Странни случки настават в ранна есен. Златно слънце гали прибрана реколта, стопани сеят пот за нова - би трябвало всичко да е наред в тази идилия. Ама не е.
"Не трима, петима премиери сме", казва Бойко Борисов. Първият е Желязков, вторият Пеевски, третият трябва да е той. Но добавя в редичката Слави и Зафиров. Би следвало това да е едно много шантаво правителство.
Такова е, "най-нестабилното",
реди отново Борисов. Какво ли му е в душата при такава ситуация на официалния премиер? Не се знае, обаче не се справя. Кой казва, че не се справя? Пак Борисов, разбира се: "Ако бях премиер, сега щеше да има трима министри в Плевен и вече да е свършен проблемът (с водата - б.а.). Изобщо не се реагира адекватно". И на външния фронт се проваля Желязков: "Ако аз бях министър-председател, нямаше да се стигне до тази ситуация" (юни, при проблеми с европейския доклад за Македония).
Зле е работата
и на вътрешно-външния: "Вместо с Турция да работим заедно, ние сега предварително отиваме с изсулени гащи да се договаряме с тях" (днес, критика на Борисов към анонсираното от Желязков спиране на транзита на руски газ, в контекст на взаимоотношения с Анкара).
Преди седмица всичкия тия знаменателни думи бяха претворени. В едно единствено дело, ама какво! - Бойко Борисов, лидер на мандатоносителката и най-голяма партия в страната ГЕРБ, самият той "гарант за устойчивост", преопитен политик,
вещ, врял, кипял,
не подкрепи собственото си правителство в парламентарен вот срещу него. "Даже няма да гласувам. Ако иска да мине - да мине. Ако иска - да не мине", заяви той предварително. Не присъства в залата и обвини занимаващата се с глупости "безотговорна опозиция". Но това бе обяснение за консуматори на домати с колците. Негласуването на Борисов бе ярка политическа позиция: червен картон на правителството на собствената ГЕРБ - все още не изваден, но видимо посегнат.
Кой следваше да забележи
този картон? Абсолютно цялото общество. Затова до днес е енигма защо политическите и медийни реакции се занимават с главното "Д - държава" на Делян Пеевски, вместо много по-важното "Б - бягство" на Борисов от собствения кабинет.
И така, стигаме до основното в сюжета - защо Борисов прави всичко това, какво следва. Отговорите, разбира се, са от сферите на хипотезите. Но са с огромна доза вероятност. Те са и до голяма степен тривиални. Но ситуацията е такава, каквато е:
Бойко Методиев Борисов не се чувства комфортно в тройно-четворна коалиция. Все по-зависим е от Делян Славчев Пеевски. Амбициите на Пеевски растат неудържимо, вече официално се твърди, че "Новото начало" е гарантът на властта. Щом е гарантът, премиер, министри и другите лица от властовата верига ще търсят все повече него за подкрепа.
Ще връщат ресто
пак на него. Но и преди рестото Пеевски си кадруваше. Тъй или иначе всяко едно правителство виси на косъм, всеки един премиер е с оставка в джоба (като футболните треньори). Росен Димитров Желязков бе инсталиран и като възможност да се отпуши управлението след блокажа, и като бушон. Няма правителство, което да е обичано от народа. Поради всичко това, след постигане на националната цел "Въвеждане на еврото", няма причина Борисов да не поиска нова конфигурация на властта след 1 януари 2026 г. Всички тайни и явни участници във формирането на българската власт следва да проумеят именно, че
Борисов няма причини да не "развали седенката"
(по Пламен Орешарски) - съответно да не го заобикалят, ако са си въобразили, че могат да го правят. А успоредно към обществото, поради чисто предизборни съображения и като традиционното за всеки политик бягство от отговорност, следва да се излъчват сигнали, че той самият стои встрани от управлението - ето поради всички тия неща Борисов днес прави това, което прави.
Ако се вярва на социологията, ГЕРБ запазва преднината си спрямо другите политически сили в целия сложен период. Причината не са само умелите игри на Борисов. Но и фактът, че стрелите на най-активната опозиция - ПП-ДБ, са насочени основно не към правителството, а към Пеевски. В същата мишена се цели и президентът. Така правителството и отговорностите на ГЕРБ за него попадат в спасителен вакуум. Критикувайки Желязков, Борисов разширява комфортната за ГЕРБ зона.
Накратко: Да не е човек на мястото на Росен Желязков. Колко ли феерично може да изгори в тая електрическа верига? Да му мисли и българският избирател - не наесен с песен, ами през зимата от немай къде се очертава да е пак на избори.
