facebook
twitter

Медии

Финландия печели войната с фалшивите новини

Опитът й може да е решаващо значение за западната демокрация
911
 Си Ен Ен
Габриеле Багула (вляво) и Александър Шемейка от Френско-финландското училище в Хелзинки гледат видеа от Ютюб в училищната библиотека.

В един следобед неотдавна в Хелзинки група студенти се събраха да чуят лекция на тема, която е далеч от обичайните учебни програми. Застанал в центъра на класната стая на обучителния център Espoo, Юси Тойванен използва презентацията си в "Пауърпойнт". Слайд, озаглавен "Били ли сте нападани от армията на руските тролове?", включва списък с методи за измама на потребителите на социалните медии - манипулиране на снимки и видеа, полуистини, сплашване и фалшиви профили. Друг слайд, изобразяващ диаграма на профилна страница във Туитър, обяснява как да идентифицираме ботовете: разгледайте наличните снимки, преценете обема на публикациите за ден, проверете за несъгласуваност в превода и липсата на лична информация. Лекцията е подплатена с един популярен deep fake (реалистична манипулация на видео или аудио) на Барак Обама. Така са подчертани предизвикателствата на настъпващата информационна война.

Курсът е част от проект на финландското правителство срещу фалшивите новини, стартирал през 2014 г., две години преди Русия да се намеси в американските избори. Целта на инициативата е гражданите, студентите, журналистите и политиците да бъдат обучени как да се справят с дезинформацията, опитваща се да разедини обществото. 

Обучението е само един елемент от многостранен, кроссекторен подход, с който Финландия иска да подготви хората от всички възрасти за сложния цифров пейзаж днес, а и утре. Северната държава, която има 832 мили обща граница с Русия, е наясно с перспективите, ако не предприеме подобни действия.

Финландия се сблъсква с пропагандни кампании, подкрепяни от Кремъл, от обявяването на независимостта си от Русия преди 101 години. Но през 2014 г., след като Москва анексира Крим и подкрепи бунтовниците в Източна Украйна, се разбра, че бойното поле се е преместило и че информационната война вече се води онлайн.

Тойванен, който е главен специалист по комуникациите в екипа на министър-председателя, казва, че е трудно да се определи точния брой на дезинформационните операции срещу страната през последните години. Повечето обаче са свързани с проблеми като миграцията, Европейския съюз и дали Финландия да стане пълноправен член на НАТО (Русия не е фен).

Откакто троленето стана масово през 2015 г., президентът Саули Нийнистьо призова всеки финландец да поеме отговорност в битката срещу фалшивата информация. През следващата година страната нае американски експерти, които да съветват властите в разпознаването на fake news и да разработят стратегия срещу тях. Финландската образователна система също бе реформирана с цел насърчаване на критичното мислене.

Въпреки че е трудно резултатите да се измерят в реално време, изглежда че подходът работи. И сега вече други страни гледат на Финландия като на пример за това как може да се спечели войната с дезинформацията. "Това не е проблем само на правителството, на прицел е цялото общество. Ние вършим своя дял, но всеки трябва да полага усилия да защити демокрацията във Финландия", казва Тойванен преди да добави: "Първата защитна линия е учителят в детската градина".

 

Разделяне на факта от измислицата

В държавното френско-финландско училище в Хелзинки този етос се приема напълно сериозно.  В класа по социални проучвания на Валентина Ютто десетокласници дебатират относно ключовите въпроси на предстоящите по това време евроизбори. Брекзит, миграция, сигурност и икономика са споменати с гора от вдигнати ръце. След това учениците са помолени да изберат тема, която да бъде анализирана. "Те изброиха това, което мислят, че знаят за евроизборите. Сега да видим дали могат да отделят фактите от измислиците", усмихва се Ютто. Децата се разделят на групи и грабват лаптопите и смартфоните, за да изследват избраните от тях заглавия. Идеята е да се вдъхновят да бъдат дигитални детективи, нещо като рестартирана версия на Шерлок Холмс в поколението на новото хилядолетие. Класът на Ютто е олицетворение на финландската учебна програма за критично мислене. Тя бе преразгледана през 2106 г. с цел да даде приоритет на уменията, от които учещите имат нужда, за да забележат източниците на дезинформация, замъглили последните предизборни кампании в САЩ и цяла Европа.  

