Българската обществена памет е слаба, а политическата – дори още повече. Затова, когато на няколко години се отприщи масово негодувание срещу управляващата към онзи момент върхушка, винаги се намират гласове, които убедено твърдят, че се случва нещо, на което не сме били свидетели дотогава. А на политическата сцена излизат лица (най-често добре познати), които обещават на хората, че ще изменят радикално българската политика.

Точно в това русло се движи и „Демократична България” (ДБ). Когато влезе в парламента след изборите на 4 април 2021 г., масово я разглеждаха като една от „новите формации”. Нова беше по име, иначе беше поредното превъплъщение на градската десница, която от разпада на ОДС насам неистово се прегрупира отново и отново, за да открие формула, която ще я върне на върховете на властта. Нито една от партиите в ДБ не влиза в категорията на политическите новаци – най-млада е „Да, България”, която беше основана през 2017 г., а ДСБ (учредена през 2004 г.) и „Зелено движение” (2008 г.) са наши стари познайници.

И трите формации се появиха преди избори:

тъмносините – преди вота през 2005 г., зелените – преди вота от 2009 г., а формацията на Христо Иванов – преди вота през 2017 г. Отново избори – тези от 2017 г., ги убедиха, че поотделно не могат да постигнат нищо. Това беше стимулът, който ги събра заедно, за да основат ДБ – както през 2013 г. един куп десни партии сформираха „Реформаторския блок”, който се съюзи с ГЕРБ и участва в кабинета "Борисов 2".

През последните няколко години ДБ сполучливо се брандира като политическата сила, представляваща младите, образованите, успелите и прогресивните хора в страната. Популярността й скочи след акцията на Христо Иванов през 2020 г. при крайморската резиденция на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Заедно с прокурорския рейд на президентството, това се превърна в едно от събитията, отприщили уличните протести срещу кабинета „Борисов 3”. Като добавим лошото управление на ковид кризата, мрачната сянка на политическата корупция и задкулисните зависимости върху тогавашното правителство, появата на „Има такъв народ” (ИТН) и общата мобилизация на десните симпатизанти – и ето ги факторите, които позволиха на ДБ да влезе в два поредни парламента и да получи реален шанс да участва в управлението на страната.

Пътят към властта обаче минаваше през партията на Слави Трифонов,

която стана новият ключов актьор в политическия театър. Десните бяха наясно с това и съвсем открито заявяваха готовността си да разговарят с ИТН. Също както предшествениците им 12 години по-рано бяха готови да преговарят с Бойко Борисов. И тъй като в началото заговорихме за слабата политическа памет на българското общество, редно е да се направи известна ретроспекция.

През 2009 г. първа политическа сила у нас стана ГЕРБ, след като обра вота на избирателите с обещанието да прочисти страната от корумпираната власт на тройната коалиция – същото, което ИТН сега обещава да направи със самата ГЕРБ. По онова време десните (ДСБ и СДС) се бяха обединили в „Синята коалиция” и след 8-годишно опозиционерстване търсеха вариант да се върнат във властта. Тогава Борисов беше незаобиколимият фактор, както сега е Слави Трифонов. А „Синята коалиция” нямаше нищо против да направят заедно с водача на ГЕРБ правителство на „реформаторското мнозинство”, в което да влязат формациите, членуващи в Европейската народна партия (ЕНП) – също както сега се говори за „правителство на партиите на промяната/протеста”, подкрепено от ИТН, ДБ и ИБГНИ.

През 2009 г. тогавашният зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов обясняваше, че партията му ще предложи „парламентарно сътрудничество на принципна основа” на „Синята коалиция”, РЗС и „Атака”. Сътрудничеството трябваше да бъде на базата на меморандум за политическо партньорство – нещо като общата декларация с програмни приоритети, която ИТН предложи наскоро. Сините не харесаха предложението на ГЕРБ. Тогава Иван Костов (ДСБ) говореше, че не може Борисов и хората му с един документ да искат априори подкрепа за 4 години напред – също както сега ДБ отказа на партията на Трифонов. Въобще ситуацията тогава и сега изглежда смайващо сходна – с изключение на това, че навремето „Синята коалиция” все пак гласува за правителство на малцинството на ГЕРБ, а ДБ не направи същото за кабинет на ИТН.

