През една априлска събота московчани се разхождат из новия огромен център за изкуства, построен в изоставена електроцентрала, на няколко крачки от Кремъл - GES-2. Но гостите, посещаващи центъра от 54 400 кв. м, проектиран от италианския архитект Ренцо Пиано, се сблъскват с един проблем: там няма изкуство.

''Сега не е време за съвременно изкуство. Хора умират и се пролива кръв. Не можем да се преструваме, че животът е нормален'', казва Евгений Антуфиев, руският художник, който поиска творбите му да бъдат премахнати от GES-2 малко след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари.

В края на миналата година Владимир Путин обиколи музея заедно с Леонид Михелсон, един от най-богатите бизнесмени в страната и изпълнителен директор на руския производител на газ ''Новатек'', който финансира изграждането на центъра за милиони долари. Камери проследиха Путин, докато наблюдаваше работата на исландския художник Рагнар Кяртансон, който откри GES-2 със "Санта Барбара" – пърформанс, изследващ отношенията между Русия и САЩ.

Малко места олицетворяват културното отцепление на Русия от Запада по-добре от големите празни стени на GES-2. Редица руски и чуждестранни художници и куратори, включително Кяртансон, се дистанцираха от GES-2, когато стана ясно, че музеят няма да използва платформата си, за да се противопостави на руската инвазия.

''Много хора поискаха от галерията да заеме по-видна позиция, докато другите културни институции пишеха отворени писма, в които казваха, че GES-2 и други музеи трябва да кажат нещо. Това обаче е заплаха за собственото им съществуване'', каза Франческо Манакорда, бивш арт директор на фондацията V-A-C в Москва, която управлява GES-2. Той подаде оставка малко след началото на войната.

''За излагане на антивоенни произведения не може да се говори.

Знаете, че даването на антивоенни изявления има правни последици'', добави той. Миналия месец руският парламент прие закон, налагащ присъда до 15 години затвор за разпространение на ''фалшиви'' новини за войната в Украйна.

Друга сграда, която ще остане празна през следващите седмици, е националният павилион на Русия на биеналето във Венеция. Построеният точно преди революцията от 1917 г. павилион традиционно е място за срещи на голяма част от руския политически и културен елит, който с нетърпение предприема пътуването до Венеция, за да бъде видян на най-престижната изложба в света. Дни след като Русия нахлу в Украйна, двама руски художници обявиха, че не могат да представят страната си в павилиона, а техният роден в Литва куратор Раймундас Малашаускас подаде оставка. ''Когато започна войната, ни стана ясно, че не можем да бъдем във Венеция, защото това е павилионът на Руската федерация. И макар че сме във Венеция, на италианска земя, павилионът все още е подчинен на руското министерство на културата'', каза Малашаускас.

Руският колекционер на изкуство Марат Гелман казва, че докато войната продължава,

само онези руски художници, които открито протестират

срещу насилието в Украйна чрез своето изкуство, ще бъдат добре дошли в Европа. ''Художниците трябва или да протестират срещу войната с работата си, или да си мълчат. Не вярвам, че има място за компромис", казва той.

В първите дни на войната, когато противопоставянето на конфликта все още не беше криминализирано в Русия, повече от 17 000 руснаци, работещи в областта на изкуствата, подписаха отворено писмо с искане инвазията да приключи. След като страната започна системните си репресии срещу обявилите се срещу войната, стотици решиха да напуснат Русия. ''Избягах от Москва, която се превърна в Мордор. За мен лично не останаха варианти – нямаше да мога да стоя там и да мълча, а предвид сегашните ми занимания, нямаше да съм свободна за дълго'', казва руската художничка Антонина Баевер. ''Единственото изкуство от Русия, което е актуално сега, е активистко, антивоенно изкуство, но те дават от 15 дни до 15 години за него'', казва Баевер, визирайки закона за ''фалшивите новини''.

На среща с водещи културни дейци, излъчена по националната телевизия миналия месец, Путин каза, че

Русия също участва в културна битка срещу Запада,

сравнявайки отношението към руската култура в чужбина с изгарянето на ''нежелана литература'' от нацистите в Германия. Посланието му беше ясно чуто в Москва. Скоро след това Болшой театър обяви, че ще постави поредица спектакли в подкрепа на руската ''военна операция'' в Украйна, като всички приходи ще отидат за семействата на руски войници, загинали в битка. Театърът "Олег Табаков" пък постави провоенния символ Z върху триетажната фасада на сградата си в центъра на Москва.

Въпреки това някои художници в Русия продължават да протестират срещу войната. Александра Скочиленко, художничка от Санкт Петербург, беше арестувана миналата седмица за дръзко изпълнение, в което замени етикетите на цените в няколко супермаркета със протестни съобщения срещу военната кампания на Москва в Украйна. Скочиленко може да бъде осъдена на 10 години затвор по обвинения в ''дискредитиране'' на руската армия.

Миналия вторник пък полицията нахлу по време на антивоенен класически концерт в московски културен център, прекъсвайки изпълнението на пианиста Алексей Любимов, който по драматичен начин изсвири последните тактове на произведение на Шуберт, докато двама полицаи се качваха на сцената, за да го арестуват.

Засега някогашната фондация V-A-C ще служи като напомняне за това как войната промени Москва за една нощ. Бившият  персонал продължава да се бори с разпадането на амбициозния арт проект GES-2, който трябваше да доближи Русия до Запада. ''Персоналът, това са 250 души, работиха заедно за този огромен проект, а с едно действие всичко това им беше отнето. Все още скърбя'', казва Манакорда.