Популистки закон за ограничаване на търговските надценки на основни хранителни стоки внесоха в Народното събрание депутатите от ДПС-Ново начало. За законопроекта още в ранни зори се похвали лидерът им Делян Пеевски.
С него се поставя таван от 20% на надценката по цялата верига на доставки - от производителя до рафта в магазина.
Припомняме, че подобен закон почти през цялата 2025 година писа и земеделският министър Георги Тахов, пак по поръчка на ДПС-НН. Той така и не стигна до одобрение от Министерски съвет -вероятно заради огромните критики от всевъзможни браншови организации и независими експерти. В проекта се чертаеха тавани на надценките за всяко отделно ниво във веригата на доставка на основни хранителни стоки, както и редица ограничения като задължителна продажба на минимум 50% българска продукция, а също и абсурдна забрана промоциите да смъкват цените с повече от 10%.
След провала на проекта "Тахов" Пеевски явно е взел нещата в свои ръце. Той обаче не играе "на дребно" - с различни надценки за производители, вносители, дистрибутори и търговци на дребно, а спуска общ таван от 20%, а всички участници по веригата да се разберат помежду си как да се вместят в него.
Все пак този вариант е по-либерален от държавните "магазини за хората", които за момента са само щандове, където търговската надценка е максимум 10%.
Ограничението от 20% търговска надценка се предлага за масовите храни - брашно, хляб, макаронени изделия, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, яйца, краве масло и растителни масла, риба, захар, ориз, фасул и леща, картофи, зеле, моркови, лук, домати, краставици и чушки, ябълки, банани и портокали. На Министерския съвет се вменява да утвърди подробния списък и спецификации на продуктите. В магазините стоките с регулирана надценка трябва да носят специален стикер.
В проекта има две формули за изчисляване на търговската надценка - едната е по-сложна и подробна, втората е опростена, "за целите на контрола". Под надценка се разбира разликата между покупната и продажната цена без ДДС, представляваща възнагражденията на отделните икономическите оператори за упражняваната от тях дейност (производство, внос, дистрибуция, продажба).
Проектът на ДПС-НН иска да задължи всички търговци да поддържат "минимални количества" от регулираните храни. Колко е минимумът, ще определя не съответният бизнес, а държавата - Пеевски възлага на МС да напише наредба по въпроса.
Има и други странни ограничения и изисквания, които буквално взривяват логиката на нормалния пазар и намирисват на соцпопулизъм.
В зависимост от оборотите на обектите глобите за нарушения в законопроекта варират от 5000 евро до 200 хил. евро. Не е ясно обаче кой точно ще бъде санкциониран, след като за спазването на тавана от 20% търговска надценка отговорност имат всички участници във веригата на доставка на съответната стока.
Ако този закон бъде приет, всички по веригата ще имат 30-дневен срок да приведат счетоводната си документация, така че да позволява установяването на цените и надценките, включително и на максималната търговска надценка. В същия този срок търговците трябва да коригират цените, така че да не надвишават тавана от 20%.
Веднага става ясно, че това няма как да е възможно, защото в този едномесечен срок Министерски съвет няма все още да е одобрил списъка с регулираните стоки. В законопроекта е посочено, че МС трябва да изработи този списък в 30-дневен срок от влизане в сила на закона, а в двумесечен срок - и наредбата за минималните наличности от тези стоки в магазините.
Законопроектът е предвиден да действа до края на 2026 г. В него дори има специален член, който посочва каква е целта на този закон - "да защити жизнения стандарт на населението чрез ограничаване на необосновано вдигане на цените и да предотврати спекулативни търговски практики".
По повод предишния опит да се направи закон за таван на търговските надценки, икономисти и представители на засегнатите бизнеси предупредиха, че ефектът ще е точно обратен - повишение на цените заради липса на всякаква конкуренция, продажба на едни и същи артикули на едни и същи цени и стесняване на асортимента в ущърб на потребителите.








