Медия без
политическа реклама

Реконтра

Сив искърски еднорог

28 Ноем. 2018РУМЕН БЕЛЧЕВ
Патриотичен искърски бегемот.

Тая работа не е оная работа, ми казаха, ти, драги, като искаш държавата да троши пари за референдуми, потруди се малко, първо събери половин милион подписа от желаещи да си загубят неделята по опашки и тогава ела с папчицата при нас.

Кофти работа, сума ти хартия ще отиде, да не говорим за химикалката. Но – идеята иска жертви! Издебнах по-топличък ден, разпънах масичка на площада, зачаках електорат.

Това, българският електорат, е любопитно същество – като види маса за подписка, веднага идва да се осведоми за какво иде реч. Ами, казвам на електората, след като референдумът в Швейцария се провали, искам патриотично да им натрием носовете на ония там швейцарци и си проведем свой, успешен.

И за какво ще референдурираме, старае се да се ориентира политически електоратът.

Да оставим ли рогата на нашия едър рогат добитък с цел опазване на достойнството му, обяснявам.

Електоратът се хили неприлично и пита от какъв зор съм се загрижил за тия говеда.

Ами, провеждам аз разяснителна работа, ако са с рога, ще изглеждат по-достойно, но пък ако са без рога, ще има място за повече!

Те и тия са ни много, зъби се електорална единица от по-несъзнателните.

Обяснявам - няма да станат повече, но ще имат повече място и ще могат да шават по-свободно насам-натам.

Несъзнателното си е несъзнателно – нашето говедо, казва, за два мандата трета кочина вече сменя, пък рогата хич не му пречат. Дори ги използва за комуникация – като му се изпречи някой – юрва се връз него с рогата напред! Много бодлива крава, разбираш…

Тоя почва да ме изнервя. Вижте, казвам, уважавам вашето мнение, макар да смятам, че е много тъпо, позволявам си само една забележка – говедата не живеят в кочини, кочините са обитавани от други полезни в пържолно отношение животни, които не са обект на нашето допитване.

Електоралната единица ми казва, че не тя, а аз съм тъп като галош и отива за бира. Старото поколение – онова, което помни какво са галошите, трудно се поддава на агитация. На нас в младите ни е надеждата – те са светлото бъдеще на отечеството!

Младото поколение не знае какво е галош, но е израснало с електронните игри и знае, че добрите и лошите трябва да се различават ако не по цвят, все пак по нещо забележимо, за да не ги объркваме. Не може ли, пита, да им се отрязва само по един рог – или левият, или десният – така по-ясно ще им личи ориентацията и ще ги различаваме кои откъм кои са. Да не говорим, че с единия рог ще изглеждат по-европеидно – като еднорози!

Мило младо поколение, казвам, какъв евророг, ами че преобладаващата порода е сиво искърско, тя си личи отдалеч! И - това ще им ограничи вътрешната свобода – ами ако един ден някой реши от ляво да се преориентира към дясно, какви ще ги дъвче с тоя ляв рог? Винаги ще буди съмнения, че може в един хубав момент да напусне групата и да се прикачи обратно към предишната!

Поколението въздъхва и заявява, че в такъв случай най-добре е да се режат и двата рога – така е по-центристки, да не говорим, че високото и чисто чело над честните модри очи подсказва консервативна нагласа. Сега консерваторно настроените добре се котирали.

Къде, бе, питам младото, къде се котират, а то казва – на борсата.

Каква борса, какви пет лева, скубя си косите, пък то ми заявява, че съм рогач и не вдявам нищо от тънкостите на европейските електорални нагласи, а после ме пита и защо съм седнал да събирам подписи, като не ми е ясно за какво ми са.

Чакай, сине майчин, викам, ти за рогата на кои говеда мислиш, че събирам подписи?

Поколението вдига рамене – ами, казва, що за въпрос, всичко е ясно, то други няма!

И ние сме седнали да разчитаме на тая младеж за светлото ни бъдеще!

Още по темата