14 браншови съюза от аграрния сектор излязоха с гневна позиция срещу проектозакона за веригата на доставки на хранителни стоки, която земеделският министър Георги Тахов представи наскоро за обществено обсъждане.

"Този законопроект крие изключително висок риск от негативно въздействие и ще доведе до ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и повишаване на цените", алармират браншовите организации в отворено писмо до премиера Росен Желязков, министрите на земеделието и на икономиката Георги Тахов и Петър Дилов и шефа на антимонополната комисия Росен Карадимов.

Според тях на практика властта иска да замени пазарните правила с държавно регулирана икономика, каквато имаше до 1989 г.

Припомняме, че със законопроекта се въвеждат тавани на надценките за основни хранителни стоки по цялата верига от производители, преработватели, изкупвачи, крайни търговци, а така също се налага изискване 50% от тези стоки в търговските вериги да са българско производство. 

Сред недоволните браншови организации са Сдружение "Храни и напитки", съюзите на птицевъдите и свиневъдите, асоциациите на месопреработватели, преработватели на плодове и зеленчуци, хлебари, пивовари, производители на безалкохолни напитки, винари и др.

Те са изненадани, че нито едно от техните съображения, представени още по време на експертното обсъждане на законопроекта, не е взето предвид и притесненията за силни рестрикции на пазара на хранителни стоки остават. 

Пред БНТ днес председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов заяви, че този законопроект е плод на няколко кабинета преди сегашния на Росен Желязков, но до момента никой не е успявал да реши проблемите в агросектора. 

"Този законопроект нищо няма да подобри, той единствено ще увеличи административната тежест. Не може с един закон да решиш проблемите в различни подсектори на земеделието и хранителната индустрия, защото проблемите са различни", коментира Гълъбов. 

Представителите на агробизнеса смятат, че законът, представен от министър Тахов, е директна държавна намеса и разпределение на печалбите по веригата на доставки. Подобна намеса противоречи на правилата на европейския пазар и създава опасност от нарушаване на доставките и влошаване на продоволствената осигуреност на населението.

Този закон, ако бъде приет, директно заменя правилата на търсенето и предлагането с административно определени маржове на печалба без абсолютно никаква логика и аргументация за разликата на допустимата печалба на различните правни субекти по веригата на доставки, се посочва в протестното писмо.

Според засегнатите браншове липсва логика и аргументация защо на земеделските производители се предоставя гарантирана печалба от минимум 10%, а в същото време на преработвателите - печалба не повече от 20%, на търговците на едро - до 10% и на търговците на дребно с над 20 млн. оборот - печалба не повече от  20%, а за продуктите от внос от трети страни – до 10%.

Никъде в световната правна действителност няма субекти, на които държавата да предоставя гарантирана минимална печалба, каквото е предложението за производителите на земеделска продукция, се отбелязва в становището.

Според недоволните агробраншове гарантирана печалба за едни и ограничения за други, на практика създава преференциален режим, т.е. непозволена „държавна помощ“ по смисъла на законодателството на ЕС, затова трябва да получи одобрение от Еврокомисията.

Те напомнят, че в страните от ЕС, където са прилагани ограничения на цени и надценки, те са се отнасяли само за търговците на дребно. Такъв краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа. 

Особено тревожно е, че Министерски съвет ще определя списъци със земеделски продукти и храни, за които ще важат таваните на надценките, без ясни критерии и на практика обхватът на мерките може да засегне стотици произволно избрани артикули.

Друг проблем е, че въведените термини „надценка“ и „производствена себестойност“ не са дефинирани и нямат еднозначно значение. 

От Съюза на птицевъдите например възроптаха, че не може да спазят изискването да продават на едро с гарантирана печалба от 10%, защото в момента тяхната надценка е под 10%. "Това означава, ние да нарушаваме закона. Същият проблем с надценката има и при свиневъдите", каза Гълъбов. Затова от Съюза на птицевъдите настояват техният бранш да бъде изваден от обхвата на закона, защото и без това те продават яйца и пилешко месо директно на търговските вериги и тяхната надценка в момента е под 20%. Така излиза, че на практика законът на Тахов ще оскъпи яйцата българско производство.

Не е ясно също тока дали органите на изпълнителната власт разполагат със съответния капацитет и финансов ресурс, за да осъществява контрол на надценките. Според законопроекта контролът върху надценките се вменява на Комисията за защита на потребителите, на която се дават нови правомощия за проверки и издаване на актове.

Браншовите организации от агросектора са недоволни и от огромната административна тежест, която се стоварва, заради въвеждането на електронна система за проследимост, в която участниците по веригата ще трябва всеки месец да се отчитат.

Предложеният проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни има потенциал да наруши вече установени бизнес модели, при които производството и преработката се извършват от едно и също юридическо лице или свързани фирми.

Всяко земеделско стопанство има различна себестойност на продукцията, а купувачът няма как да я знае, нито може да носи отговорност за спазването ѝ. Въвеждането на евентуалната забрана за изкупуване под себестойност би могло да лиши производители с по-високи производствени разходи от възможността да реализират продукцията си.

Друга спорна разпоредба е изискването 50% от продукцията на определени стоки от първа необходимост - отново по списък, изготвен от МС - да са българска продукция. "Подобни разпоредби са неприложими за почти всички земеделски продукти – напр. изкупуването на месо, което е основна суровина в месопреработвателната индустрия в България. Използваното свинско месо е около 40 % от местен добив от страната и около 60 % от внос от страни от ЕС (основно Испания, Германия, Франция, Белгия и др.)", се казва в становището.

Ето какви ще бъдат реалните ефекти от закона, предложен от Тахов, ако той бъде приет, според 14-те браншови организации:

1. Мярката има потенциал да доведе до увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност при засегнатите от нея продукти, отново за сметка на техните продажби и пазарен дял.

2. Създава се стимул за елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги, като маржът ще се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно.

3. Регулираната надценка има потенциал да служи като фокусна точка на координация между търговците на дребно и то на ниво надвишаващо сегашните конкурентни нива за някои видове стоки.

4. Създава се възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, посредством изкуствена регулаторна намеса в ценооборазуването.