 20% таван на търговската надценка.

Какво предвижда законът?

- Държавен контрол на цените на основни хранителни стоки, лекарства, горива, банкови такси и услугите на мобилните оператори до края на 2026 г.

- На тези стоки и услуги Министерски съвет трябва да определи ценови тавани, които да преразглежда периодично.

- За хранителните стоки в големите търговски вериги се въвежда и 10% таван на търговската надценка.

- Някои от текстовете звучат абсурдно - например търговците, банките, бензиностанциите, аптеките и мобилните оператори да върнат цените и таксите си на нивата им от 1 януари 2025 г. 

Какви биха били негативните последици от него?

- Изтегляне на продукти от пазара

- Разширяване на сивия сектор

- Възникване на дефицити

- Свиване на българското производство

- Блокиране на инвестиционни решения

- Спад на вътрешното потребление

- Риск за финансовата стабилност на държавата.