Изборът на кандидат за президент е тежко решение, което партийните лидери често объркват. През 2016 г. Бойко Борисов с месеци се чудеше дали да рискува да влезе в битката за "Дондуков" 2. Колеба се до 2 октомври, броени дни преди началото на предизборната кампания, когато заложи на партийния кадър Цецка Цачева. Румен Радев, който тогава навлизаше в политиката, язвително определи конкурентката си като "Борисов в пола и с очила". Изглежда избирателите споделяха мнението му – Цачева загуби с 800 хиляди гласа разлика.
През 2021 г. Борисов се опита да се поучи от разгрома и издигна срещу Радев непартийна фигура – ректора на СУ Анастас Герджиков. Направи го едва 2 седмици преди кампанията. Твърде късно, а и след протестите от 2020 г., хората не искаха президент, лансиран от ГЕРБ. Накрая Герджиков също остана с 800 хиляди гласа след Радев.
Герберите съвсем не са единствените с подобни провали. На вота през 2021 г. ДБ застана зад председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Направи го едва седмица преди началото на кампанията. Няколко дни преди вота Панов внезапно влезе в публичен конфликт с ДБ. Каквото и да беше станало помежду им, несъмнено допринесе за провала на кандидатурата му, която получи по-малко от 100 хиляди гласа.
Тези избори – през 2016 г. и 2021 г., утвърдиха контрола на Румен Радев върху президентската институция, а в значителна степен и върху държавата, и станаха платформата, от която той превзе парламента през април т.г. Това увеличава неимоверно залога на предстоящия след 5 месеца президентски вот, който ще покаже дали "Дондуков" 2 ще остане в сферата на влияние на Радев. Засега по-скоро остава впечатлението, че опозиционните сили подготвят поредното си поражение.
Като ГЕРБ, която не изглежда да има план за вота. Бойко Борисов отдавна се надява, че ще привлече ПП и ДБ, за да издигнат обща кандидатура. Ясно му е, че силите на ГЕРБ далеч не стигат и затова търси партньори, с които не само да увеличи (неголемия) шанс за успех, но и да подели отговорността при поражение. Лидерите на ПП и ДБ обаче не са съгласни, тъй като съзнават, че ако отново приемат ГЕРБ за съюзник, както сториха при "сглобката", рискуват съвсем да отчуждят избирателите си.
А други подходящи (или желаещи) да си партнират с Борисов не се забелязват.
Затова той вероятно ще остане самичък с партията си за тези избори. Случи ли се така, тогава обществеността отново ще приеме кандидата му за партиен човек, дори да е външен за политиката, като Анастас Герджиков. И ГЕРБ отново ще загуби.
Дистанцията от Борисов не увеличава особено шансовете на ПП и ДБ за успех. След краткия си съвместен живот, двете формации поеха по различни пътища – една нова ситуация, която общите им поддръжници още се затрудняват да възприемат. Сега, броени месеци след раздялата, ПП и ДБ трябва да убедят симпатизантите си да последват тяхна обща президентска номинация.
По-големият им проблем е, че трябва да намерят лица, които да се харесат на далеч по-широк кръг избиратели, извън традиционния им електорат. Засега изглежда, че номинацията им ще отиде при бившия служебен премиер Андрей Гюров (когото бившият премиер Иван Костов директно препоръча за кандидат) и бившия и.ф. главен секретар на МВР Георги Кандев. Без да са потвърдили публично участието си, заедно или поотделно, двамата на практика вече водят кампания в социалните мрежи.
Гюров е известен като политик от средите на ПП. Каквото и да се говори за правителството му, то не беше чак толкова популярно, че да му донесе изборна победа само на базата на личния му рейтинг. Затова в средите на градската десница смятат, че ще му отива да си партнира с Кандев. Заради някои прилики с ранния Борисов, които импонират на широки групи избиратели, бившият полицай бързо си създаде славата на перспективна политическа фигура – може би повече от самия Гюров.
Той усеща това и се старае да промени имиджа си.
Например с видеото, на което цепи дърва, озвучено с попфолк песен. Изглежда така смята да подчертае своята мъжественост и близостта си до обикновените хора и да се хареса на онези избиратели, на които се нрави силовото излъчване на Кандев. Това е директна заемка от политическата практика в САЩ, където някои демократи смятат, че за да надделеят над президента Доналд Тръмп, трябва да се отърсят от присъщото им излъчване на елитарност.
Досега пиар триковете, почерпени от другата страна на океана, не са постигнали особен успех у нас. Могат ли Гюров с неговата брадва и намръщеният Кандев да променят това, колкото и рано да започват кампанията си? Все пак голямото предизвикателство, пред което са изправени, особено Гюров е, че трябва да спечелят същите избиратели, които издигнаха Румен Радев на върха.
Вече десетилетие той успешно комбинира военната си осанка със силния авторитет на президентската институция и така създаде трайно популярен политически образ. Това се видя с бързия и неочаквано голям изборен успех на формацията му "Прогресивна България". Това го прави извънредно силен политически играч, срещу когото брадвата на Гюров и други трикове в социалните мрежи съвсем не стигат като оръжие.
А инерцията от успеха му на парламентарните избори може да се окаже достатъчна, за да спечели и президентските избори, независимо дали ще лансира доскорошния си вицепрезидент Илияна Йотова или ще извади друг претендент. Така стана с ГЕРБ при първоначалния възход на партията – овладя Народното събрание през 2009 г. и две години по-късно успя да направи държавен глава министъра на Борисов Росен Плевнелиев.
Радев сега е дори в по-изгодна позиция, тъй като президентските избори му идват само половин година, след като спечели парламента. А спечели ли президентския вот, ще си осигури такъв комфорт във властта, на който се радваше само Борисов през първия си мандат. А опозиционните сили още повече ще залинеят.
