Quantcast

Медия без
политическа реклама

„Перфектни непознати“ – на една ръка разстояние в живота ни

Режисьорът Стайко Мурджев превърна прочутия филм на Паоло Дженовезе в театрален спектакъл

15 Окт. 2023ИРИНА ГИГОВА
Иван Дончев
Лилия Маравиля, Неда Спасова, Юли Малинов, Михаил Милчев, Мила Банчева, Пенко Господинов, Мартин Димитров (от ляво на дясно).

Блондинката Лилия Маравиля с черна перука, брюнетката Неда Спасова – с руса. Едва разгадаваме двете обичани актриси при появата им на сцената в спектакъла „Перфектни непознати“ – и това сякаш е първият сигнал, че онези, които би трябвало добре да познаваме, са наистина съвършените непознати в живота ни.

Постановката на ремонтиращия се театър „София“, която преди дни имаше премиера в „Сълза и смях“, е по сценария на прочутия едноименен филм на Паоло Дженовезе. От 19 юли 2019-а той официално е в Книгата за рекорди на Гинес като лентата с най-много римейк-ове в историята на киното: в началото на тази година бе обявен 20-ият, продукция на Исландия. Ето че сега у нас има вече и театрална версия, може би първата в света. Неин режисьор е Стайко Мурджев.

Сюжетът е добре познат на кинозрителите. В дома на Ева и Роко (Лилия Маравиля и Михаил Милчев) е организирано приятелско събиране. Пристигат още две семейства – Леле и Карлота (гост-звездата от МГТ „Зад канала“ Пенко Господинов и Мила Банчева) и Козимо и Бианка (Юли Малинов и Неда Спасова), последен идва ергенът Пепе (Мартин Димитров), който е обещал да ги запознае с новата си любов Лучила, но тя се оказва болна и на легло. Разговорът скоро докосва болна тема: раздялата на позната двойка, настъпила след като съпругата е разкрила в телефона на мъжа си съществуването на друга жена. И Ева предлага опасна игра: тази вечер всички да оставят джиесемите си на масата, като обажданията и съобщенията се огласяват пред останалите. Първоначалните са безобидни – грижовни близки или шеги на компанията от съседна стая, но скоро положението излиза извън контрол.

Символично, тази нощ има и лунно затъмнение, отразено в сценографията на Никола Налбантов. С неговото напредване става все по-ясно, че и най-близкият ти може да е бил досега затворена книга за теб. Въпреки динамиката на зрелището, разместваща пешките в рискования шахмат на разкритията, през по-голяма част от времето персонажите са разположени линеарно на дълга маса, подобно на Тайната вечеря. Но тук не Юда ще предаде Христос, а всеки ще предаде доверието на най-скъпия си, предавайки на всеослушание собственото си скрито-покрито.

Всички са сякаш на ръба на истерията (някои от героите/актьорите дори преминават тоя ръб) – може би защото се боят на какво ще се натъкнат в запазената, досега строго бранена лична територия на другия, в която те не са допуснати. Или защото криенето напряга до крайност и самите тях.

Най-драматично ще се развие вечерта за Леле на Пенко Господинов, който, за да избегне една малка каша, сменя телефона си с този на Пепе и цопва с двата крака във възможно най-голямата каша, която ще постави на изпитание житейските жалони на всеки от компанията... Познаваме ли се наистина? Искаме ли да се опознаем всъщност? Трябва ли да се „разголваме“ изцяло, или е изконно право да имаме своите тайни? Готови ли сме да приемем всичко у другия в името на дългогодишното приятелство или връзка, или сме склонни при първото разклащане на равновесието да го анатемосаме? Представлението поставя много въпроси и докосва актуални теми като нахлуването на технологиите в личния ни свят, отчуждението и скритата ненавист в най-малката клетка на обществото, хомофобията, егоизмът, непознаваемостта на човешката душа. „Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкия до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло“, категоричен е режисьорът Стайко Мурджев.

За разлика от постановките му по класически текстове, които често разтърсват с експресивни визуални решения, тук той е заложил изцяло на психологията и на подчертаването на интересните обрати в текста. В сравнение с филма на Дженовезе, който поставя екзистенциалните въпроси на фона на надвисналото като невидима, но осезаема заплаха лунно затъмнение, спектакълът на Мурджев е по-комичен, с уклон към гротеската в някои хиперболизирани, преекспонирани превъплъщения, но не е лишен от ярки катарзисни върхове. И въпреки всеобщото кресчендо, което на моменти уморява, силните актьорски изпълнения са плътно изведени. Впечатление прави сдържаното достойнство на Роко на Михаил Милчев, дистанциран от обкръжаващото го щуране, уморен да бъде вечно успешният хирург, в съгласие с изискванията на средата му. Пенко Господинов като Леле също е много убедителен: в началото авторитетен и властен, после – потресен от негативите на ролята, в която без да подозира е влязъл. Покъртителна е Мила Банчева – Карлота, разколебана в силата на своята женственост заради нещо (всъщност невярно), което и в най-тъмните си подозрения не би могла да предположи. Елеонора Иванова като София, дъщерята на Роко и Ева, само с 3 влизания блестящо изгражда характера на тийнейджърка, изправена в неведение пред първите трепети на любовта, обожаваща баща си и във вечен конфликт с майка си. Добри думи и за останалите: Юлиян Малинов като малко първосигналния таксиметров шофьор Козимо – традиционалист в разбиранията си за „правилно“ и „неправилно“, съответно женкар и хомофоб; Мартин Димитров като Пепе – светъл и жизнерадостен човек, въпреки нелекия му жребий да бъде откровен сред лицемери; крехката и уязвима Бианка на Неда Спасова, която компанията още смята за „чуждо тяло“; Ева на Лилия Маравиля – уважаван психотерапевт, който би трябвало да поработи над токсичната връзка с дъщеря си. Едно микрообщество, чието деликатното равновесие бързо рухва.

Фината граница между хипотетичната игра и реалността, в която всичко си остава такова, каквото е било, обаче не е съвсем ясно очертана на финала на представлението и, ако човек не е гледал филма, може и да не разбере защо накрая всички си тръгват, сякаш нищо между тях не се е случило и никой никого не е наранил и накърнил...

В телефонните разговори в спектакъла звучат гласовете на актьорите Сава Пиперов, Симона Халачева, Юлиян Рачков, Пламен Манасиев, Невена Калудова, Николай Димитров-Коки и Димитър Ангелов. Музиката е на композитора Петър Дундаков. Текстът е в отличния превод на Нева Мичева.

Следващите представления на „Перфектни непознати“ на сцената на „Сълза и смях“ са на 19 октомври, 14 и 29 ноември.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?