Медия без
политическа реклама

"Пфайзер" ще доставя отново ваксини за ЕС след 25 януари

В Индия започна най-мащабната имунизационна кампания в света

16 Яну. 2021Обновена
ЕПА/БГНЕС
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм (вдясно) поздравява медицински работник по време на посещение на център за масова ваксинация, който е организиран на стадиона на бейзболния "Доджърс" в Лос Анджелис.

Доставката на ваксината срещу COVID-19 на "Пфайзер"/"БиоНТех" за държавите от Европейския съюз ще бъде възстановена след 25 януари.

"Ще се върнем към първоначалния график на доставките на ваксини за Европейския съюз от 25 януари и ще ги увеличим от 15 февруари, което ще ни позволи да доставим пълния планиран брой дози от лекарството през първото тримесечие и значително да увеличим обема през второто тримесечие", обявиха от компаниите.

Притесненията относно доставката възникнаха, след като вчера стана ясно, че временно ще бъде намалено производството на ваксини в завода в Пюрс, Белгия. Целта била да се направи реорганизация и така да се увеличи обемът на произвеждани ваксини от 1,3 милиарда дози на 2 милиарда дози годишно.

Американската фармацевтична компания "Пфайзер" (Pfizer) потвърди днес, че временно ще намали производството на ваксини срещу Ковид-19, за да увеличи капацитета на линиите си до 2 млрд. дози годишно.

Това веднага предизвика реакция на отделните държави. Финландия, Естония, Латвия, Литва, Швеция и Дания изпратиха съвместно писмо до Европейската комисия (ЕК), в което изразиха тревога от очертаващото се намаляване на доставките. В отговор председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен успокои, че забавянето на производството няма да наруши графика за доставки. "Както много от вас, разбрах, че "Пфайзер" информира за забавяне. Веднага се свързах с главния изпълнителен директор на компанията. Той ме увери, че всички гарантирани дози за първото тримесечие ще бъдат доставени през първото тримесечие", категорична бе Фон Дер Лайен.

Междувременно Австрия обяви, че се обмисля ново затягане на противоепидемичните мерки. Новите рестрикции ще бъдат обявени от канцлера Себастиан Курц утре. "Фазата до Великден ще е най-трудната фаза на пандемията", коментира министърът на здравеопазването Рудолф Аншобер. Той информира, че се правят анализи на отходните води, за да се установи дали и доколко в Австрия са се разпространили новият опасен щам от Великобритания, както и други щамове.

В самата Великобритания мерките се затягат от понеделник. Всеки пристигащ на Острова ще трябва да представи отрицателен тест, направен най-късно 72 часа преди пътуването, за да бъде допуснат в страната, след което трябва да се самоизолира за 10 дни. В кралството бяха регистрирани четири поредни дни с над 1000 смъртни случая.  През последната седмица броят на смъртните случаи се е увеличил с 32% в сравнение с предходния седемдневен период. Великобритания остава и страната с най-много починали в Европа - 87 295 души до момента. През последното денонощие са установени и 55 800 нови случая на заразата.

Гърция обаче ще облекчи мерките след два месеца строга карантина. Запазва се вечерният час - 21:00 ч., но в началото на следващата седмица се отварят магазините и търговските центрове. Ресторантите и баровете остават затворени. Все пак разрешеното време за пазаруване е ограничено до два часа, като това се определя от часа на изпратеното телефонно съобщение до властите. В районите с високо ниво на заразяемост клиентите ще пазаруват с предварително запазен час в магазина. От понеделник ще се разреши и присъствие на литургия, но с ограничен брой вярващи и дистанция между тях.

Новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън пък обяви, че един от първите му ходове ще е да се създадат 100 нови центъра за ваксиниране срещу коронавируса в цялата страна, при това в рамките на един месец. "Още в първия ден като президент ще наредя да започне създаването на тези центрове. До края на първия месец от управлението ми ще имаме 100 центрове, подкрепяни от федералните органи в цялата страна. Те в крайна сметка ще ваксинират милиони хора", посочи Байдън, цитиран от БГНЕС. С ваксиниране ще бъдат мобилизирани и големите вериги дрогерии в страната. Целта е да се създадат условия за 100 млн. ваксинирани американци.

В Австралия пътниците на полет от Лос Анджелис до Мелбърн бяха поставени под пълна карантина за 14 дни, след като двама души от самолета бяха установени с COVID-19. Сред засегнатите от мярката са трима тенисисти - двукратната шампионка от Australian Open Виктория Азаренка, американката Слоун Стивънс и японецът Кей Нишикори, който вече бе изкарал болестта през август. Те няма да имат право да тренират, но са получили позволение да оборудват хотелските си стаи, за да могат да правят там фитнес упражнения. Азаренка, Стивънс и Нишикори бяха са сред участниците на Откритото първенство на Австралия по тенис (8-21 февруари), които започнаха да пристигат, за да изкарат задължителната изолация, изисквана от австралийските власти. Сред пристигналите е и Григор Димитров, но той и останалите са на специален режим - могат да напускат хотелските си стаи за максимум 5 часа на ден - до 2 ч. за тренировка на корта, до 2 ч. за упражнения във фитнес залата и до 1 ч. за възстановяване.

Индия на свой ред стартира амбициозна имунизационна програма, която самата държава определя като най-мащабната в света. Още през първия ден дози от ваксина срещу COVID-19 трябва да бъдат поставени на около 300 000 души. В общо 3006 пункта във всичките 28 щата трябва да минават по около 100 души. Идеята е до юли да бъдат имунизирани 300 млн. индийци. В началото трябва да бъдат поставени дози на 30 млн. лекари, медицински сестри и други работници от здравната система на първа линия, а след това - на още 270 млн. души над 50-годишна възраст или със съпътстващи заболявания. Ще бъдат използвани два препарата - "Ковишилд" (на "АстраЗенека" и Оксфордския институт) и "Коваксин", който е разработен от индийската компания "Бхарат Байотек". Стартът на мащабната кампания бе даден по телевизията от индийския премиер Нарендра Моди.

 

Още по темата