Звлепен като тапета,
опнал се като простор,
окопал се в кабинета
незаконен прокурор. 

На простора, на въжето
преписки висят, 
но мирише зле прането,
чака Страшен съд. 

Труповете от каруци
трупат се на купчета. 
Труповете имат внуци - 
малки сладки трупчета. 

Стари папки със боклуци -
преписки на трупчета:
неподвижните каруци
също имат внучета. 

И смърди на застояло
тежкият позор,
и повръща в одеяло
живият човешки зор. 

Как не им е неудобно?
Как пък нямат срам?
Тъй било богоугодно - 
няма мърдане оттам! 

Сиренето - в саламура,
в колелото - прът.
Страшната прокуратура
чака Страшен съд.