Популизмът на политиците няма край, когато се зададат избори. А колкото по-често ни се налага да даваме вота си, толкова по-безумни идеи раждат партиите в опит да впечатлят електората. Дори и самоопределящи се като "по-скоро десни" партии залитат силно вляво с чиста проба социдеи като например държавно регулиране на пазара и всевъзможни рестрикции върху бизнеса, без да мислят, че и предприемачите са избиратели.
Турбопопулизъм обаче изби в парламента миналата седмица. С огромно мнозинство в Народното събрание изненадващо бе гласуван на първо четене закон, който налага тотален държавен контрол до края на 2026 г. на цените на основни хранителни стоки, лекарства, горива, банкови такси и услугите на мобилните оператори. Нещо повече - всички цени и тарифи на регулираните стоки и услуги трябва да се върнат на нивата им от 1 януари 2025 г.
Ако този закон, получил името "Антиспекула", бъде гласуван окончателно, каквито са плановете това да се случи още тази седмица, може съвсем скоро да очакваме не само магазини "за хората", но и банки, аптеки, бензиностанции и телекоми "за хората".
Изключително скандален е начинът, по който се появи изневиделица този законопроект
в пленарна зала. Той отлежава в деловодството на Народното събрание от юли 2025 г. Не е минавал през комисии, не е бил предлаган за обществено обсъждане. Негови вносители са депутати от БСП, МЕЧ и Величие, но автор е Мая Манолова от "Изправи се.БГ". Законопроектът за контрол на цените на основни стоки и услуги е останал без разглеждане, не само защото изобилства от абсурди, но и защото по това време парламентът бе зает да гласува изменения в Закона за въвеждане на еврото, също свързани с боренето на спекулата. Става въпрос за забраната за вдигане на цените на всички стоки и услуги, когато не е икономически обосновано, което на практика е обезсмислило законопроекта на Мая Манолова.
Сега БСП, които според последните социологически проучвания нямат шанс да влязат в новия парламент, изтупаха законопроекта на Манолова от праха и го внесоха директно в зала, възползвайки се от безкрайните възможните на Правилника за дейността на Народното събрание. А именно - законопроекти, които не са внесени за разглеждане определен период във водещата комисия (в случая икономическата), могат да бъдат внесени директно от вносителите в пленарната зала.
По време на първото четене вносителите не пропуснаха възможността за предизборна агитация как трябва да се защитят хората от спекулата и неработещите до момента контролни органи - сякаш БСП е била през последната година в опозиция, а не в управлението на държавата.
От иначе дясната партия ГЕРБ дума не обелиха, но пък дружно гласуваха "за"
държавен контрол на цените.
ДПС-Ново начало също дадоха мълчаливо своята подкрепа. Вероятно защото очакват насрещна подкрепа на техния, не по-малко скандален, законопроект за максимална 20% търговска надценка на хранителните стоки, внесен наскоро в парламента.
Единствено ПП-ДБ гласува против безумието на подобни рестрикции, които и други европейски страни се опитват да налагат без никакъв ефект върху инфлацията, но пък с цената на изчезване на стоки от рафтовете на магазините и появата на некачествени евтини заместители.
Няма обективни причини партиите в парламента да се активизират на тема "атниспекула" (като изключим предстоящите избори). От средата на 2025 г. са в сила ограничения пред търговците на стоки и услуги да вдигат необосновано цените. Контролните органи непрекъснато са по проверки в магазини, тържища, фризьорски и козметични салони, паркинги и пр. Тези дни НАП докладва, че от всички над 3000 проверени обекта само 10% са нарушителите, вдигнали необосновано цените.
Най-важният показател - инфлацията, също не е основание за затягане на рестрикциите. Средногодишната инфлация за 2025 г. е 4.6% - далеч под нивата от времето на ковид-пандемията, енергийната криза и всички последствия от избухването на войната в Украйна. В периода на тези кризи инфлацията достигна двуцифрени нива, но никога не се стигна до приемане на подобни крути мерки, които буквално взривяват логиката на нормалния пазар.
