Медия без
политическа реклама

Росен Желязков ще е транспортен министър

Президентът още не е подписал указа за освобождаване на бъдещия вътрешен министър и управляващите го канят на среща, обяви Цветан Цветанов

17 Септ. 2018Обновена

Росен Желязков ще е новият транспортен министър, съобщи Волен Сидеров след заседанието на Коалиционния съвет в Министерски съвет. 

Желязков е втората номинация на правителството, след като Александър Манолев се отказа от поста на подалия оставка Ивайло Московски.

"Предвиждаме оставките на Валентин Радев, Николай Нанков и Ивайло Московски да бъдат разглеждани в четвъртък в пленарна зала", заяви пък зам.председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов след Коалиционния съвет. Той добави, че указът за освобождаването на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР все още не е подписан от президента Румен Радев. Маринов е номиниран за следващия вътрешен министър.

Съветът е решил да предложи на президента среща, за да се обсъди оставката. „Мисля, че това е най-добрият начин да се реши въпроса, иначе се насажда допълнително напрежение”, коментира Сидеров.

"Явно се цели нещо по-различно. Обръщаме се чрез медиите към президента за среща. По никакъв начин не желаем конфронтация с него”, добави Цветанов.

Желязков е бил главен секретар на Министерския съвет и съветник на премиера. Той бе назначен за председател на ДЕАУ (агенцията за електронно управление) с 5-годишен мандат през септември 2016 г. От януари тази година бе определен за председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Желязков бе обвиняем по аферата с бюлетините за изброите през 2013 г. от печатницата в Костинброд.

Според прокуратурата, Желязков, като главен секретар на Министерския съвет, не е упражнявал контрол върху своите подчинени, които е трябвало да следят отпечатването на бюлетините за парламентарните избори от 2013 г. Това следвало от сключения договор между Министерски съвет и "Мултипринт". Поради това той не е изпълнил служебните си задължения, което е довело до спестяване на производствени и организационни разходи и съответно в залагане на по-малък процент макулатура и технологично време, необходимо за отпечатването на бюлетините за гласуване. Същевременно е било допуснато отпечатването на твърде голямо количество бюлетини, което пък е довело до вредни последици, изрзяващи се в недоверие от страна на значителна част от българските граждани в изборния процес.

През 2015 г. обаче съдът оправда напълно Желязков още на първа инстанция, а прокуратурата не протестира решението. Така аферата "Костинброд" приключи.

 

Още по темата