Quantcast

Медия без
политическа реклама

ПП и ДБ вземат със закон службите от президента

МВР да разследва магистрати и да образува дела, предвиждат лансирани промени в НПК

01 Дек. 2022Обновена
БГНЕС
Лидерите на ДБ и ПП Христо Иванов и Кирил Петков.

"Продължаваме промяната" и "Демократична България" елиминират ролята на президента при назначаването на шефовете на службите, както и на главния секрет на МВР. Освен това държавният глава вече няма да има думата и за това кой да ръководи Националната служба за охрана. Всичко това ще се случи, ако бъдат приетите законовите промени, внесени в парламента от двете формации. Според тях това е част от гаранциите за съставяне на правителство на малцинството, в случай че се стигне до втори мандат. Вторият мандат ще отиде при ПП, ако ГЕРБ не успеят да съставят правителство.

В промени в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се предлага председателите на ДАНС, Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба "Военно разузнаване" (СВР) и на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо с президентски указ.

Според вносителите това съответства на Конституцията, според която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, както и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. ПП и ДБ настояват за гаранции, че изпълнителната власт ще поеме пълната политическа отговорност по време на кризи, които застрашават националната сигурност на страната. За да бъдат прозрачни и обективни назначенията, се предвижда те да се предхождат от изслушване на кандидатите в съответната ресорна комисия в Народното събрание. Според тях това предложение е и наложително в контекста на развитието на войната в Украйна и бежанския натиск, при които защитата на националната сигурност следва да е основен приоритет на правителството. То няма как как да провежда политиките, гарантиращи националната сигурност на страната ефективно, ако на практика няма възможност да назначава пряко председателите на ДАР, ДАТО, СВР и ДАНС. Законопроектът не ограничава правомощията и информацията, която президентът има и получава във взаимодействието си с тези органи.

Сходни промени със сходни мотиви се предлагат и в Закона за Министерството на вътрешните работи. Ако те станат факт главният секретар на МВР ще се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. 

В Закона за Националната служба за охрана се предлагат промени, които да я прехвърлят към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до 1 година след освобождаване на поста, освен ако няма необходимост тази охрана да продължи. Предлага се и ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск.

ЗАОБИКАЛЯНЕ И НА ПРОКУРАТУРАТА

Промени се предлагат и в НПК, а през тях - и в Закона за специалните разузнавателни средства. Вносителите настояват разследващите органи, а не само прокуратурата да може да иска от съда използването на СРС-та, а също и да искат пряко от съда, без да минават през прокурор, разрешение за освидетелстване и претърсване и изземване. Според тях това ще доведе до по-голяма бързина и намаляване на формализма на процеса.

Също така се предвижда разследващите полицаи да могат да провеждат действия по разследването срещу магистрати. Това в момента е запазена територия за следствието, което е част от прокуратурата. Според вносителите тяхното предложение ще помогне за разделението на властите.

Друго предложение е разследващите от МВР да имат право да образуват досъдебни производства не само в условията на неотложност, както е сега. (Точно по неотложност от МВР беше образувано разследването, по което бяха задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.)Предвижда се обаче за това незабавно да бъде уведомен прокурорът, тъй като той е господар на разследването. Създава се и възможност разследващите да привличат към наказателна отговорност.

Вносителите смятат, че така прокуратурата ще се разтовари, без да бъдат застрашени правата на гражданите. Първи под законопроекта се е подписал бившият вътрешен министър, а сега депутат от ПП Бойко Рашков.

