Когато през 2017 г. излезе проучването на Европейската комисия за финансирането на научните организации и висшите училища в България, академичната общност подскочи като ужилена. Но призракът на доклада на проф. Люк Соте, препоръчващ драстично намаляване на вузовете от 52 на 10, още броди из университетските аудитории. На него сега мнозина ректори приписаха твърдото намерение на просветния министър акад. Николай Денков да обедини определени висши училища у нас. Изтече информация за срещи на министъра с ректорите на Минногеоложкия, Лесотехническия и Химикотехнологичния университет, на които той е представил позицията си за сливане на трите вуза. Новините за предстоящо намаляване на 38-те държавни университета до 16 и за механично създаване на мегаструктури, които ще погълнат малките вузове, отново подпалиха горещи критики, а МОН не смогва да ги опровергава. Ще станем ли свидетели в близко бъдеще на закрити вузове, или предстои да видим обединение на университети в консорциум, запазващи самостоятелността си? Как точно могат да се случат обединенията, кой ще взема решенията, какво ще стане с преподавателите, студентите? 

Дим без огън

По правило сериозните реформи се правят в началото на мандата, ударно. Поне засега изглежда, че министерството изпусна да си осигури предварително подкрепа за мащабната оптимизация на раздутата и феодализирана система. В суматохата МОН излезе с лаконичното съобщение, че "обмисля варианти за обединяване на някои висши училища под различни форми" с цел повишаване на качеството. Някои разтълкуваха признанието на ведомството, сякаш  има  "нещо, което не е много за обявяване". Други провидяха друга тактика, която обаче крие риск да се компрометира.  Факт е, че духът от бутилката вече е изпуснат, а при липсата на достатъчно яснота конспиративните теории избуяват.

Закриване

От МОН изрично посочват, че вариантите за обединение, които разглеждат, са в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование. В нея ясно пише, че ще се стимулира обединяването на висши училища и научни организации (вкл. институти на БАН и ССА) "на доброволен принцип и на създаването на консорциуми за висше образование". В своята позиция до "Офнюз", който първи съобщи за готвените промени, ректорът на ЛТУ проф. Иван Илиев недвусмислено заявява, че не става дума за създаване на университетски мрежи - група университети, които да създават собствени мрежи, за да развиват наука или съвместни програми за обучение на студенти, а "за административно сливане на университети". Източник на "Сега" също сподели информация, според която акад. Денков е говорил за "загуба на правосубектност" на вузовете, които се влеят в новите структури.

"Сливане е абсолютна катастрофа и директно противоречи на конституционния принцип на академична автономия, защото задължително условие за това е вземане на решения на Общите събрания на университетите и студентските съвети. Преди държавата да се намесва за правосубектността на висшите училища, следва да получи съгласието на общите събрания и на студентите, защото иначе този принцип би бил нарушен. Той е залегнал и в Стратегията, писана и от настоящия министър", сподели наблюдател.

"Ще влезем в противоречие със закона за висшето образование. В него е описано, че волеизявлението за сливането може да става по желание на колективите, а тук усещам, че се подготвя нещо друго. Смятам, че това няма да бъде правилно", коментира пред БНР и проф. Любен Тотев, бивш председател на Съвета на ректорите и бивш ректор на МГУ. Други негови колеги също са убедени, че този вариант на обединение към момента е абсолютно нереалистичен.

Или обединение?

Ако сливането чрез закриване на вузове се посреща на нож от повечето ректори, вторият - за обединение под една шапка, но със запазване на известна самостоятелност на висшите училища, все пак събира известна подкрепа въпреки пълната неяснота за технологията на случването му. Някои си го представят като запазване на ректорите, академичните и студентски съвети и т.н., а над тях ще има общ орган. Други обаче се чудят какви ще са правомощията му - само стратегически въпроси ли ще разглежда, или ще се меси и на микрониво на управление? "В Стратегията за висшето образование заложихме принципа на сътрудничество между висшите училища, който трябва да се случва чрез мрежи и алианси и за който с ректорите постигнахме относително съгласие. Мрежовият подход предполага създаването на съвместни програми между университетите, споделянето на общи ресурси, издаването на съвместни дипломи и др.", казва и бившият просветен министър Красимир Вълчев. Според него това е реалистичният вариант - без махане на академичните ръководства, без отнемане на ректорски правомощия, което иначе би заличило предимствата, спецификата, енергията и потенциала за развитие на по-малките вузове.   

Ако доцент от единия университет преподава във втория и третия от консорциума, кой ще плаща заплатата му?, питат преподаватели. Ако двата вуза ползват материалната база на третия - например физкултурния му салон, кой ще плаща за поддръжката му? Висшите училища ще имат ли автономията да определят партньорите си, или ще им се налагат отгоре? Какво става с утвърдените марки и дипломи назад в годините - хиляди завършили студенти ще останат с дипломи от несъществуващи вече университети. И още, и още десетки въпроси, които са в състояние да обърнат каруцата, ако не получат ясни и детайлни отговори. 

