ГРОЗДЕТО Е КИСЕЛО
Най-старият затворник в България - митичният Бай Ставри от Централния софийски затвор, обяви пълен отказ от взаимодействие с порочни политически модели, абсолютно полово въздържание, никакви връзки с политици. 
Въпреки напредналата си възраст, заради здравословния си начин на живот Бай Ставри е напълно годен физически за такива работи, свидетелства медицинската служба към затвора. Въпреки желанията и възможностите на организма си, Бай Ставри не желае да се цапа и да прави компромиси с морала си. Преди всичко той ограничава до НУЛА половите си контакти с политици, защото възприема тези хора като срамна болест на нашата публичност: нечиста сила, адска съблазън, зараза и поганщина. 
Бай Ставри не иска да има нищо общо с тях, камо ли духовна и физическа близост. 
Завистници и волнодумци в Централен софийски затвор се опитват да дразнят ветерана, че гроздето за него е кисело:
"Бай Ставри - викат му, - ти само си приказваш, че се отказваш от тия радости, ама утре да ти докарат някой сочен политик, друга песен ще запееш! Казваш, че се отказваш, а май-май вехнеш от сладка болка и копнеж по прекрасното недостижимо! Няма скоро да има такава реколта при нас, не се надяваме и ние на такава изтънчена компания. И Демерджиев каза да не очакваме политически арести". 
Бай Ставри много се ядосва на тия нетактични шеги с душевната му конституция, която не е някаква констипация, а осъзната необходимост и категорически императив. 
"Бай ви Ставри не е Аристип в Сиракуза! Докарайте ми най-сочния политик ей тука в банята на затвора, няма да го погледна, с пръст няма да го докосна! Равноотдалечен съм от всички порочни политически модели и фотомодели. И не защото нямам потенциал и мъжка сила, не защото не съм виждал политик извън телевизора; а защото не желая да се съчетавам с мерзкото и недостойното. Бетер Платон съм по тоя въпрос" - отхвърля провокативните намеци за личността си старият заключеник и моралист. 
***
Аристип, чийто лош пример отхвърля Бай Ставри, е античен философ, хедонист, ученик на Сократ, създател на своя философска школа, сътрапезник и политически използвач на тираните в Сиракуза. 
За него са известни редица древни анекдоти как в отделни случаи се отказвал от плътски наслади с хетери, защото проповядвал, че човек трябва да е господар на желанията си, а не роб на удоволствието. 
Според една късна трактовка от 19 век - в стихотворението "Аристипова баня" (Державин), философът Аристип се отказал от подарените му леки жени в банята, уж по морални съображения, а фактически - заради старост и полова немощ. Поуката е, че отказът от недостъпно удоволствие е фалшив морализъм и лъже-въздържание. 

Авторът Сър Гей Бубка бяга с изменено лице от съмнителните удоволствия, които атакуват нашата нравственост.
Шарж: Христо Комарницки.