Отскоро училището си партнира с финландската организация за проверка на фактите (Fact Checking Agency) Faktabaari. Идеята е да се разработи набор от инструменти за цифрова грамотност за възпитаниците на началните и средните училища във връзка с изборите в ЕС. Наръчникът бе представен и в останалите държави от Евросъюза.

Упражненията включват разглеждане на твърдения, открити във видеа в Ютюб и в публикации в социалните мрежи, изучаване на различни медийни техники в интернет, лекции как дезинформацията влияе на емоциите на читателите. Предвидено е също учениците да се опитат сами да създадат фалшива новина. "Това, което искаме от нашите възпитаници е, преди да харесат или споделят нещо в социалните медии, да обмислят добре: Кой е написал това? Къде е било публикувано? Мога ли да намеря същата информация в друг източник?", разказва директорът на езиковото училище Кари Кивинен.

"Много е досадно да трябва да проверяме всичко, без да можем да вярваме на нищо и на никого в интернет", смята 15-годишният Тату Тукианен, ученик в класа на Валентина Ютто. "Мисля, че трябва да се опитаме да спрем всичко това", допълва той.

В училищната библиотека 17-годишният Александър Шемейка и 18-годишната Габриеле Багула гледат заедно видео в Ютюб и си бъбрят за другите социални платформи, откъдето научават новини - Инстаграм, Снапчат, Реддит и Туитър. Забележете, Фейсбук не е сред източниците, защото е "за стари хора". "Понятието "фалшиви новини" се върти много често наоколо", признава Шемейка. Разказва още,  че когато приятелите му споделят съмнителни истории и сензационни статии от интернет, той винаги пита за източника. "Никога не можеш да си сигурен", съгласява се Багула.

Точно това е типът на общуване, който директорът Кивинен се стреми да култивира извън класната стая.  "Това, което развиваме тук -комбинация от умения за проверка на фактите с критично мислене и грамотност като гласоподаватели, е нещо, за което видяхме, че има интерес извън Финландия", разказва той. Кивинен обаче не е сигурен, че подходът може да служи като темплейт за училищата навсякъде. "В края на крайщата е трудно да изнесеш демокрация", добавя той.

"Суперсилата" да бъдеш финландец

Да изнасяш демокрация може да е трудно, но е лесно да внесеш експерти. Точно това направи Финландия през 2016 г., за да се бори с дезинформацията, идваща от профили, свързани със съседа от Изток. "Те знаеха, че Кремъл се меси в политиката на Финландия,  но нямаха контекст, в който да интерпретират това. Чудеха се дали това означава, че Русия ще нахлуе, война ли беше това?", разказва Джед Уилърд от университета в Харвард. Той бе нает да тренира държавните служители на Финландия да откриват фалшивите новини и да се справят с тях. Русия твърди, че не се бърка във вътрешната политика на други държави.

Обученията на Уилърд до голяма степен се фокусират върху едно: да развиват силен национален наратив, а не да се опитват да развенчават фалшивите твърдения. "Финланците притежават уникална и много специална сила благодарение на това, че знаят кои са. Знанието кои са те е директно вкоренено в човешките права и във върховенството на закона- много неща, които в момента в Русия ги няма. Има силен смисъл в усещането какво е да си финландец. Това е супер сила", коментира Уилърд.  Малката и хомогенна държава постоянно е на челни места в класациите по почти всякакви индекси- за щастие, свобода на словото, равенство между половете, социална справедливост, прозрачност и образование. Това прави трудно за чужди играчи да намерят цепнатини в обществото, които да отворят и експлоатират. Също така Финландия има традиции в четенето.  Годишно 5,5-те  милиона жители на страната заемат около 68 милиона книги и харчат по 110 милиона долара в държавната библиотека. Училищата във Финландия имат и най-високата оценка на PISA по ефективност на четенето в рамките на целия ЕС.

Държавата поддържа силни регионални медии и силни обществени радио и телевизия. Според тазгодишния доклад за дигиталната среда на журналистическия институт "Ройтерс" Финландия оглавява класацията за доверие в медиите. Което означава, че е малко вероятно гражданите й да се обърнат към алтернативни източници на информация.

 

Замърсяване на интернет?