3-4 слаби вуза правят ли 1 добър?

Много от ректорите очакват отговор от акад. Денков на Съвета на ректорите на 22 февруари, на който той обеща да разкрие философията си и какво се цели с обединението. "Ако търсим международна видимост на висшите ни училища или подобряване на финансовата ефективност, е едно, но ако търсим подобряване на качеството (каквато е основната цел според МОН - бел. ред.), съвсем друго. Не виждам как с 16 университета ще подобрим качеството", разсъждава ректор. По думите му е важно да се знае и на какъв принцип ще се сливат вузове - териториален, според областта на висше образование, което предлагат, или по друг признак - например обединяваме тези, които не се справят добре. "Намаляването на броя на университетите на механичен принцип чрез създаването на мегаструктури няма да доведе до повишаване на качеството на обучение и научноизследователската работа, а напротив – ще доведе до понижаването им и до тежки последствия за обществото", прогнозира ректорът на ЛТУ проф. Илиев пред "Офнюз", а колегата му от МГУ проф. Ивайло Копрев предупреди, че заличаването на ВУЗ-а би било "удар не само срещу МГУ, но и срещу минерално-суровинния и енергиен отрасъл, срещу възможността за бъдещо развитие на България и в крайна сметка срещу националната ни сигурност". 

"В Дания е възприет федеративният принцип, при който университетите са запазили самостоятелността си и предварително са питани с кого искат да се обединят. Във Франция целта е била френските вузове да станат разпознаваеми и да попаднат в световните класации. За да станеш видим, трябва да обединиш големите вузове с научно-изследователски капацитет. Ако обединиш три малки, нищо не постигаш", коментира преподавател. "Ако обединим един качествен с един некачествен вуз, какво получаваме?", пита се още той и дава пример с Тракийския университет, който е единственият успешен у нас пример на , възникнал след обединяването на няколко полувисши института през 90-те години.

Конфекция или костюм по поръчка?

Друг негов колега си спомни за окрупняването през 2002 г. на трите военни училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия и преобразуването им в Национален военен университет "В. Левски". "В артилерията след закриването на Шуменския институт е катастрофа. След време държавата се принуди да открие нов ВУЗ обратно в Долна Митрополия", казва той. По думите му по правило окрупняването подпомага научно-изследователската дейност на университетите, но влияе силно негативно на учебно-преподавателската, защото преподаването е локално и насочено към индивидуалните потребности на бизнеса. "Икономист от Варна и Свищов е по-подготвен за българския пазар от икономист от Харвард по дефиниция. Няма как да сравняваш конфекция, каквато предлагат големите вузове, с ушит костюм по поръчка като качество, каквото дават малките", казва той. Според него по-малките университети имат уникален и специфичен характер, по-гъвкави и адпативни са, имат и по-широко портфолио от специалности. "Те биха имали предимство именно при намаляващ демографски образователен пазар, какъвто е България и в който не би следвало да има динозаври, а малки бозайници и хищници. Докато при растящ пазар предимство имат големите, окрупнени структури", казва той.

Наблюдатели изтъкват като огромен недостатък в Стратегията за висше образование липсата на втора писта за професионалните висши училища, на които евентуално обединение би се отразило направо пагубно. "Някои висши училища не искат да правят фундаментална наука, тъй като правят практико-приложна. По дефиниция те са специализирани и имат силни и работещи връзки с бизнеса. Защо трябва да бутаме финансово стабилни университети и да ги окрупняваме, ако работят добре, имат добре приета диплома и връзки с практиката?", чудят се те и припомнят максимата, че не е важно дали котката е голяма или малка, а дали лови мишки. "Имаме малки котки, които прекрасно ловят мишки. Но имаме и големи, които не ловят", изразяват се образно те.

Икономиката, глупако!

Други специалисти изтъкват, че правило в маркетинга е да имаш поне три субекта, за да има ефективен пазар. "Ако едно професионално направление след окрупняване се учи само на едно място, това не е пазар. Дори две места не са достатъчни, трябва поне три, за да имаме ефективен модел в масовия случай", споделят финансисти. Пример тук са 4-те медицински университета, които едновременно са партньори и конкуренти помежду си - окрупняване там няма да доведе до положителни резултати, смятат те. По същия начин стоят нещата и с трите икономически вуза - в Свищов, Варна и София (УНСС). Както и при универстетите по изкуства, каквито са Националната музикална академия, Националната художествена академия, НАТФИЗ и др., от чието обединяване според източници на "Сега" акад. Денков се е отказал още по време на разговорите си, които е имал и с техните ректори.

Дали и какви точно резултати могат да се очакват от окрупняването би могъл да каже евентуален предварителен анализ за оценка на въздействието на предложената мярка, какъвто все още няма, но МОН смята да поръча. Мнозина са на мнение, че комплексен въпрос като преформатиране на цялата система няма прост отговор, както и че за да се случи ефективно, трябва да става ненасилствено и най-важното - със съответните финансови стимули.