facebook
twitter

Наблюдател

Вятърът на Орбан задуха в Берлин

На Макроновата визия за ЕС вместо Меркел отговори Анегрет Крамп-Каренбауер, при това с плашеща концепция за Европа на партиите
3081

Най-важният отговор, който френският президент Еманюел Макрон очакваше на безпрецедентното си обръщение към всички граждани на ЕС, беше този от Берлин. Но най-вероятно не му е харесал. Първо, защото дойде от ниска топка – от партийна лидерка вместо от канцлерката. Въпреки че Анегрет Крамп-Каренбауер наследи Ангела Меркел на лидерския пост в Християндемократическия съюз (ХДС), все още най-голямата политическа сила в Германия, това не променя факта, че тя все още е само партийна лидерка. Друг проблем е, че отговорът стесни значително аудиторията – Макроновото послание беше разпратено на всичките 24 официални езика на ЕС през подбрани национални медии във всичките 28 страни членки и в социалните мрежи, тоест до всички европейски граждани. Отговорът на г-жа Крамп-Каренбауер е преведен само на пет езика – френски, испански, италиански, полски и английски – и беше публикуван само в едно, при това германско издание - „Велт ам Зонтаг“. Това вероятно е по-малък проблем за самия Макрон, за когото в крайна сметка е важно какво бъдеще вижда Берлин за ЕС и едва ли го вълнува до колко точно граждани е стигнал берлинският отговор. Проблем е обаче за нас, защото изпраща неприятно послание – на вероятната бъдеща канцлерка на Германия интересите й се простират до Франция, Италия, Испания, Полша и Великобритания (да, страната е спомената в отговора й като потенциал за бъдещо сътрудничество след напускането й).

ЕС на партиите, не на нациите

Фактът, че на Макроновата визия отговаря партийна лидерка, силно олекотява разговора за бъдещето на ЕС и го вкарва в чисто партийни граници. И това, струва ми се, е най-големият проблем на германския отговор. Много по-голям от пълната липса на амбиция в отговора на Анегрет Крамп-Каренбауер, остарялото й виждане за света и най-вече за Европа, непоследователното и дори на моменти противоречиво разглеждане на най-големите предизвикателства пред съюза. Проблем е, защото вкарва жизненоважния дебат за бъдещето на Европа в тесни партийни граници, което подчертава течащата от известно време в ЕС борба за оцеляване на партийните мастодонти на всяка цена. Лидерката на германските християндемократи е съгласна както с диагнозата на Макрон, така и с някои от идеите му, но всъщност между нейната визия и Макроновата зее огромна пропаст, която може да се установи не в самото съдържание на текста, а в употребата на конкретни думи и словосъчетания.

Тя заявява, че е против „европейска супердържава“, като самата употреба на думата разкрива приближаване към най-яростните евроскептици начело с бризходърите на Найджъл Фараж, националистите на Марин льо Пен и други, които плашат избирателите си със загуба на национален суверенитет и предстояща окупация от страна на Брюксел. Нещо повече, Анегрет Крамп-Каренбауер заявява също, че целта е Европа на суверенните страни членки, което е малко по-напудрен вариант на Европа на нациите – дълбоко остарял и вече крайно националистичен възглед, проповядван освен от Марин льо Пен, също и от Виктор Орбан. И няма как да бъде иначе, ако се съди по дългогодишната подкрепа на германските християндемократи за Виктор Орбан, както и поддържането на кандидатурата на Манфред Вебер за водещ кандидат на ЕНП за шеф на Европейската комисия, който е готов

 

да продаде и последната европейска ценност само и само да седне в креслото на Юнкер

 

на 13-ия етаж в сградата Барлемон в Брюксел. Госпожа Крамп-Каренбауер многократно е заявявала подкрепата си за г-н Вебер, тоест тя няма проблем с неговите политически възгледи и приятели, което се и потвърждава по-нататък в отговора й.

Всичко това навява на мисълта, че тези политици имат по-скоро визия за Европа на партиите, а не на нациите, тъй като във все повече и повече страни членки, управлявани от правителства на ЕНП или коалиции, водени от ЕНП партии, опозицията губи почва или направо изчезва, политическата сцена се фрагментира, а партиите на ЕНП доминират. Явно за да не бъде обвинена в този най-голям европейски грях, лидерката на ХДС е отделила специално място в отговора си на „Централна и Източна Европа“, като заявява, че основните ценности и принципи на ЕС не подлежат на преговори. По-нататък обаче тя пише нещо, което притеснява: „Ако имаме куража сега да говорим конкретно за промени в Европейските договори, нито "брюкселският елит", нито "западният елит" или предполагаемият "проевропейски елит" трябва да останат в силозите си. Само ще спечелим демократична легитимност за нашата нова Европа, ако включим всички“. Изненадващо е, че Анегрет Крамп-Каренбауер изобщо споменава промени в договорите, а става плашещо, когато се види в какъв контекст го казва. От формулировката й става ясно, че тя признава дори и най-крайните, антилиберални гледни точки за легитимни възгледи, които трябва да бъдат взети предвид във формирането на визията за „нашата Европа“, тоест при реформирането на европейските договори.

