Медия без
политическа реклама

Реконтра

Синдромът Волен

03 Окт. 2019ДЕЯН КОПЧЕВ
Предреволюционни рубли при цар Николай II. Много редки и ценни. Не стават за рушвет, а за зестра на дъщерята.

Мъжът влетя в кабинета на лекаря, сякаш го гонеха бесни кучета.

- Докторе, помагай! – изплака той и се свлече на стола.

Лекарят остави книжата, които преглеждаше, и погледна пациента над очилата си.

- Спокойно, господине, поемете си дъх и кажете какъв е проблемът.

- Хванах някакъв вирус, докторе! – преглътна мъжът. – Ужасяващ вирус!

- Вирус, казвате – записа си лекарят. – Имате ли представа къде го хванахте?

- Знам точно къде! – закима пациентът. – Онзи ден бях участник в предаването „Референдум“ по БНТ 1, когато гост беше и господин Сидеров, сещате ли се?

Докторът кимна, не следеше изявите на Волен Сидеров, но някак винаги научаваше за тях. Мъжът продължи:

- Бях на цели няколко метра от господин Сидеров по време  на поредната му истерия, но за съжаление, разстоянието се оказа крайно недостатъчно!

- Какво имате предвид? – не разбра лекарят.

- Имам предвид, че народният представител до такава степен се беше вживял и така плюеше обиди, че докато обясняваше как Джамбазки е гей, част от патриотичната му слюнка ме опръска и ми влезе в окото!

Докторът инстинктивно се дръпна назад, нещата май бяха сериозни.

- И сега… - изхлипа пациентът, - сега… съм заразен… заразен съм със… със…

Лекарят подаде салфетка на мъжа, после попита:

- В какво се изразява заразата, господине?

- Аз… аз… - проплака пациентът, - не мога да обясня, трябва да ви покажа…

- Добре – кимна докторът, - покажете ми.

- Трябва да ме обидите! – преглътна мъжът и се приготви на стола.

Лекарят се замисли за момент, после каза:

- Вие сте грозен!

- Не, не - поклати глава пациентът, - това го знам. Нещо друго дайте, да ме жегне така.

- Добре, жена ви е празноглав кашалот!

Мъжът поклати глава.

- Не съм женен.

Лекарят въздъхна, присви очи, след което бавно каза:

- Вие сте нелеп пудел! Вие сте Бялата Златка! 

Лицето на пациента от раз се изкриви, очите му се оцъклиха, а през стиснатите му зъби потече яростна слюнка. Миг по-късно той вече крещеше:

- На кой ще викаш ти пудел бе, момченце! Искаш ли да те осъдя! Я дай лична карта! Какво си позволяваш! Пред теб седи народен представител! Имам имунитет аз, ало, нещастник! Няма да ме прекъсваш! Това ли ви е свободата на словото?! Не ме прекъсвай, казах! На гей парада си най-отпред, виждал съм те! Извинисебе! Извини се! Снимайте го този! Соросоид мръсен! Илюминат! Не ме бутайте! Къде отиват парите на данъкоплатците?! В чии джобове се изливат държавните левове, а, в чии джобове? Как така в моите? Това е лъжа и ще се срещнем в съда!  

Дългогодишният опит позволи на доктора бързо да осмисли ситуацията, плюс това беше видял достатъчно, затова реши, че е редно да успокои пациента:

- Вижте, прав сте – каза той, – за всичко сте прав! Вие сте истински патриот, роден лидер! Не сте нито пудел, нито Бяла Златка.

Пациентът примига няколко пъти, изръмжа нещо, изкриви глава наляво и надясно, след което се вторачи в доктора, преглътна, а очите му се наляха със сълзи.

- Видяхте ли? – попита през сълзи той. – Това е по-зле и от Хълк!

Лекарят помълча известно време, после поклати глава и отбеляза:

- Има лечение.

Мъжът подскочи на стола си:

- Наистина ли?

- Наистина! – кимна лекарят, бръкна в чекмеджето на бюрото си и преди да подаде лекарството на пациента, обясни. – Следващия път, когато някой ви ядоса и усетите, че заразата напира у вас, вземете и мачкайте ето това, но го мачкайте бавно и близо до ухото си.

Мъжът се пресегна и взе банкнотите от лекаря.

- Какво е това? – учуди се той.

- Руски рубли! – поясни лекарят. – Помагат на много хора в България.