Парламентът точи лига,
лъскат ножки, мечове.
Ето, Назарян пристига,
чекиджиите кове:  

- Ш’ви таковам-онаковам - 
гордо викна Назарян. - 
Тук се слуша мойто слово,
сядай в скута на Делян! 

Викна първата сред равни
в нормотворческия храм:
- Вий сте адски "благонравни",
оперирани от срам! 

Като празни чекмеджета
скърцат стави със артрит. 
Ах! И Осемте джуджета
лъскат с безобразен вид. 

Тънки, сплескани суджуци
пълнят свинските черва.
Лъскат кюнци и улуци,
мене ме боли глава. 
***
Уморените чекисти
хъркат с разкопчан дюкян;
после пишат нови листи,
съгласуват със Делян.