Тези разсъждения на водачката на германските християндемократи разкриват посоката, в която тя смята да води партията, а оттам и Германия, и това е голям проблем за Еманюел Макрон и неговата съвременна визия за Европа и света. Една националистична, тесногръда, заключена в XX век Германия, която отваря кутията на антилибералните възгледи в името на „повече демократична легитимност“, е опасност не просто за френско-германския мотор, но и за целия ЕС. Нещо повече, докато говори за основните европейски постижения като демокрацията, върховенството на закона, социалната пазарна икономика, парламентаризма и индивидуалните свободи с въпросителна, Крамп-Каренбауер няма никакви въпроси относно политиката на ЕС спрямо исляма. Тя говори за несъвместимостта на тази религия с „нашите идеи за отворено общество“ и призовава за специално европейско обучение на имамите в ЕС в духа на Просвещението и толерантността.

 

Зад тези й думи отново прозира образът на Виктор Орбан

 

и опасността от ислямизиране на континента, с която той плаши унгарците. Прозират и възгледите на Манфред Вебер за християнската природа на Европа. Възглед, който е дълбоко спорен, защото поставя под въпрос европейското наследство, а то е комбинация от исляма, православието, католицизма и протестантството. Превръщането на исляма отново в европейския „значителен друг“ връща Европа назад във времето, стеснява я и я отдалечава от концепцията за „силна Европа“, за каквато иначе говори г-жа Крамп-Каренбауер.

Тя, както и повечето национал-популисти, не разбира, че силна Европа и Европа на суверенните държави, тоест на нациите, са взаимно изключващи се понятия. Европа не може да бъде силна, ако се предвижда да продължи да се управлява едновременно чрез междуправителствения подход (тоест договорки между правителствата) и общностния (европейско законодателство), както иска Крамп-Каренбауер. Нещо повече, тя е поредната представителка на онези късогледи национални политици, които се опитват да предложат национални решения на европейски, а все по-често и глобални проблеми, или с други думи, опитват се да извадят яйцата от омлета.

Някои анализатори и журналисти казват, че Анегрет Крамп-Каренбауер е всъщност продължение на политиката на Меркел. Трудно може да се намерят доказателства за това във визията й за Европа. Ангела Меркел не беше никак амбициозна, нито имаше кой знае каква визия, но вярваше в Европа и реагираше правилно, макар и понякога късно. Недостатъкът на Меркел е, че страда от прекомерна предпазливост и чака обстоятелствата да я принудят. Независимо от това, тя вярваше в екипния принцип в европейската политика, въпреки че доста често отстояваше междуправителствения подход, но под натиск подкрепяше общностния. Анегрет Крамп-Каренбауер не изглежда неин последовател. Ангела Меркел правеше всичко възможно да запази крехката къща от карти, каквато е ЕС, но изглежда, че наследничката й е решила да включи на заден. Тя не само че не предлага никакви смислени идеи, но и отваря вратата към онова мрачно минало на Европа, което ни докара до взаимно изтребление. Краят на отговора й обобщава всичко: „Трябва уверено да се заловим за работа, вместо да се оставяме плашливо да ни попречат постоянните ни тревожни въпроси за "популистите". Очевидно тя не вижда проблем в популизма. Подобно послание, идващо от Германия, би трябвало сериозно да ни плаши.

 

23

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Меркел зове за борба с популистите в името на Европа

20.05.2019

155
Меркел призова за противопоставяне на продажните политици

19.05.2019

1433 29
Меркел: Европа трябва да се изправи срещу Китай, Русия и САЩ

17.05.2019

4234 64

Коментари

Billy-Joe Winchester

Ами от партийна секретарка - толкоз! Тази жена няма един ден трудов стаж извън ХДС, а е вече на 56 години.

дъртреалист

Другарката МАрини има днес неолиберално другарче за подкрепа - другарът Уилям, войн от инквизицията срещу антисемитизъма...

Търси, намира и изгаря антисемитски вещици...

g_ringo

г-жа Крамп-Каренбауер.

