Властта представи пореден закон-бухалка, чиято цел е уж да спре спекулативното вдигане на цените на хранителните стоки преди и след въвеждането на еврото. На сайта за обществени консултации Министерството на земеделието най-после публикува официално за обществено обсъждане рекламирания още от зимата от министър Георги Тахов закон за таван на търговските надценки.

В него са фиксирани максимални размери на надценките за търговците на едро и дребно на земеделска продукция и хранителни стоки, както и за преработвателите от хранителната индустрия. Наред с това се поставят сериозни ограничения за провежданите в търговските вериги промоции на хранителни продукти. Веригите се задължават също така да осигурят поне 50% българска продукция на месо, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци и поне 80% български млечни продукти.

Само преди ден парламентът гласува драстични глоби за бизнеса, който "необосновано" вдига цените в следващите 12 месеца и разширени правомощия на НАП и КЗП да проверяват цялата документация на фирмите, свързана с ценообразуването. Освен това депутатите дадоха картбланш на правителството да предприема временни мерки за противодействие в случай на "значително" нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост. Липсата на конкретика какви може да са тези мерки и при какви условия да се въвеждат, както и прекалено обтекаемата формулировка за необосновано повишение на цените, предизвика основателни опасения, че този закон ще бъде използван от властта за разправа с определени бизнеси.

Сегашният законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, каквото е пълното му наименование, също предизвиква притеснение. Наскоро 14 различни браншови съюза от агроиндустрията алармираха, че регулациите, които той налага, ще имат изключително негативно въздействие върху пазара, защото ще ограничат конкуренцията, ще доведат до ценови изкривявания и дефицити, и в крайна сметка до повишаване на цените.

Със закона на практика държавата директно ще диктува печалбите на участниците по веригата на доставки. Такава груба намеса носи опасност от нарушаване на доставките и влошаване на продоволствената осигуреност на населението, предупредиха недоволните.

В закона се предвижда за срок от 18 месеца въвеждането на следните тавани на търговски надценки:

- за преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби;

- за търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена;

- за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева. – не повече от 20% от покупната цена.

- за вносители от трети страни - не повече от 10% от данъчната основа.

В същото време се въвежда гарантирана печалба от поне 10% за производителите на земеделски продукти. Записано е, че първите изкупвачи нямат право да предложат цена, която е по-ниска от производствените разходи, плюс 10% надценка от размера им. Тази разпоредба възмути дори голяма част от земеделските стопани, които обявиха, че не може да си представят как доказват пред изкупвачите своите разходи и има голяма опасност продукцията им да остане непродадена. 

За търговците на дребно с обороти над 20 млн. лв. годишно се въвеждат и тежки ограничения за промоциите за крайните клиенти. Промоционалните отстъпки може да се прилагат за не повече от 25% от прогнозния обем по договора между доставчика и търговеца и трябва да бъдат предварително определени от страните. Освен това промоционалната отстъпка не може да е повече от 10% от цената, като само половината може да са за сметка на доставчика.

Един от най-спорните текстове е, че Министерският съвет ще определя списъка със земеделски продукти и храни, за които ще важат таваните на надценките. В законопроекта няма и дума по какви критерии ще става това. Опасенията са, че на практика таванът на надценките ще засегне огромна част от асортимента на търговците.

Браншовите организации от агросектора са недоволни и от огромната административна тежест, която се стоварва с този закон. Изкупвачите на земеделска продукция ще трябва да се регистрират на специална платформа в МЗХ, където всеки ден месец подробно да отчитат какви продукти и количества са закупили, от кого и на какви цени. За неспазване на тези нови изисквания са предвидени сериозни санкции, като контролът ще се осъществява от областните дирекции по земеделие.

КЗП пък ще поеме контрола върху спазването на търговските надценки и ограниченията за промоциите. Тази комисия вече получи нови правомощия с последните промени в Закона за въвеждане на еврото да следи и глобява за "необосновано" вдигане на цените. Предвидените глоби за търговци, които са начислили по-големи надценки от законово разрешените, стигат до 30 000 лв., а при повторно нарушение ще се утрояват.

Освен това търговците ще бъдат задължени да предоставят редовно данни на КЗП за цените на земеделските продукти и храни. На този етап в законопроекта не е посочено на какъв период от време ще правят това. Изобщо не е ясно как със стотина служители КЗП ще се справи с всички тези нови задачи. Опасенията са, че просто ще действа избирателно - едни фирми ще бъдат проверявани особено строго, други - ще минат покрай капките.

БАХБ ще следи дали се спазва изискването 50% от месото, яйцата, меда, олиото и др. стоки са български. В последния момент земеделският министър е завишил до 80% това изискване за млякото и млечните продукти. Предвидената е глоба е до 10 000 лв., а при повторно нарушение се утроява.

Засегнатите по веригата на доставки бизнеси вече предупредиха, че този законопроект със сигурност ще доведе до увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата при регулираните стоки. Това на практика в голяма степен обезсмисля идеята за поддържане на ниски цени. По-тревожното е, че зад тези драстични мерки, се появяват съмнения за нездрав интерес властта да овладее определени бизнеси.