Предприемачите са силно притеснени какво в крайна сметка ще гласуват депутатите. Законопроектът "Антиспекула", който БСП припозна за свой, тепърва ще търпи промени, първо, защото в него има текстове, които са в противоречие със Закона за въвеждане на еврото и други закони.
Подозренията са, че финалният вариант може да включи и законопроекта на ДПС-Ново начало за максималната 20% търговска надценка за основни хранителни стоки. В него има не по-малко безумни идеи, като например всички по веригата да се разберат как да се вместят във въпросното ограничение за 20% надценка - от производителя до крайния търговец. Още по-абсурдно звучи предложението да се задължат всички търговци на регулираните стоки да поддържат "минимални количества" от тях, като този минимум се определя не съответният бизнес, а от държавата в лицето на Министерски съвет.
И законът "Антиспекула" възлага огромни правомощия на правителството, което, както се очертава, до лятото ще е служебно. Предвижда се на всеки три месеца Министерски съвет да преглежда какви са цените на регулираните стоки и услуги и да налага нови ценови тавани. Специално за горивата тези преоценки ще се правят на всеки две седмици.
На практика Министерски съвет ще се превърне в някогашния Комитет по цените от соцвреме.
БНБ също ще бъде натоварена с нови задачи - да следи да не се вдигат банковите такси и да не се появяват нови до края на годината, а Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти - ще следи за лекарствата.
Засегнатите бизнеси не вярват на очите и ушите си как популизмът на политиците може да стигне до такива висоти.
"Това е груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото", обявиха в гневна позиция над 20 бизнес организации.
Не е нужно да си мастит икономист или финансист, за да предположиш, че ако законопроектът на БСП се приложи на практика, във всеки един магазин ще се предлагат продукти върху максималната държавно определена цена. Буквално всички магазини ще се превърнат в държавни “магазини на хората”.
При тези ограничения
много продукти ще изчезнат от щандовете, защото никой няма да ги внася.
Други ще се продават "под масата". "Връщаме се във времената отпреди 30-35 години, когато с парите си в магазина просто нямаше какво да се купи”, както коментира Станислав Попдончев от Българска стопанска камара.
От Българския фармацевтичен съюз предупредиха, че законът ще принуди аптеките да приберат всички лекарствени продукти без рецепта, които са повишили цените от края на 2024 г. до днес, при това с одобрението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Най-шокирани са търговците на горива. Защото цените на дизела и бензина в началото на 2025 г. са с 8% по-високи от тези в началото на 2026 г. Т.е. няма никаква причина държавата да се намесва в ценообразуването на този пазар, който на всичко отгоре е и борсов. От Българската газова и петролна асоциация припомнят какво се случи в Унгария, когато по време на енергийната криза бяха наложени ценови тавани - горивата в някои бензиностанции изчезнаха, а след като регулацията бе отменена, цените им скочиха, защото търговците искаха да компенсират загубите и пропуснатите си ползи. И до ден днешен горивата в Унгария са сред най-скъпите в Източна Европа.
По подобен начин - с таван на надценките на основни хранителни и нехранителни стоки, в Румъния безуспешно борят инфлацията от 2023 г. насам. В края на 2025 г. тя е 9.7%, без промяна в сравнение с предната година. Всъщност истинската причина за високата инфлация в северната ни съседка са безобразните бюджетни дефицити в последните години (над 9% за 2024 г.) и изливането на пари, които отиват за потребление. Огромната дупка в бюджета принуди правителството на Румъния да вдигне ДДС и акцизи в средата на 2025 г. и да замрази увеличението на пенсиите и заплатите в публичната сфера.
Подобен сценарий очаква и България, ако политиците продължат да се упражняват в популистки "антиспекула" мерки, вместо да затегнат неразумните харчове.
