56% от българите казват, че ще гласуват. Мобилизацията за вот остава в сила. Това заяви пред bTV Добромир Живков от "Маркет Линкс".
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет линкс". Проведено е в страната сред 1006 лица над 18 години в периода от 7 до 15 март 2026 г. Използваният метод е лично интервю и онлайн анкета.
Това е първото социологическо изследване, в което фигурира "Прогресивна България" с името си, а не просто като формация на Румен Радев.
Според проучването, ако изборите бяха днес, в Народното събрание щяха да влязат 5 партии и коалиции: за "Прогресивна България" биха гласували 21.1% от твърдо заявилите, че ще гласуват; ГЕРБ-СДС - 18.6%; ПП-ДБ - 12%; ДПС - 7.2%; "Възраждане" - 4.9%; "БСП - Обединена левица" - 3.0%.
56 на сто от анкетираните заявяват, че ще гласуват, а 20 на сто - по-скоро биха гласували. Това означава, че е съвсем реална възможността избирателната активност да стигне 3 млн. души, което не се е случвало от април 2021 г. насам.
"Какво видяхме от заявката, която прави президентът през последните месеци. Видя се, че той предпочита да дава изявления вместо да дава интервюта в студиото. По-скоро атакува опозиционно кабинета, а не статуквото, срещу което се бори. Второто нещо, започнаха да излизат алтернативни политически субекти, които да оберат протестния вот", каза Живков и допълни, че има висок дял на нерешилите за коя партия ще гласуват.
Той предупреди, че 2/3 от хората решават в последните три дни, което не позволява да се види цялата картина. Според данните от това проучване, само тройна коалиция може да осигури мнозинство в бъдещото НС.
Според анализа на "Маркет Линкс" активността на Бойко Борисов и вътрешната мобилизация на партията му носи възстановяване на подкрепата за ГЕРБ. ПП-ДБ остават с устойчива подкрепа, но не успяват да мобилизират протестното движение от края на миналата година. "Възраждане" и БСП са най-силно засегнати от появата на формацията на Радев на политическата сцена.
Служебният кабинет започва с умерено ниво на обществено доверие, сравнимо със старта на кабинета "Желязков". 24% от анкетираните гледат с доверие на правителството на Андрей Гюров, а 43% - с недоверие. Смяната на областните управители и шефовете на областните дирекции на МВР се разчита от 41% като "заграбване на властта", а 38% - като "стъпки за по-добра организация на изборите". Действията на кабинета по извеждане на български граждани от Близкия Изток получават положителна оценка от 51 на сто, които ги определят като "своевременни и правилни", докато 26 на сто -като "закъснели и неадекватни".
За сравнение рейтингът на парламента остава много лош - едва 9 на сто му се доверяват, а 71 на сто - не.
Сред родните политици най-предпочитани от гражданите са президентът Илияна Йотова и Румен Радев - с 49% доверие, следвани от Андрей Гюров с 26%. Парламентарните политици не са особено харесвани - най-високо стоят Асен Василев и Бойко Борисов с 15 на сто, Ивайло Мирчев и Костадин Костадинов с 14 на сто, Божидар Божанов и Радостин Василев с 10 на сто, а всички останали са с едноцифрен рейтинг.
