Quantcast

Медия без
политическа реклама

"Алхимикът" Чапа сред вакханки, богове и хора

Големият скулптор отбелязва 80 години с юбилейна изложба в Двореца

Снимки Емил Л. Георгиев
Композицията "Заплаха (Опасност)", 1986 г., е една от най-големите в изложбата и е от колекцията на Националната галерия.

Сред софиянците и гостите на столицата едва ли има човек, който да не е виждал нищо от работите на Георги Чапкънов. Ако не друго, то поне символа на града — статуята на София, която се извисява над почти всеки друг паметник. На площад "Петко Р. Славейков" се намира пейката, на която всеки ден десетки минувачи сядат, за да се снимат с фигурите на бащата и синът писатели Петко и Пенчо Славейкови. На по-малко от 200 метра оттам е малкият пл. "Гарибалди", където е издигната малката конна статуя на италианския революционер, на който е наречен и площада. На няма и 100 метра от пейката със Славейкови, в Такевата градинка на ул. "Солунска", е чешмата с пластиката  


"Похищението на Европа", похитена първо първо от крадци

с намерението да бъде продадена като старо желязо, а след това и от полицията, която я държа 15 години в склад за веществени доказателства.

Пак в този район имаше и други творби на Чапа — например на ул. "Ангел Кънчев" 5 до бронзовия прострелян пегас (на Валентин Старчев) се намира едно стълбище с парапет, украсен от Чапкънов с бронзов бръшлян, из който се криеха и играеха пеперуди, жаби, гущерчета… В началото на 90-те те започнаха да изчезват едно по едно, докато накрая не остана нито едно. Тях едва ли ще ги видим повече.

Тази дъждовна пролет на любителите на изкуството на Чапа им

 

остават малко повече от три седмици,

за да разгледат ретроспективната изложба на любимия им скулптор, който в началото на годината навърши 80 — "Чапкънов. Алхимикът". В четирите зали на партерния етаж на Двореца обаче са изложени съвсем други творби. От споменатите дотук по някакъв начин е представен само монументът на Софѝя. Останалите над 70, подбрани от кураторите Иво Милев и Милко Добрев, с много малки изключения (от фонда на НХГ и СГХГ) са непоказвани в София работи от музеи в Бургас, Велико Търново, Добрич, Русе, Силистра, Стара Загора и Ямбол, частни колекционери. Тези образци на кавалетна скулптура и малка пластика, в които е голямата сила на Георги Чапкънов, са създавани през последните повече от 50 години 

Включени са и произведения от ателието на майстора — някои от тях са недовършени и представят различни версии и етапи от творческия процес, което ни позволява да надникнем по-дълбоко в магията на неговото изкуство.

Донесена е и част от самото ателие — работната маса, отрупана с инструменти и скулптурни фрагменти. "Усилията на алхимиците винаги са били насочени към преобразуването на неблагородните метали в благородни. Наред с това те се стремят да открият и редица абстрактни субстанции, свързани със стремежа към качествен и вечен живот. Затова и вярвам, че няма по-подходящо заглавие за настоящата изложба от "Чапкънов. Алхимикът", пишеше в поздравителния адрес от министъра на културата Найден Тодоров, прочетен на откриването. 

Героите на Чапкънов в изложбата са

 

богове, митични същества, хора и животни

В дворцовите зали ще срещнем Дионис (Бакхус), Диана и Исус — разпнат (х2) и възкръснал (х3); сатири, кентаври (включително двуполови), минотаври и моряк-птица; няколко литературни герои, главите на Радичков, Фелини и Радой Ралин; вакханки, майки и момичета (почти всички съблечени), танцуващи, сънуващи, молещи се и политащи; ловци, овчари, катерачи и рибари;  кучета (агресори и жертви), овце, магарета, коне, птици и други. С тяхна помощ авторът търси тайните на метафизичното, възвишава земното, приземява небесното — и твори.

Най-голямото (като размери) божество, което има женска същност и форма, присъства в двореца само виртуално – но ако на излизане от галерията погледнете на запад, ще го видите.

 

Езическа персонификация на богинята закрилница на града

Най-знаковият за автора проект, монументът, посветен на град София, е представен чрез средствата на виртуалната реалност и с прожекция на откъси от филм за изработването му. Със специален шлем всеки посетител може да „полети” около малко познатата в своите детайли статуя и да я разгледа в подробности. Непоказван досега документален филм на режисьора Тодор Чапкънов разказва за процеса на създаването й, продължил повече от девет месеца. Статуята е открита на 28 декември 2000 г. на мястото, където до 1991 г. бе разположен паметник на Ленин от руски автор. Внушителната 8-метровата фигура, тежаща над 8 тона, изработена от над 165 части, изляти от бронз и мед, увенчава 16-метрова колона, стъпила върху призматична основа. Идеята е базирана върху изображението на античната Улпия Сердика в горното ляво хералдическо поле на герба на София, създаден от Харалампи Тачев през 1900 г.

 

По признание на автора

творбата се ражда от негово видение. Фигурата е на млада жена в цял ръст, с корона крепостна стена, по подобие на други богини градски закрилнички. Този вид корона е атрибут на античната Тюхе — богиня на съдбата, щастието и благоденствието, съответстваща на римската Фортуна. Вместо рога на изобилието нашата Софѝя държи в едната си протегната ръка лавров венец, подобно на богинята на победата Нике. Върху другата ѝ ръка е кацнала сова, символ на познанието, мъдростта и богатството, а в дланта ѝ лежат три монети. Младата богиня носи обеци, върху които е изобразен така нареченият Аспарухов монограм.

Името на статуята София или Света Софѝя означава премъдрост Божия и в християнството е един от епитетите за Христос. Това стана причина за някои отрицателни реакции, включително и от БПЦ — как една по всичко изглеждаща езическа богиня, присвоява името на всесилния християнски бог. 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Кого бихте подкрепили за кмет на София?