Мислехме, че сме видели всичко по избори. Всяка възможна глупост, всеки възможен трик, всяка възможна издънка. Е, оказа се, че може и още. Нелепата история около кандидатските листи на „Демократична България” за парламентарните избори недвусмислено го показа.

Историята накратко – десните пробваха да се регистрират в районната избирателна комисия (РИК) в Стара Загора с документи, подписани с електронен подпис. Отказаха им – книжата трябвало да бъдат саморъчно подписани от представляващите коалицията Христо Иванов и Атанас Атанасов. Завъртяха се противоречиви твърдения кога са били подадени документите: според РИК – със закъснение, според ДБ – навреме. Казусът стигна до Централната избирателна комисия (ЦИК), която подкрепи изборните чиновници в Стара Загора. И нещо повече – за ужас на десницата комисарите инициираха проверка дали останалите листи на ДБ са подавани с електронен подпис. Такъв беше ползван, както се оказа, в дузина избирателни района. Историята очаквано стигна до съда, а десните, оказали се на ръба да изпаднат от изборите в половината страна, панически биеха тревога: „Посягат на демокрацията!” Накрая обаче ЦИК не направи нищо, а съдът отсъди в полза на ДБ.

Да разгледаме отделните страни на казуса 

Първо идва чисто правното му измерение. И за лаиците стана очевидно, че изборната администрация и ДБ разбират законодателството по диаметрално различен начин. РИК-Стара Загора и ЦИК споделят мнението, че случаите, в които може да се използва електронен подпис в изборния процес, са изрично изброени в Изборния кодекс. Те са едва няколко – например при набирането на подписи за регистрация за участие в избори. Но не и за регистрация на листи. От дясната коалиция обаче твърдят, че според правото на ЕС, което България трябва да прилага, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. В този смисъл, всеки документ може да бъде подписан с електронен подпис и администрацията трябва да го приеме, включително и предложенията за листите.

При такава ситуация само съдът можеше да разплете Гордиевия възел. Решението му в полза на ДБ повдигна основателни

съмнения в правната компетентност на изборните чиновници 

Така де, ако не могат да произнесат правилно за нещо толкова базисно като законосъобразната употреба на е-подписа, въобще разбират ли нещо от изборното право? Няма начин - въпросът трябва да се изчисти в самия Изборен кодекс. Само така ще разполагаме с гаранция, че легитимни политически формации няма да изпаднат от избори заради противоречиви тълкувания на закона. Това е задача за депутатите в следващия парламент.

Второто измерение на казуса е административното. От ДБ обявиха, че подаването на документи с електронен подпис, включително за регистрация на листи, е отколешна практика на дясната коалиция. Това твърдение косвено беше доказано от проверката на ЦИК. Тя показа, че десните са постъпили по този начин за предстоящите избори в общо 12 избирателни района – и не са се натъкнали на обструкции. Проблем се получи само в Стара Загора. Защо?

Ето едно възможно обяснение 

Шефът на местната РИК Златина Йовчева беше избрана от квотата на „Има такъв народ” (ИТН) през септември. Иначе казано, става въпрос за назначение отпреди само месец. Такива кадрови промени са повсеместни след навлизането на нови формации в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Всяка от новите парламентарни сили разполага с правото да назначава свои хора във всички избирателни комисии. Затова вероятно е било неизбежно някъде да се появи някой, който да не споделя разбиранията на десните за електронния подпис – и съответно да отхвърли така подписани книжа. Всъщност в дясната коалиция трябва да се смятат за късметлии, че само в една РИК са разтълкували закона така буквално, както направиха в Стара Загора.

