Замъчи се Майка България
в родилни мъки чутовни.
Най-накрая доби чедо -
една простотия огромна,
огромна, още прогресивна,
4 години да бозае,
ако не се объркат нещата. 

Ой те тебе, простотийо сурова,
мамина сладка и гиздава,
свилени вежди-гайтани,
лице като ясно слънце,
очи - червени звездици.

Орисал я тая простотия
на високо човешко развитие
орисник добър магьосник -
вехта войвода Решетников,
с хубава строга надзирателка,
надзирателка, още бавачка,
бавачка, още гувернантка - 
нянята Митрофаня,
строга жена, стабилна
като яка опорна точка. 

Само не знам, простотийо ле,
както си непорочно родена,
кой ще да плаща майчински
на твоята клета мамица
след първата зима студена,
студена, още Виденова? 

Заплакала е майка за майчински
до тръба гладка, студена.