На този етап няма поводи за оптимизъм относно бъдещето на националния отбор по футбол. Така смята бившият капитан на ЦСКА Милен Петков, участвал с представителния тим на България на последните два големи форума за "трикольорите" - Мондиал `98 във Франция и Евро `04 в Португалия.
В навечерието на квалификациите за световното първенство в Катар `22 някогашният плеймейкър се изказа скептично относно шансовете на селекцията на Ясен Петров в група с Италия, Швейцария, Северна Ирландия и Литва. Първият мач на нашите, който ще е и дебют за новия национален треньор, е срещу швейцарците в четвъртък в София.
"Ние последните години доста пъти вече отчитаме ново начало, но важното е не какви са очакванията, а дали ще се получи нещо позитивно с националния отбор на България. Мисля, че няма да се получи. Няма върху какво да се стъпи. Не мисля, че ще има значителна промяна - заяви 47-годишният Петков пред "Букмейкър Рейтинги". - Всички мачове за националния отбор ще бъдат трудни. За мен важното е какво ще покажем като игра. Какво означава да вземем нещо от даден мач!? Хубаво, ще направим равен 0:0 и какво? Какво ще се промени? Важното е да покажем някаква игра и да заслужим да вземем точката или нещо повече. Важното е да се опитаме да се надиграваме с противниците."
Според бившия играч на "Добруджа", ЦСКА, АЕК и "Черно море" българският футбол се различава на фундаментално ниво от този в другите страни.
"Не мисля, че ние можем да се сравняваме с никого. Само погледнете стадионите ни в какво окаяно състояние са. Когато видя български мач по телевизията и зад една от вратите има паркирани автомобили, линейка или пожарна, е достатъчно да разбереш какви очаквания да имаме за този мач. Защото нали знаете, че от футбол до мач има голяма разлика? Ние ритаме мачове, а хората правят футбол и продукт от този спорт. Ние сме много далеч от професионализма", категоричен е Петков.
Той добави, че причините за тоталния регрес са комплексни и не се крият само в съвременния начин на живот у нас.
"Това с изкушенията, които уж сега пречели на младите, въобще не го приемам като извинение. Изкушения има навсякъде - и в Сърбия, и в другите страни, които ни задминаха отдавна - посочи той. - Тоест, там това не пречи на младите футболисти. Ние не сме станали футболисти на 20 или на 25 години, а преди това, докато сме били деца и юноши. Ето в това време от развитието на един футболист се крие отговорът на всичко. Аз например съм тренирал 10 пъти в седмицата - пет дни двуразово, на шестия ден имахме мач и евентуално един ден почивка. Но ние бяхме млади и толкова ни се тренираше и играеше, че въобще не ни трябваше почивка. Сега нещата не са така, тренировките са доста по-малко."













