Quantcast
Шедьоври на чипровските златари грейнаха в Двореца в Балчик | СЕГА
facebook
twitter

Култура

Шедьоври на чипровските златари грейнаха в Двореца в Балчик

Лятната изложба на НИМ представя майсторството им в съпоставка с европейския ювелирен стил от епохата
335
 НИМ
В изложбата са включени всички познати видове накити.

Изложба „Предмети на разкош. Чипровска златарска школа“ на Националния исторически музей бе открита днес в Каменната зала на архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в Балчик. По традиция през летните месеци НИМ гостува в красивия черноморски град и представя пред жителите и гостите му археологически находки и впечатляващи артефакти – част от колекцията на най-голямата музейна институция в страната.

В настоящата изложба, която може да се види до 13 септември, са включени голяма част от произведенията на Чипровската златарска школа, притежавани и съхранявани от НИМ. Повечето от тях са случайни находки от Северозападна България, укрити като съкровища и никога непотърсени от бягащите от драматичните събития в края на XVII век жители на района. Представените предмети са с преобладаващо светски характер. Изложени са всички познати видове накити, умело изработвани в местните златарски ателиета. Особено характерни са наушниците „арпалии“, наушниците със сребърни пластинки „трепки“, богато декорираните гривни „кубелии“ и, разбира се, украсите за чело – невестински венци и прочелници.

Прословутите „чипровски чаши“ – тасове, украсени в характерен стил, включващ богати растителни орнаменти и релефни и обемни изображения на животни и птици, също са част от съкровищата, представени в изложбата. Изящните чаши с форма на кратунки с дръжки, оформени като глави на дракони, са познати единствено от района на Северозападна България и Източна Сърбия, което убедително говори за тяхната принадлежност към изделията на Чипровската школа. През втората половина на XVI век в сметководните книги на редица дубровнишки търговци се появяват т.нар. „чипровски чаши“ – сребърни тасове, много от които носят обозначението „от место Кипровци“ като гаранция за качество.

В края на изложбата е представено копие на златното съкровището от Несебър, датирано от втората половина на XVI – началото на XVII век. Характеристиките му го отнасят към продукцията на централно- и западноевропейското златарство. Експонирането му заедно с произведения на Чипровската златарска школа не е случайно: то позволява на посетителите нагледно да добият представа за типичния стил на чипровчани в сравнение с изделия с различен географски и стилов произход.

Произведенията на чипровските златари са изключително разнообразни – както църковни, така и светски изделия. Споменатите вече „чипровски чаши“ са поръчвани и търгувани на територията на целия Балкански полуостров. От гледна точка на художествения репертоар, чипровските майстори златари работят в рамките на късносредновековната византийско-балканска традиция. В характерния си и разпознаваем стил обаче те умело вплитат елементи, почерпени от Запада и Изтока – турско-персийски орнаменти в стил „руми“, миниатюрни късноготически архитектурни детайли, пищни барокови мотиви. Произведенията им издават овладени до съвършенство ювелирни техники: кован релеф, филигран и гранулация, гравиране и цизелиране, ниело-техника, ажур, живачно позлатяване и посребряване, инкрустация, филигранен и вкопан емайл с тъмносиньо и зелено стъкло.

Още

Парижанинът от Ямбол Жорж Папазов превзема 7 зали в Двореца

09.12.2022

138
Малкият човек на Румен Гашаров грейва ярко в СГХГ

07.12.2022

214
Кой е забравеният баща на "Стършел"?

06.12.2022

1154