Financial Times съобщава за криза в отношенията между основния тандем в Европейския съюз - Франция и Германия, която е проличала около споровете за използването на замразените руски активи.
"Германският канцлер Фридрих Мерц правеше последен опит да убеди лидерите на ЕС да използват 210 милиарда евро от замразените руски държавни активи в помощ на Украйна, когато осъзна, че му липсва критичен съюзник: Еманюел Макрон", пише FT.
В седмиците преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък френският президент не се противопостави публично на германското предложение. В частни разговори обаче неговият екип изрази резерви относно законността на операцията и предупреди, че неговата задлъжняла страна трудно би могла да издаде национална гаранция, в случай че активите трябва да бъдат върнати на Москва в кратък срок.
Когато повече държави, включително Италия, застанаха на страната на Белгия (където се намира основната част от руските активи и чието правителство се противопостави на плана от самото начало), Макрон се присъединил към тях и сложил край на идеята.
„Макрон предаде Мерц и знае, че за това ще трябва да се плати цена“, заяви висш дипломат от ЕС, пряко запознат с разговорите в четвъртък. „Но той е толкова слаб, че нямаше друг избор, освен да се нареди зад Джорджа Мелони.“
Противопоставянето по оста Германия-Франция подчертава нова динамика между двете най-големи сили в Европа: инициативна Германия и бавеща се Франция. "В Берлин се настани нова увереност, след като Мерц дойде на власт през май – отключвайки до 1 трилион евро за разходи за отбрана и инфраструктура за следващото десетилетие. В същото време Париж е парализиран от висок държавен дълг и политическа нестабилност във втората половина на последния мандат на Макрон", напомня FT.
Този дисбаланс попарва надеждите за мащабно рестартиране на френско-германския двигател, който някога движеше най-големите политически скокове на ЕС, отбелязва изданието.
Според FT, Мерц се опитва да затвори страницата на тригодишната германска нерешителност при неговия предшественик Олаф Шолц. След като християндемократите на Мерц спечелиха изборите през февруари, той превърна възстановяването на отношенията с Франция в приоритет. Този дневен ред включваше обещание за засилване на европейската отбрана пред лицето на ненадеждната администрация на САЩ, отказ от германското противопоставяне на ядрената енергия и рязко съкращаване на регулациите в ЕС. Оттогава насам обаче германският лидер трябва да се справя с Макрон, чиято способност да поема финансови ангажименти е силно ограничена.
„Това е пълна размяна на ролите между Макрон и Мерц“, казва Муджтаба Рахман от Eurasia Group. „Сега има канцлер, който разбира геополитиката и иска да прави повече за Европа... но сега Париж е този, който не е в състояние да изпълни своята част от сделката.“
Друга точка на конфликт на срещата беше търговското споразумение ЕС-Меркосур. Мерц от месеци настоява договорът да бъде подписан до края на декември. Но Макрон отново намери неочакван съюзник в лицето на Джорджа Мелони, която издейства отлагане с няколко седмици – лишавайки Мерц от поредната политическа победа.
Въпреки очевидното несъгласие, на срещата беше постигнат пробив: блокът се съгласи да отпусне заем от 90 милиарда евро на Украйна, обезпечен от бюджета на ЕС. Френски служители настояват, че Макрон е бил ключов за това споразумение.
Отношенията ще бъдат подложени на допълнително напрежение през следващите седмици заради решението дали да продължи съвместният проект за изтребители на стойност 100 милиарда евро, тъй като френската Dassault и Airbus (базирана в Германия) отказват да разрешат спора за разпределението на работата.
В много отношения Франция и Германия рядко са били толкова единодушни, изправени пред по-високите мита на САЩ и заплахите на президента Доналд Тръмп да изтегли войските си от Европа. И двамата лидери са съгласни за подкрепата за Украйна и необходимостта континентът да поеме по-активна роля в мирните преговори.
Мерц обаче е изправен пред нарастващо нетърпение и недоверие у дома след тези дипломатически неуспехи. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ вече нападна канцлера, твърдейки, че „германският данъкоплатец отново ще трябва да плаща сметката“ за заема за Украйна, пише FT.