Тя, както и повечето национал-популисти, не разбира, че силна Европа и Европа на суверенните държави, тоест на нациите, са взаимно изключващи се понятия. Европа не може да бъде силна, ако се предвижда да продължи да се управлява едновременно чрез междуправителствения подход (тоест договорки между правителствата) и общностния (европейско законодателство), както иска Крамп-Каренбауер. Нещо повече, тя е поредната представителка на онези късогледи национални политици, които се опитват да предложат национални решения на европейски, а все по-често и глобални проблеми, или с други думи, опитват се да извадят яйцата от омлета.

Много добре казано!

Nonameman

Аха. Вижда се пътеводната светлина на неолибералите- Адолф Хитлер.

Човека за малко да изгради обединена Европа , но лошите не му позволиха.

 

Peaceful Citizen
снимка на Peaceful Citizen

Long Live Victor Orban!

Памфуций
снимка на Памфуций

Тя, както и повечето национал-популисти, не разбира, че силна Европа и Европа на суверенните държави, тоест на нациите, са взаимно изключващи се понятия. Европа не може да бъде силна, ако се предвижда да продължи да се управлява едновременно чрез междуправителствения подход (тоест договорки между правителствата) и общностния (европейско законодателство), както иска Крамп-Каренбауер. Нещо повече, тя е поредната представителка на онези късогледи национални политици, които се опитват да предложат национални решения на европейски, а все по-често и глобални проблеми, или с други думи, опитват се да извадят яйцата от омлета.

👍

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Заключенията, изведени в заглавието и подзаглавието, са много пресилени, а повечето интерпретации на г-жа Марини днес са неубедителни. Причината е, че тя помества отговора на Крамп-Каренбауер в неправилен контекст и търси сложни обяснения там, където има далеч по-прости и рационални тълкувания.

 

Г-жа Марини разглежда отговора на АКК като част от един започнал "голям дебат" (le grand débat) за бъдещето на Европейския съюз. В този контекст отговорът на АКК е наистина разочароващ. Но ако текстът се интерпретира в рамките на предизборната кампания за скорошните избори за Европейски парламент, той не буди кой знае какви тревоги.

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Фактът, че на Макроновата визия отговаря партийна лидерка, силно олекотява разговора за бъдещето на ЕС и го вкарва в чисто партийни граници. И това, струва ми се, е най-големият проблем на германския отговор.

Изобщо не е проблем, защото за АКК програмната статия на Макрон, макар да започва с обръщението "Граждани на Европа" и да е подписана от Макрон като президент, всъщност е част от предизборната кампания на новата партия "Република, напред!" и на Макрон като неин лидер. Тя засега е начело в прогнозите за евроизборите във Франция (24 %) и Макрон се надява да има силна група в бъдещия ЕП.

 

Отделна група, която няма да е част от ЕНП, към която принадлежи ХДС. Точно затова отговорът е от АКК като нова партийна лидерка, която ще води кампанията в Германия, но вижда евентуалната група на Макрон като конкурент в бъдещия ЕП.

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Друг проблем е, че отговорът стесни значително аудиторията – Макроновото послание беше разпратено на всичките 24 официални езика на ЕС през подбрани национални медии във всичките 28 страни членки и в социалните мрежи, тоест до всички европейски граждани. Отговорът на г-жа Крамп-Каренбауер е преведен само на пет езика – френски, испански, италиански, полски и английски – и беше публикуван само в едно, при това германско издание - „Велт ам Зонтаг“.

 

Не е проблем и не е "за европейския народ загуба велика", защото текстът на АКК, освен приземен и сивичък, е насочен изцяло към германската аудитория (личи си във всеки абзац). И обслужва борбата на ХДС с "Алтернатива за Германия". Оттам и консервативните обертонове, които са разтревожили г-жа Марини, която вижда в тях оттегляне от либералното. Това са си чисто предизборни игри и никакъв вятър на Орбан не е задухал в Берлин.

 

Отделен въпрос е дали този подход ще помогне на ХДС да си върне избиратели, преминали към АзГ.  Скептичен съм в това отношение, тъй като изборите в няколко европейски страни миналата година показаха, че подобен подход е губещ, защото разочарова други групи потенциални избиратели.

 

Особено новите избиратели (тези, дето гласуват за първи път), които в голямата си част (докъм три четвърти) предпочетоха да гласуват за зелени формации или за съвсем нови партии, с по-модерен и младежки облик. Традиционната политическа култура на старите партии (с неизменните конюнктурни пируети, преминаващи в откровено нагаждачество; задкулисни пазарлъци; прагматизъм, стигащ до безпринципност; предпазлив реактивен технократизъм и мудност при вземане на решения) определено не се харесва на младите избиратели. Мирише им на застояло и на мухъл.

