От много години в България наблюдаваме повече добри намерения и гръмки приказки, отколкото полезна работа по детско-юношеския футбол. Няма нужда да се ровим надълбоко, за да открием доказателствата.

Младежкият национален отбор е пропуснал вече 17 поредни европейски първенства. Съответно и олимпийски игри, защото квотите за там се получават именно след добро класиране на континентално първенство за младежи. Всъщност последното ни участие на олимпийски игри е от 1968 г., когато България печели сребърните медали.

При юношите картината не е много по-различна. От 1991 г. насам тимът до 17 г. има само две участия (2015, 2022) и

общо 28 пропуснати турнира...

Като и при двете представяния на финалите юношите завършиха на последно място.

При 19-годишните ситуацията е сходна - три класирания (2008, 2014 и 2017), като и в трите случая те бяха последни в групата. Плюс 17 пропуснати първенства от въвеждането на форма́та до 19 г. през 2002 г.

Това е очеваден атестат, че детско-юношеският ни футбол не върви, ако не е достатъчен фактът, че трансфер на млад български талант в голям чуждестранен клуб вече става веднъж на 3-4 години и до момента не е довел до утвърждаване в основния състав. Ако не броим Илия Груев-младши във "Вердер", но той живее и тренира в Германия от малък, покрай баща си.

От 2005 г., когато Борислав Михайлов зае президентския пост в БФС, от футболната централа винаги се кълнат в добрите си намерения за футбола при подрастващите. Но резултатите са мижави. Същевременно отговорниците в тази сфера, най-вече Емил Костадинов, не са поели никаква вина. Те и не виждат такава у себе си.

А то е видно - политиката не е правилна. Нито на клубовете, нито на БФС, нито на държавата, която не осигурява достатъчно и добри тренировъчни бази.

От футболния съюз

опитаха неколкократно различни мерки.

През сезон 2015/16, бе въведено правило всеки отбор от Първа лига да пуска като титуляр поне един играч до 21 г. Тогава това не се хареса на клубовете и треньорите масово се изтарикатяваха като сменяха младите футболисти още на почивката (а нерядко и преди това) под предлог, че са контузени.

През януари 2021 г. Изпълкомът реши професионалните ни клубове да получават по 250 лв. за играл поне 45 минути българин до 21 г. Но не повече от 500 лв. на отбор на мач, сиреч няма значение дали на терена ще има двама, трима или повече млади футболисти. Разбира се, и това не проработи.

Сега пък, през настоящия сезон, всички отбори в Трета лига непременно трябва да пускат поне трима футболисти до 23 г. в игра, при това през целия мач. Ако трябва да се смени някой от тях, на мястото му също трябва да влезе играч до 23 г. Освен това младите футболисти с професионални договори в елитните клубове получиха право да играят в трета дивизия (където статутът е аматьорски) - в дублиращите или третите отбори на клубовете си.

Дали тази мярка ще помогне някак? Ефектът ще се види след някоя и друга година. Горе-долу тогава ще стане ясно дали има полза и от централизираната система за подготовка, която започна да се въвежда през 2022 г. по настояване на техническия директор на БФС Георги Иванов-Гонзо.

Но

някак удобно се забравя за приетата в края на 2019-а

от Изпълкома на БФС 10-годишна програма за развитие на детско-юношеския футбол, разработена от тогавашния селекционер на мъжкия национален отбор Красимир Балъков, съвместно с вицепрезидента на БФС по онова време Йордан Лечков (сега само редови член на Изпълкома), а и с участието на мениджъра Лъчезар Танев.

При всички случаи планът бе обещаващ и мотивиран, а Балъков преди дни заяви със съжаление, че сега сме щели да берем първите положителни резултати.

"Беше на финалната права. Ако я бяхме приели, сега, около 4 години по-късно, щяхме да имаме материал. При всички положения. Имаше бизнес план за 10 години, с инвестиции. Беше си направено точно така, както трябва да бъде. Но тогава нещата се развиха по много нестандартен начин за мен, когато водех националния отбор. И бях принуден да си подам оставката. И оттам-нататък пак се работи по този въпрос, но не така мащабно, както аз и Лъчо Танев бяхме направили програмата", каза Балъков при представянето си като треньор на "Септември".

Какъв бе всъщност

пътят към провала и на тази добра идея.

Стратегията, предложена от Балъков, беше приета на Изпълком на  октомври 2019 г.

"Изпълкомът е дал зелена светлина за това нещо. Идеята е клубовете, които искат да участват в тази програма, да участват с 30%, а държавата да финансира 70%. Има и минимални заплати за треньори от футболните школи... Моята задача беше да направя програма за Футбол 11. Когато децата влязат във Футбол 11, трябва да са координирани... Испанец е готов да дойде в България и да работим съвместно, за да имаме опит от чужбина. Единствено "Лудогорец" сега работи с технологията Hudl, която има всякакви възможности за анализиране. В цялата концепция заложихме нея и FootballScout, като по този начин ще има изключително голям контрол на работа. Тези системи ще бъдат дадени безплатно на футболните клубове", щрихова тогава Балъков.

Всичко обаче приключи безславно в края на същия месец след позорната загуба с 0:6 от Англия, когато първо Борислав Михайлов подаде оставка, а след това и Балъков в знак на съпричастност.

Така програмата си остана само на хартия (според самия Балъков е била хвърлена в кошчето). В последвалите 18 месеца никой от Изпълкома (включително и сподвижникът за идеята Лечков) не поде инициатива за реализирането.

При завръщането си след оттеглената оставка на 28 април 2021 г. Михайлов амбициозно обеща, че ще възроди и ще работи по реализирането на тази стратегия, като ще търси финансиране за осъществяване ѝ. Е, явно не се е занимавал с възраждането ѝ, та се потърси друг вариант - планът на Георги Иванов.

И така се навъртяха още 3 пропуснати години (2019-2022), в които детско-юношеският футбол се лашка без работеща централизирана стратегия, като се разчита на доброто желание на отделни клубове да работят по-професионално с юношите си.

Резултатът е виден. През този сезон клубовете от Първа лига са ползвали само 20 футболисти под 21-годишна възраст (по изчисления на спортния мениджър Виктор Кирков). Бройката е малка, като се има предвид, че клубовете са 16, а картотекираните футболисти над 320.

След тези пропилени години, тепърва ще чакаме още поне 3-4 сезона да видим дали ще даде плод следващата концепция. А заявлението на Борислав Михайлов, когато стана президент през далечната вече 2005 г., звучат все по-кухо: "Всички останали формации (б.р. - освен мъжката), играещи под националния флаг и защитаващи високия престиж на националния герб, ще бъдат с амбициозни цели. Нашите юношески и младежки отбори трябва също да гонят успехи - класиране на големи първенства и олимпиади."

БФС пак опитва административно да даде път на юношите

Клишето "криза в детско-юношеския футбол" се изразява (в най-синтезиран вид) в следното - от близо 20 години собствениците на елитните професионални клубове предпочитат да разчитат повече на чужденци или опитни български играчи, обиколили поне по 5-6 клуба преди това.

01 Май 2022