По-същественият проблем е, че сред самите изборни чиновници изглежда е налице

разминаване в разбирането им за закона –

едни го прилагат буквално, а други го тълкуват по-широко. Оттук следва и един по-глобален въпрос – имаме ли въобще такова нещо у нас като изборна администрация? Защото администрацията е постоянно действаща публична служба, работеща според единни правила, които прилага по един и същи начин. А с какво разполагаме в България? ЦИК е единственият постоянно действащ орган, който се занимава с организацията и провеждането на избори. Съставите на районните комисии се разпределят на квотен принцип между големите политически формации и се назначават едва 50 дни преди вота. Същото е и със секционните комисии – с тази разлика, че те се назначават 25 дни преди изборния ден. С такава нетрайна и непрофесионална структура няма защо да се чудим, че възникват всякакви проблеми, включително и такива като казуса с листите. Ето и нещо друго, по което законотворците отдавна трябваше да са помислили (и поработили).

Третото измерение на казуса е политическото 

Тук десните много се изложиха. Въобще не говореха за политика, докато проблемът засягаше само листата в Стара Загора. Когато обаче ЦИК назначи проверката на останалите листи, буквално експлодираха. Първо, излязоха с декларация, в която обвиниха „партиите на статуквото”, че са започнали война срещу ДБ. Последва изявление на Христо Иванов, в което той идентифицира врага – „ретроградното мнозинство” на ГЕРБ и ДПС в ЦИК. Същата песен подхванаха и останалите представители на коалицията. Сякаш бяха забравили, че в настоящата ЦИК хората на Борисов и Догат броят общо само 6 от 15-те членове на комисията. И съвсем пренебрегнаха факта, че искането за проверката, макар и направено от Красимир Ципов от ГЕРБ, беше подкрепено от 13 члена на ЦИК. Против бяха само двамата комисари, които беше излъчила самата ДБ.

Всъщност, десните се мъчеха да обяснят казуса на симпатизантите си и на публиката по две линии. Първата – води се битка между прогресивната формация ДБ и „технологичните динозаври” в изборната администрация. Втората – коалицията е атакувана от „партиите на статуквото” ГЕРБ и ДПС, които се опитват по служебен път да я изключат от участие в изборите. Към статуквото в един момент десните добавиха и ИТН, с която враждуват през последните месеци. Добре, ясно е, че хората на Борисов се възползваха от случая в Стара Загора, за да влошат максимално ситуацията на десните. Въпреки това за ДБ щеше да е по-добре да не набляга толкова на хипотезата за конспирацията на статуквото срещу промяната. Всички в ЦИК – не само ГЕРБ и ДПС, но и членовете от ИТН, БСП и ИБГНИ, застанаха зад проверката. И какво, да не би внезапно цялата политическа система да се е обединила срещу ДБ? Не, от тази гледна точка,

тезата за заговора на статуквото определено издиша

Най-тревожното в цялата тази история обаче е съвсем друго - начинът, по който се държа ЦИК. Когато разбраха резултатите от проверката, изборните комисари не предприеха нищо. Какво се получи? Най-напред подкрепиха решението на РИК-Стара Загора да откаже регистрация на листата на ДБ. След това обаче, когато научиха, че са налице сходни случаи и с други листи на десните, не реагираха изобщо. Защо? Ами, уплашиха се. Замислиха се за потенциалните политически и обществени реакции, ако предприемат нещо, и се уплашиха. Така срокът, в който ЦИК трябваше да се произнесе по листите, изтече и десните можеха да бъдат спокойни, че проблемът им остава ограничен до Стара Загора.

Така ЦИК показа, че на комисията не може да се разчита. Комисарите могат да отстояват мнението си в един момент, а в следващия – да го изоставят. Това е страшно притеснително. ЦИК може да е права или да греши – но винаги трябва да е последователна. Нали Изборният кодекс казва, че тя е независим държавен орган? Е, изглежда ли независима, ако си променя мнението от днес за утре, както буквално се получи в случая? Изглежда ли, че действа законосъобразно – според собственото й разбиране за закона? Очевидно е, че не. Тогава какви ли изненади ще ни поднесе следващия път, когато изникне някакъв предизборен казус?