САЩ разсекретиха нови стенограми от част от преговорите на Владимир Путин с Джордж Буш-младши в периода 2001-2003 г. Сред тях е и телефонен разговор в деня след атентатите от 2001 г. в Ню Йорк. Именно той, както се смята, е укрепил личните им отношения. Друга стенограма е от преговори в навечерието на военната операция на САЩ в Ирак.
Стенограмите от осем разговора бяха публикувани от Архива за национална сигурност. В първия телефонен разговор на 6 юли 2001 г. Путин поздравява Буш за рождения му ден, а Буш му казва, че това е първото поздравление, което е получил, и го моли да го нарича Джордж. Вторият разсекретен разговор е от 12 септември 2001 г. Той продължава само пет минути. Буш казва, че бърза, благодари на Путин за това, че е бил първият световен лидер, който му се е обадил в деня на атентатите, и предлага да се чуят отново в удобно за Путин време. Путин изразява надежда, че Буш и екипът му „ще победят“.
В няколко стенограми Путин разказва на Буш за чеченските сепаратисти, сравнявайки ги с талибаните и по този начин оправдава необходимостта от войната в Чечения. По време на срещата на 21 октомври 2001 г. Буш пита Путин дали смята, че всички чеченци са терористи. Путин отговаря: „Не, но всички бойци — да. Те всички са ученици на бин Ладен. Бин Ладен ги е обучавал. Бихте го разбрали, ако видите снимките. Те дори изглеждат като него.“ В изложението на Путин чеченските бойци казват: „Писна ми да убивам Ивановци. <…> Сега трябва да убивам тлъсти американци.“
Путин нарича Чечения „400-годишен проблем“. „Чеченците винаги са се стремили към независимост. Ние трябва да уважаваме това“, уточнява президентът, като отбелязва, че през 1995 г. Русия се е изтеглила от региона, което е довело до радикален ислям. Путин моли Буш да не се намесва в случващото се: „Нашите военни понякога извършват престъпления. Ние предприемаме мерки.“
В същия разговор Путин дава необичайно обяснение за причините за ислямския тероризъм, като го описва като опит за изтласкване на евреите от финансовата сфера. „Съществува противоречие между новия, млад, агресивен ислямски финансов капитал и стария. <…> Истинската цел е да се заеме мястото в центъра на световните финанси, което вече е заето. Те искат да изтласкат представителите на еврейския капитал“, казва руският президент.
От разговора на 21 октомври става ясно и как Путин е търсил отмяна на поправката Джаксън–Ваник - санкции на САЩ срещу СССР. Той съобщава, че Русия безусловно се е съгласила да закрие базата си в Куба, след което повдига въпроса за отмяната на поправката: „Не искам да се пазаря или да бъда дребнав по този въпрос“. Буш отговаря, че Конгресът се опасява от реакцията на еврейската общност. „Ще направя всичко, освен едно: ако им трябва да се обрежа, това няма да го направя“, пошегувал се Путин в отговор.
Някои изявления на Путин изглеждат като пълна противоположност на това, което той казва по-късно. В частност Путин заявява, че Русия не вижда алтернатива на Запада: „Ние искаме да бъдем част от съвременната цивилизация. Друг избор няма“. Путин също така казва на Буш, че разгромът на талибаните е в интерес на Русия.
Натискът върху телевизионния канал ТВ-6, който в крайна сметка беше закрит, Путин обяснява с това, че медията е собственост на „Березовски, който се укрива“, а самият канал е излъчвал катарската Al Jazeera: „Вчера видях едночасово интервю на Al Jazeera от Москва. Там се казваше, че няма разлика между бин Ладен и Буш“.
На следващата среща на 13 ноември 2001 г. Буш казва, че с Путин не винаги са на едно мнение, и сравнява това със семейството си: „С жена ми не винаги сме съгласни 100 процента, но въпреки това се обичаме“.
Последният публикуван телефонен разговор е от 18 март 2003 г., два дни преди началото на операцията на САЩ в Ирак. Тогава Буш се обажда на Путин, а руският президент си позволява кратка лекция защо САЩ не бива да нахлуват в Ирак. „Не трябва да заменяме международното право със закона на силата“, казва руският президент, като добавя, че заявената цел („смяна на режима“) не е предвидена в устава на ООН. След това Путин кани Буш в Санкт Петербург независимо от ситуацията в Ирак.