ПП и ДБ направиха директна обща заявка за съвместно управление чрез правителство на малцинството. Това стана на съвместен брифинг на лидерите на двете формации, който се проведе на обед в парламента. В тази посока те планират да действат, ако ГЕРБ-СДС се провали с първия мандат и президентът Румен Радев връчи втория мандат на ПП като следваща по големина политическа сила, както изисква Конституцията. От формацията на Кирил Петков и Асен Василев са говорили и преди за такъв вариант, но за първи път го представят като реална възможност, заедно с десницата. ПП и ДБ обаче смятат, че този вариант ще проработи, само ако разполагат с парламентарна подкрепа за приоритетите им. Затова ще търсят гаранции за такава подкрепа от другите политически сили. Заедно ПП и ДБ разполагат с едва 73-ма депутати, което е далеч под минимума от 121, за да бъде одобрено каквото и да било през парламента. Това означава, че непременно трябва да разполагат с чужда помощ. КАКЪВ Е ПЛАНЪТ Кирил Петков - съпредседателят на ПП и бивш премиер, констатира, че страната се намира в политическа безизходица след свалянето на неговото правителство. "Тук сме заедно – ПП и ДБ, за да кажем, че не може да продължава по този начин. Имаме готовност, ако вторият мандат дойде при нас, заедно да работим за формиране на правителство на малцинството с ясна визия и ясен план", декларира той. Но веднага направи уговорката, че парламентът трябва да предостави гаранции, че е способен да работи във формат на кабинет на малцинството. Тези гаранции трябва да обхващат определени приоритети, които ПП и ДБ ще представят в Народното събрание под формата на законопроекти. Асен Василев - другият съпредседател на ПП и ексминистър на финансите, очерта големите задачи: във външен план - завършване на евроинтеграцията на България чрез приемането ни в еврозоната и в Шенгенското пространство; във вътрешен план - борба със социалното неравенство, освобождаване на бизнеса от административното бреме и политическия рекет; конституционна реформа на правосъдието, която да премахне недосегаемостта на главния прокурор. По тези задачи ще бъде внесен пакет от законопроекти. Василев смята, че е напълно постижимо всичко да бъде прието до Коледа, при добра организация и добро желание в парламента. Той, както и другите лидери на ПП и ДБ, отказаха да коментират от кого биха търсили подкрепа, но уточни, че такава не е била искана от никого. Запитан какво биха дали на герберите в замяна на такава, бившият финансов министър отсече: "Нищо. ГЕРБ трябва да работи на ползу роду." По думите му, консултациите при президента са се провалили, за което смята за отговорна ГЕРБ, които определи като "импотентни да съставят кабинет". Василев отново повтори, че няма шанс ПП да подкрепи първия мандат, и настоя, че Радев "трябва да се забърза с мандатите, за да излезе страната от това безвремие." ТЕПЪРВА ПРЕГОВОРИ ПОМЕЖДУ ИМ Тепърва обаче ПП и ДБ ще водят преговори помежду си върху законодателните приоритети, защото десницата иска в тях да бъде отразено и онова, което те смятат за важно. С други думи, позициите на двете формации не съвпадат напълно. "Правителство на малцинството в този парламент е най-лошата опция, освен всички останали – избори или правителство на базата на „хартиената коалиция“. Затова трябва да започне процес на много внимателно оглеждане на това какво е възможно да се направи и уеднаквяване на позициите помежду ни", обясни съпредседателят на ДБ Христо Иванов. ПОДГОТОВКА ЗА УДАР ПО ПРЕЗИДЕНТА Кирил Петков подробно изреди законодателните промени, за които настоява ПП, а от ДБ бързо уточниха, че ще бъде предмет на преговори. Тук влизат известни вече техни искания - да се оттеглят скандалите поправки на ГЕРБ-СДС в Изборния кодекс; да се ограничи с конституционни промени властта на главния прокурор; да се въведе механизъм, който да позволи шефът на държавното обвинение да бъде разследван; да се приемат законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и с влизането ни в Шенген и еврозоната; приемане на нов държавен бюджет и др. Има обаче и искане, което засяга правомощията на Румен Радев. ПП ще настоява да се въведат нови процедури за избор на председателите на службите за сигурност - ДАНС, НСО, цивилно и военно разузнаване, както и на главния секретар на МВР. Целта е, както го обяви Петков, "изпълнителната власт да може да ги назначава и ръководи ефективно без намесата на президента". Така ще се разгори отново отдавнашният спор дали държавният глава може да участва в назначенията в сектора за сигурност. СБЛЪСЪК В СТЕНАТА От ГЕРБ-СДС дадоха да се разбере, че нямат намерение изобщо да преговарят с ПП и ДБ по многобройните им приоритети. Така се разбра от коментар на Десислава Атанасова - водачът на герберските депутати. По отношение на бюджета например, за който много настояват двете формации, тя посочи, че докато няма редовно правителство, което да носи отговорност за изпълнението на бюджета, е по-добре да се продължи със стария бюджет. Атанасова с насмешка отхвърли искането за максимален бюджетен дефицит от 3 процента, като заяви, че това може да стане само с "магическа пръчка". Условието на ПП и ДБ за изтегляне на изборните промени определи като "ултиматум", при това спрямо БСП, и изрази увереност, че социалистите няма да се съобразят с това. А идеята за правителство на малцинството с мандат на ПП въобще не коментира.

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 2 април?