Паралелите в поведението на десните спрямо Борисов през 2009 г. и спрямо Трифонов през 2021 г. не са случайни. И в двата случая те търсеха платформа, която да ги изведе до върха на държавното управление, който не можеха да достигнат със собствени сили. И в двата случая бяха склонни да пренебрегнат миналото на хората, с които преговаряха – както на лидера на ГЕРБ с неговата охранителна фирма в „борческите години”, така и на шоумена с неговата чалга музика и познанства с едри бизнесмени и политици. И в двата случая десните светкавично си припомниха това минало, едва след като стана ясно, че дълбоко се разминават с насрещната страна по въпросите на политиката и властта.

Например – в началото на преговорите с хората на Трифонов десните въобще не правеха на въпрос консултациите с ДПС. „Тяхното шоу е”, махна спокойно с ръка Христо Иванов. Няколко дни по-късно обаче това внезапно се превърна в огромен проблем – след като стана ясно, че ИТН няма намерение да търси от никого одобрение за онези, които ще подбере за членове на правителството. Пълната неспособност (или нежелание) на сценаристите на Трифонов да водят диалог, отворен към компромиси, рязко влоши отношенията между новите формации. Постепенно разговорите за проектокабинета стихнаха, а общуването между политиците, които ги водеха,

се изроди в отвратителна размяна на обиди.

И въпреки че разривът изглеждаше пълен, от ДБ не се отказаха от мисълта, че е възможно да договорят правителство с ИТН – поне в третия мандат. „Не горете мостове”, призоваваше Христо Иванов. А в същото време обясняваше, че зад ИТН наднича ДПС. Е, защо тогава да се водят преговори? Иванов витиевато обясни: „Ние смятаме, че едно споразумение с ограничен времеви обхват, с много ясни параметри, което структурира едно мнозинство с насрещно поети ангажименти, може да редуцира риска от това ДПС да влезе през задната врата в търпима степен за тези 8 месеца." Какво ни казва с това? Че зад Трифонов стои Доган, но това не пречи да се направи кабинет с ИТН, защото ДБ зорко ще бди депесарите да не оплячкосат страната? И каква ще е разликата с ГЕРБ тогава? И зад Трифонов се крият сараите, и зад Борисов се крият сараите. Какво значение има кого ще избере ДБ за правителство по логиката на Иванов? Може би някогашният съюз на Реформаторския блок с ГЕРБ съдържа отговора на въпроса.

За капак на всичко от ДБ избраха за свой тактически съюзник ИБГНИ. В тази коалиция една от водещите фигури е Мая Манолова – бивша социалистка, която доскоро десните споменаваха само с дълбоко презрение заради подкрепата й за кабинета „Орешарски” и назначаването на ексдепутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Странно е, че подобни политически маньоври вече се приемат от лидерите и поддръжниците на ДБ за нещо нормално. Както и почтителното им отношение към президента Румен Радев, за когото, преди да вдигне юмрук срещу кабинета „Борисов 3”, обичаха да говорят, че ходи в Кремъл на „интервю за работа за длъжността генерал-губернатор на Задунайская губерния”.

Новата ни политическа история недвусмислено показва, че десните политици

нямат скрупули да управляват с когото и да било.

Показват такива, когато онези, с които се опитват да се сближат, поискат да играят своя игра, в която за десницата не е отредена желаната от нея роля. Подобно поведение е голямо разочарование за онези, които гласуват за формации като ДБ, защото очакват от тях принципно политическо поведение.