Производители на плодове и зеленчуци са с разнопосочни оценки за законопроекта за агрохранителната верига, който земеделското министерство публикува за обществено обсъждане.
Докато едни го приветстват и са убедени, че ще бъдат защитени от търговци, които им извиват ръцете и изкупуват продукцията им под себестойност, други са скептично настроени и откриват редица недорумения в проекта.
Той предвижда изкупвачите на земеделска продукция задължително да сключват писмени договори с производителите и да декларират всяка сделка с цени и количества в специален регистър към министерство на земеделието. Забранява се първичното изкупуване на земеделска продукция под себестойност, а надценката за производителя трябва да не е по-малко от 10%.
За всички останали по веригата се предвиждат тавани на надценките, като целта е да се предотврати прекаленото оскъпяване на основни хранителни стоки за крайния потребител и да се гарантира пропорционално разпределение на добавената стойност на участниците по агрохранителната верига. Освен това се въвежда изискване 50% от основните хранителни стоки в търговските вериги да са от български производители.
"Законът ще ни защити от търговци, които изкупуват без фактури и касови апарати нашата продукция на ръба и дори под себестойност. Той ще ни защити и от нерегламентиран внос на плодове и зеленчуци, които по документи са на силно занижени цени, за да не се плаща ДДС, и подбиват нашия пазар", коментира пред БНР зеленчукопроизводителят Иван Кабуров. Той силно одобрява забраната да се изкупува продукция под себестойност и вярва, че тази мярка ще изсветли пазара.
"В момента продавам директно на търговска верига зелето, което произвеждам, за 1 лев за килограм. Търговската верига го продава за 2.10-2.20 лв. Ако се приеме законът, търговската верига ще има право да начисли само 20% надценка, т.е. крайната цена ще стане 1.20 лв. Дори и да има първи изкупвач преди търговската верига, зелето ще поскъпне най-много с още 10% и ще се продава за 1.30-1.40 лв. за килограм", изчислява Кабуров. Той е убеден, че по-ниската цена ще повиши потреблението на продукта му, от което и ще спечели и той, и крайните потребители.
"С новия закон ще се ограничи и вносът на плодове и зеленчуци на занижени цени, защото вносителите няма да могат после да препродадат стоката с по-голяма надценка от 10%", казва Кабуров.
Други земеделски стопани обаче са скептични, че новите законови текстове ще са работещи.
"Плодовете и зеленчуците са малотрайна стока, която много често производителите са принудени да продават под себестойност, иначе изгнива на полето. Ако не можеш да договориш 10% надценка, този закон няма да ни помогне", коментира пред Нова тв Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България.
Тя не вижда и как производителят може да убеди изкупвача колко е себестойността на продукцията. "Ще вадим пред търговците всички документи за разходи да доказваме колко е себестойността ли?", търси отговор Милтенова. Друго притеснение е заложеното изискване договорите между производители и изкупвачи да са за срок минимум 6 месеца - срок, прекалено дълъг, за да прецени производителят какъв добив да очаква.
Според нея има много недоразумения в законопроекта.
Първо, предвижда се законът да не се прилага за търговията със земеделска продукция на стоковите борси и тържища. Това означава, че никой не може да контролира прекупвачите на тържищата, което за нея е необяснимо.
Второ, законовите регулации за таван на надценките няма да важат за търговците с годишен оборот под 20 млн. лв. - т.е. малките магазини. Милтенова не вижда логика да бъдат изключени тези търговци, които са стотици хиляди в страната.
Според Асоциацията на градинарите е невъзможно да се покрие изискването търговските вериги да поддържат 50% от асортимента на плодове и зеленчуци от български производители, заради простата причина, че това са сезонни стоки. "Дори когато сме в сезона, това не винаги е възможно" казва Милтенова и дава пример с тазгодишната реколта от череши, която бе съсипана от измръзване през април.
Голям проблем, който не може да се реши с този закон, е представянето на вносни плодове и зеленчуци за български на пазарите и в търговската мрежа. "Решаването на този проблем, както и на много други проблеми с реализацията на земеделската продукция, е чрез завишен контрол от държавните органи", смята Милтенова.
Законопроектът е отворен за обсъждане и предложения до 14 юли.