Някои обаче твърдят, че лекциите по медийна грамотност и критичното мислене не са достатъчни  и че трябва да се направи повече по въпроса социалните медии да спрат да разпръскват дезинформация. "Фейсбук, Туитър, Гугъл, които се използват от руските тролове, наистина трябва да бъдат регулирани", твърди Джесика Аро, журналист в обществения оператор YLE. Финланката е автор на разследвания за руската намеса във вътрешните работи на страната далеч преди изборите в САЩ през 2016 г. "Така, както замърсяващите компании и заводи трябва да бъдат и вече са ограничавани заради замърсяването на въздуха, горите, водите, така и изброените мрежи замърсяват мозъка на хората. Те също трябва да платят и да поемат отговорност", смята Аро.

Фейсбук, Туитър и Гугъл, които вече подписаха кодекса с практики за ограничаване на дезинформацията на територията на ЕС, коментираха пред Си Ен Ен, че във връзка с изборите в ЕС са предприели стъпки за повишаване на прозрачността на техните платформи. Включително като са направили публични източниците на политическите реклами, чрез проверка на фактите от независим източник с цел идентифициране на подвеждащо съдържание, чрез разбиване на фалшиви акаунти и т.н.

Първото разследване на Джесика Аро през 2014 г. по открити източници  показа как дезинформационните кампании на Русия влияят на финландците. След това самата тя стана обект на безмилостна дискредитираща кампания: че е агент на ЦРУ, секретен сътрудник на НАТО, дилър на наркотици и отявлен русофоб. Аро получи известен отдих, след като м.г. Окръжният съд в Хелзинки постанови сурови присъди за клевета на двама пропутиновски активисти - Иля Жанитскин, финландец от руски произход, който ръководи антиемигрантския и проруски сайт MV-Lehti, и Йохан Бакман, самообявил се за борец за човешки права и чест гост на руската държавна информационна мрежа RT. Това беше първият случай, в който държава от ЕС осъди хора заради дезинформационни кампании, като така Финландия начерта линия в пясъка между екстремната реч на омразата и претенцията за свобода на словото.



Игра без край

 

Може би най-ясният знак, че Финландия печели битката с фалшивите новини е фактът, че други страни се опитват да копират нейния план. Представители на редица държави от ЕС, а също и на Сингапур, посетиха скандинавската държава, за да изучат подхода й към глобалния проблем. Стремежът е да се намерят решения, след като руски групи бяха свързани с дезинформационните кампании около референдума за независимост на Каталуния и Брекзит, както и със скорошните избори във Франция и Германия. Русия отрече намеса във всеки от изброените случаи. Германия вече прие закон за санкции на технологични платформи, които не отстранят своевременно "очевидно незаконна" реч на омразата. Докато м.г. Франция прие закон, забраняващ фалшивите новини в интернет по време на избори. Според някои критици и двата норматива застрашават свободата на словото.  

Стратегията на Финландия беше изложена на публична проверка по време на отминалите национални избори. Рекламната кампания за вота се проведе под девиза "Финландия има най-добрите избори в света - помислете защо" и тя насърчи гражданите да мислят за фалшивите новини. Властите не видяха никакви доказателства за намеса на Русия във вота, което според Юси Тойванен може да е  знак, че троловете са спрели да възприемат финландските избиратели като лесна мишена. "Преди няколко години един колега ми каза, че според него Финландия е спечелила първия рунд в противодействието на враждебните чужди информационни действия. Но въпреки че Финландия е доста успешна в това отношение, не мисля, че има първи, втори или трети кръг, а че става дума за една постоянно продължаваща игра. За нас ще бъде още по-голямо предизвикателство да се противопоставим на тези действия в бъдеще. И трябва да сме готови за него", обобщава Тойванен.  

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Финландия експериментира с мъже и жени в общи казарми

19.02.2020

1966 19
Съдбата на Струна невеста, която не гради мост към XXI век
Коронавирусът е и във Финландия

30.01.2020

689 4

Коментари

cymen

И това е "независимата и качествена журналистика", която има нужда от подкрепа?

вале

Какво нещо е👊💪да воюваш със себе си и да очакваш победа?!

az_ti
Имат малко комунисти и родоотстъпници, което улеснява нещата ;)
Пантелей

Финландия може и да печели, но нашата България, както и демократична Русия - йок...

П.П. Двете братски страни са от малкото, в които няма поделение на  Fact Checking Agency  

Влез или се регистрирай за да коментираш