Forza NATO

Прозират и възгледите на Манфред Вебер за християнската природа на Европа. Възглед, който е дълбоко спорен, защото поставя под въпрос европейското наследство, а то е комбинация от исляма, православието, католицизма и протестантството.

 

Дълбоко прав е презвитер Аделини - дълбоко спорно е доколко има нещо общо между православието, католицизма и протестантството, от една страна, и християнството, от друга.

 

А и дълбоко водещ в европейското наследство дълбоко безспорно е наистина ислямът - затова е и турен на първо място.

Юдаизмът да прощава, но малко е паднал колатерал демидж на дълбокото вебереборство.

Памфуций
снимка на Памфуций

 дълбоко спорно е доколко има нещо общо между православието, католицизма и протестантството, от една страна, и християнството, от друга.

Кога си прав, прав си

Forza NATO

Сигурен бях, че някой от контингента ви ще побърза велемъдро да напише точно това.

Колебаех се само дали ще си ти или другият шпиценментор.

 

Печелиш знаменце за революционната бдителност. 

Памфуций
снимка на Памфуций

Ми то си си е необходимост в тоя форум, в който франкисти и сталинисти, хванати за ръчичка, громят либерал-фашистите, а особено за пишман веберианците, които не са чели внимателно Вебер. А най-вече е необходимо за онези , които съдят за мнението на немската партайгеносе от Саар по това как то е предадено в писанието на Mарини. 

Щото Ислямът е единствената религия, спомената в речта на Крамп-Каренбауер (единствената друга религиозна препратка е споменаването на Творението и то в контекста на климата). Християн-демократката и практикуваща католичка, Каренбауер много симптоматично е наблегнала на необходимостта имамите да бъдат шлифивани според идеите на Просвещението. Което, вместо подобно Марини да се чудим коя религия (и то в коя деноминация) колко точно тухли е вградила в Европейския дом, да се запитаме у нас само мюфтията и имамите ли трябва да бъдат шлифовани по калъпа на Просвещението? 

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Някои анализатори и журналисти казват, че Анегрет Крамп-Каренбауер е всъщност продължение на политиката на Меркел. Трудно може да се намерят доказателства за това във визията й за Европа. [...] Анегрет Крамп-Каренбауер не изглежда неин последовател. Ангела Меркел правеше всичко възможно да запази крехката къща от карти, каквато е ЕС, но изглежда, че наследничката й е решила да включи на заден.

И това не е вярно, няма нищо ново в идеите на АКК, и нищо, под което Меркел не би се подписала. Просто новата лидерка има по-директен стил.

 

Това се вижда и от подкрепата на Курц, който също отхвърли почти всички идеи на Макрон:


"Има редица неща, които отхвърляме (в идеите на френския държавен глава) и това е причината да сме много доволни" от идеите, изложени от Християндемократическия съюз на германската канцлерка Ангела Меркел, които споделяме много широко", каза австрийският консервативен канцлер по общественото германско радио.

https://clubz.bg/80520-makron_predlaga_utopii_spor...

Предводител на ...

Аз не разбирам днешния зор на Марини.

Германец не требва да бъде питан как да бъде управляван светът на север от Балтийско море, на запад от Мозел, на изток от Одер и на юг от Алпите.

Така че неяснотата в душата на фройлайн е дори успокояваща.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

А след паневропейската ода довечера ни чака поредният неомонархистки сульов опус.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

И между другото - за мен Просвещението започва с Болеанската библиотека, задигната от маврите

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе
Предводител на ...

Просвещението започва с Болеанската библиотека, задигната от маврите

Тъй както си го написал, ще рече човек, че маврите са я задигнали.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Разбира се- документиран случан на нарушаване на Авторското и сродните му права. Не платили на наследниците на Аристотел и пукнат евроцент

 

 

инак - в духа на западноевропейската традиция novit enim Dominus qui sunt eius .

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

и ако Саид ви идва тежичка- нещо лекичко за Мето

 

https://chitanka.info/text/39112/12

 

https://www.youtube.com/watch?v=7Pr6eHRe5bQ

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе
urupuchi

Най-важният отговор, който френският президент Еманюел Макрон очакваше на безпрецедентното си обръщение към всички граждани на ЕС, беше този от Берлин.

 

Глупости. Най-важният отговор го очакваше от мен, но сега нямам време да се занимавам с него. Ши чака.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×