ХУБАВА ЖЕНА - ПОЛОВИН ИМАНЕ
Росен Христов, известен още като Министър Боташ и Капитан Катамаран, съвсем не е толкова алчен, колкото предполага новата му заплата в Държавната консолидационна компания. Многобройните минимални заплати, които ще получава на новата си длъжност, няма да го обогатят лично, защото той се е разпоредил цялата сума да се превежда на няколко пенсионерки, чиито имена са тайна, но Капитан Катамаран ни показа конфиденциално техни снимки.
Те не са социално слаби баби. Напротив, увличат се по мода и скъпи хобита, инвестират в преживявания и емоции, имат вкус към красивия живот и удоволствията, знаят как изразходват пълноценно отредените им дни.
Всичко това вашият репортер Петров го научи, след като, разтреперан от завист за голямата заплата, потърси за разговор героя от Боташ Росен Христов, днес независим член на Съвета на директорите на ДКК ЕАД.
Оказа се, че Капитан Катамаран е душа човек, пълен с поговорки и приятелки.
Ето как протече разговорът ни:
***
Фалшимент Петров: Как сте, как сте, г-н Христов, расте ли заплатката?
Росен Христов: Пари ще се намерят, г-н Петров, любовта и разбирателството между хората ги няма! За моята заплата не берете грижа, има кой да се тревожи за нея. Аз няма да взема и стотинка за себе си, така че няма какво толкова и на вас да ви свиди. Разпределил съм ги за пенсии на определни дами, чиято самоличност разбира се няма да разкрия. Джентълмените премълчават приятната истина!
Петров: Тъй-тъй. И на какъв принцип сте избрали получателките? Може би са социално слаби, изоставени от близките си, крайно нуждаещи се?
Христов: Нищо подобно! Избирал съм ги по съвсем друг критерий, ще ви го кажа дискретно: на гюзел баба и кадията път дава. Може би си спомняте, че по времето, когато арестуваха Благо Коцев, мен също ме поразпитаха, но нищо особено не ми се случи, пуснаха ме по живо, по здраво. Хем тогава управляваше враждебно на прогреса и Боташ правителство! Но и за това ще се изразя иносказателно: хубост без акъл - фенер без свещ.
Петров: И вие решихте да подпомагате тези баби, които не са недохранени, а тъкмо напротив!
Христов: Точно така, г-н Петров. Кеф цена няма, за гюзеллъка пазар няма! Или още по-мъдро казано: Гюзеллъкът пари не струва, ама глава завърта. Я виж тая баба (показва снимка).
Петров: Ах, като бейска щерка е хубава, като цариградска булка! Като ханъма от сарая гледа! Такива баби не могат да живеят къде да е. Сигурно и за това сте помислили...
Христов: Разбира се! Няма да ви кажа къде съм ги настанил, но ще ви издам една тайна: не всички къщи в Баба Алино са незаконни! Ех, гюзел баба си е беля в къщата, но животът не се измерва по броя на инсултите, а по секванията на дъха и сецванията в кръста!
Петров: Сега разбирам колко погрешна е първата част от приказката, че хубостта е до икиндия, добрината до гроб...
Христов: Така е, момче зелено! И хубостта, и дободетелите са най-интересни на заник! Танцувай залеза на дните и недей завижда на чуждите заплати.
Петров (замаян): Дето мине хубавица, там слънце огрява. То като се замисля, и договорът с Боташ си е в определен смисъл дори много изгоден.
***
И така завистта у вашия репортер се изпари като майска роса и се изгуби като отлетялата младост.
***
Виж още:
