facebook
twitter

ГОРЕЩИ НОВИНИ / После

Класика

Баня

3 682
Михаил Зошченко

Бележка. Бойко Борисов охлаби мерките, отмени брифингите и даде два в неделя, за да нахока тулупите от диванната армия, които спят до обяд. Тъй като неделята е и ден за баня, а личната хигиена и социална дистанция в условия на охлабени мерки стават все по-голяма гражданска отговорност, предлагаме за прочит разказ от преди почти сто години, който третира точно хигиената в светлината на новите социалните порядки. 

Бихме могли да цитираме и епизод от нашата класика - "Бай Ганьо в банята", но не искаме да излъчваме излишни намеци към Барба Ганьос.

Следва разказът на Зошченко.

***

Говори се, граждани, че в Америка баните били отлични. 

Там например гражданинът отива, бута си бельото в специално шкафче и отива да си се мие. Даже не му хрумва да се разтревожи, разбирате ли, от кражба или загуба - даже номерче не си взема. 

Е, може някой по-тревожен американец да каже на баняджията:

- Гуд бай, санким, наглеждай там.

И толкоз. 

Измива си се американецът, връща се обратно и му подават чисто бельо - изпрано и огладено. Партенките, чунким - бели като сняг. Наполеонките зашити, закърпени. Животец, ви казвам!

А у нас баните също стават, общо взето. Но са малко по-зле. Макар че може да се изчипкаш. 

У нас само с номерцата е тежко. Миналата събота отидох на баня (няма, викам си, до Америка да ходя, я) - дават ми две номерчета. Едно за бельото и още едно - за палтото и шапката. 

А гол човек къде да ги дене тия номерца? Право казано - няма къде. Джобове няма. 

Оглеждам се - едно шкембе, два крака. Просто е срамота това с номерцата. За брадата да го вържеш - не става. 

Как да е, вързах по едно номерче на всеки крак, да не ги изгубя наведнъж. Влязох в банята.

Сегичка пък номерцата по краката ме шляпат. Кофти се ходи. А да се ходи трябва. Тъй като тасче си трябва. Без тасче какво къпане е то? Срамота и толкоз. 

Диря тасче. Гледам, един гражданин се къпе с три. В едното стои, с другото си сапунисва тиквата, а третото стиска в лявата си ръка, да не го цапцарапне някой. 

Задърпах аз третото тасче, исках, прочее, да го взема за себе си, ама гражданинът не изпуска. 

- Ти какво си хванал - вика - чужди тасчета да грабиш? Ако те излупам - вика - с тасчето между веждите, я се усмихнеш, я не.

Разправям му:

- Тука не ти е - викам - царският режим, че да заграждаш тасчета. Това е - викам - егоизъм някакъв. Трябва - викам - и другите хора да се пооплакнат. Какво е - викам - това театро?

А той ми обръща задник и продължава да се мие. “Няма какво - викам си - да му кисна на главата. Той сегичка, викам си, три дни нарочно ще се мие”. Продължавам нататък. 

След час гледам, някакъв чичак се заблея, изтърва от поглед тасчето си. За сапуна май се навел или се замечтал нещо. И само дето му взех тасчето. 

Сегичка тасче си имам, а място за сядане - нямам. А прав да се къпеш, какво е това? Срамота и толкоз. 

Хубаво. Стоешком стоя, държа си тасчето, мия се. 

А наоколо, боже милостиви, перат, ама яката. Един си пере гащите, друг наполеонките, трети нещо друго цамбурка. Тъкмо, да речем, си се изплакнал - гледай, че пак си кирлив. Пръскат дяволите. И какъв шум вдигат с прането - да ти е жал да се плакнеш, да ти е жал за сапуна… Срамота и толкоз. 

“Да вървят - викам си - по дяволите, а аз у дома. Там ще се доокъпя.”

Отивам в приемната. Дават ми срещу номерчето бельото. Гледам - всичко си е мойто, ама гащите не са мои. 

- Граждани - викам, - на моите имаше дупка ей тук, а на тия хептен другаде. 

А баняджията вика:

- Ние - вика - не сме тука, дупки да гледаме. Какво е - вика - това театро! 

Хубаво. Нахлузвам ги тия ми ти гащи, отивам за палтото. Не ми го дават - искат си номерчето. А номерчето го забравих на крака. Трябва пак да се събличам. Свалям гащите, търся номерче - няма номерче. 

Връвчицата там, а листчето го няма. Отмила се бележката.

Давам на баняджията връвчица - не я ще. 

- За връвчица - вика - палто не давам. То така - вика - ако всеки гражданин си наскубе връвчици, кьораво палто няма да остане. Изчакай - вика - да си тръгне обществото - ще ти дам, каквото хартиса. 

Аз му викам:

- Браточка, ами ако остане някакъв боклук. Какво е - викам - това театро?! Дай ми палтото - викам - по описание. Единият ми джоб - викам - е скъсан, другия го няма. Колкото се отнася до копчета, горното е налично, долни не се предвиждат. 

Брех, даде го, все пак. И връвчицата не взе. Облякох се, излязох на улицата. Изведнъж се сетих: сапуна забравих. Пак се върнах. Ама с палто не пускат. 

- Събличайте се - викат. 

Казвам:

- Граждани, трети път не мога да се събличам. Може ли - викам - такова театро?!? Платете ми тогава стойността на сапуна. 

Не дават. 

Като не дават - не дават. Тръгнах си без сапун.

Разбира се, читателят може да полюбопитства: каква е, санким, тая баня? Къде се намира? Адрес?

Е, каква баня? Ами обикновена. За десетаче. 

_____

Превод: Г-н Балев

30

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бивш лидер на ГЕРБ в Русе е бил арестуван на протест

05.09.2020

6285 64
Блажен е нежният поет
В защита на прокурора

Коментари

БатВаню

Е, за десетаче - толкова. А вестник Сега - съвсем без пари. Предпочитам Бай Ганьо.

Лерболарио

Възможно ли е, ако не ви затруднява прекалено, да пуснете мааалко по-интелигентен превод?! Ако не - дайте оригинала, несравним е.

Иво Балев

Сигурен бях, че ще се намерят взискателни читатели. Оригиналът е широко достъпен, благодарим, че оценявате нашия превод. 

Sine_metu

Говорят, граждане, в Америке бани очень отличные.

Туда, например, гражданин придет, скинет белье в особый ящик и пойдет себе мыться. Беспокоиться даже не будет – мол, кража или пропажа, номерка даже не возьмет.

Ну, может, иной беспокойный американец и скажет банщику:

– Гут бай, дескать, присмотри.

Только и всего.

Помоется этот американец, назад придет, а ему чистое белье подают – стиранное и глаженное. Портянки, небось, белее снега. Подштанники зашиты, залатаны. Житьишько!

А у нас бани тоже ничего. Но хуже. Хотя тоже мыться можно.

У нас только с номерками беда. Прошлую субботу я пошел в баню (не ехать же, думаю, в Америку), – дают два номерка. Один за белье, другой за пальто с шапкой.

А голому человеку куда номерки деть? Прямо сказать, некуда. Карманов нету. Кругом – живот да ноги. Грех один с номерками. К бороде не привяжешь.

Ну привязал я к ногам по номерку, чтоб не враз потерять. Вошел в баню.

Номерки теперича по ногам хлопают. Ходить скучно. А ходить надо. Потому шайку надо. Без шайки какое же мытье? Грех один.

Ищу шайку. Гляжу, один гражданин в трех шайках моется. В одной стоит, в другой башку мылит, а третью шайку левой рукой придерживает, чтоб не сперли.

Потянул я третью шайку, хотел, между прочим, ее себе взять, а гражданин не выпущает.

– Ты что ж это, – говорит, – чужие шайки воруешь? Как ляпну, говорит, тебя шайкой между глаз – не зарадуешься.

Я говорю:

– Не царский, говорю, режим шайками ляпать. Эгоизм, говорю, какой. Надо же, говорю, и другим помыться. Не в театре, говорю.

А он задом повернулся и моется.

«Не стоять же, – думаю, – над его душой. Теперича, думаю, он нарочно три дня будет мыться».

Пошел дальше.

Через час гляжу, какой-то дядя зазевался, выпустил из рук шайку. За мылом нагнулся или замечтался – не знаю. А только тую шайку я взял себе.

Теперича и шайка есть, а сесть негде. А стоя мыться – какое же мытье? Грех один.

Хорошо. Стою стоя, держу шайку в руке, моюсь.

А кругом-то, батюшки-светы, стирка самосильно идет. Один штаны моет, другой подштанники трет, третий еще что-то крутит. Только, скажем, вымылся – опять грязный. Брызжут, дьяволы. И шум такой стоит от стирки – мыться неохота. Не слышишь, куда мыло трешь. Грех один.

«Ну их, – думаю, – в болото. Дома домоюсь».

Иду в предбанник. Выдают на номер белье. Гляжу – все мое, штаны не мои.

– Граждане, – говорю. – На моих тут дырка была. А на этих эвон где.

А банщик говорит:

– Мы, говорит, за дырками не приставлены. Не в театре, говорит.

Хорошо. Надеваю эти штаны, иду за пальтом. Пальто не выдают – номерок требуют. А номерок на ноге забытый. Раздеваться надо. Снял штаны, ищу номерок – нету номерка. Веревка тут, на ноге, а бумажки нет. Смылась бумажка.

Подаю банщику веревку – не хочет.

– По веревке, – говорит, – не выдаю. Это, говорит, каждый гражданин настрижет веревок – польт не напасешься. Обожди, говорит, когда публика разойдется – выдам, какое останется.

Я говорю:

– Братишечка, а вдруг да дрянь останется? Не в театре же, говорю. Выдай, говорю, по приметам. Один, говорю, карман рваный, другого нету. Что касаемо пуговиц, то, говорю, верхняя есть, нижних же не предвидится.

Все-таки выдал. И веревки не взял.

Оделся я, вышел на улицу. Вдруг вспомнил: мыло забыл.

Вернулся снова. В пальто не впущают.

– Раздевайтесь, – говорят.

Я говорю:

– Я, граждане, не могу в третий раз раздеваться. Не в театре, говорю. Выдайте тогда хоть стоимость мыла.

Не дают.

Не дают – не надо. Пошел без мыла. Конечно, читатель может полюбопытствовать: какая, дескать, это баня? Где она? Адрес?

Какая баня? Обыкновенная. Которая в гривенник.

Sine_metu

Добър е преводът. Да се превежда Зошченко си е приключение :)

Лерболарио

Заври си съвета ... знаеш къде!

geo_19

И в крайна сметка дали ще отворят обществените бани в България? 

geo_19

Верно - Велинград е голямо село щото в него има 5-6 обществени минерални бани.

Джиджи

В селата са.

Има ли още, т.е. обществени, НЕминерални?!

Иво Балев

Граждани, моля ви, съсредоточете се върху превода и неговите несъвършенства. Дотук имаме само една оценка, но е малко непълна. Кажете какво има за доизкусуряване, чакам указанията на експертите, за да се поправя в името на читателя. Още веднъж благодаря на всички. 

Sine_metu

Не злорадствайте, г-н Балев :)

Николас е поизчерпил въпроса с рецензирането. Замислих се дали да се замени „театър“ с „ресторант“? До ден днешен некои руснаци отиват в театър като в баня заради пивото и водката между действията. Ма става излишно сложно. Бездруго не е просто да се превежда за баня на хора, които си я честитят :)

Иво Балев

Това преди Николас го написах, а злорадството или според мен веселото настроение е за експертите, защото обичам експертни мнения. Обичам компетентни хора и мъдри съвети. 

Purple__Haze

Г-н Балев,  Поздравления за положения труд!

fractal
снимка на fractal
Басейни на открито
Nickolas

Преводът от руски на български, на литературно произведение и особено на злободневен разказ, е нещо много трудно. И не знам въобще кой го може! Ако вземеш да се придържаш към текста - веднага започва да прозира оригиналният текст, ако вземеш да му побългаряваш лексиката - заприличва на Бай Ганю (но пък далеч не на Алеко Константинов). Въобще трудно.

Този превод ми се вижда добър, така да се каже новаторски - с много санким, чунким, цапцарап (то пак добре, че Зошченко не казва спѝздили), но пък от превода не се разбира руската "банска" ситуация и "любезността" в отношенията между хората в светлината на имотното положение на градското население на 20-те години в болшевишка Русия. А и няма как да се разбере. Във всеки случай господинът се е постарал.

От друга страна за тук поместването е безпредметно, защото произведението в оригинал е лесно достъпно и съвсем лесно разбираемо дори за "ползващите" руски. Оценка: 4 звезди от 5 и 👍.

---

Като чета Баня винаги се сещам за банята в Лозенец - не за баните в Русе (модерната, Капниловата, еврейската или железничарската и т.п.! или за баня Мадара). И тоя път така. Без да е заслуга на трето лице.

Sine_metu

Откъде се сети за баня Лозенец? За нея последно чух като момче, левскари навили баняджията да дава номер 72 на цесекари,  месеци разправяха по трамваите как ги питали през целата баня кой им е номерът :) И тва години след мача 7:2 от 1968

 

Nickolas

Обществените хигиенни бани не са проблем. Проблемът е кой да ги субвенционира/дотира. Защото едно посещение от един час и миене само с тасче би струвало поне 25 - 30 днешни лева, а не 25 от тогавашните стотинки.

Освен това парна баня, теляк/peeling - поне още толкова. И никой даже няма да влезе!

Отворете да видите цените на хамам в България. Един пилинг с кесе струва 75 лева. Преди му викахме теляк. И струваше 25 стотинки.

geo_19

Имам наблюдения върху една "селска"  минерална баня, та твърдя, че сметката не ти е точна. Входното билетче е 2 лв. (а за вана - 5 лв.) и приходите са напълно достатъчни. Верно е, че в обществените бани се ползва вода без да се пести особено. Средно на един човек се падат по 1,5 - 2,0 м3 минерална вода. (е, себестойността на доставката на 1 м3  топла минерална вода е под 50 ст.).

-----

Sine_metu

И двамата сте прави, но Николас по. Аутентичната масова неминерална баня умря със соца. За нагряването на кубик вода от 10 до 55 оС, после си го разреждаш със студена до твоите 2, са нужни 63 кВтч. Приблизително 6 литра нафта. Много далече от 1-то левче. Отделно, че самата студена вода вече гони цената на нафтата :)

nebenebe

Добре звучи всичко. Хеле с тия дупки, копчета и взаимоотношения. Създава настроение. И тъга, разбира се. Много правдива история. Вникваме в нея, щото обичаме баня. Един западняр не може да я оцени. Би я приел за нещо като скеч.

Purple__Haze

Една добра дума за Барселонския татко - възстановяването на минералната баня в Банкя е пред своя край.

Очаквам с нетърпение Циганската царица да възстанови минералната баня в "Овча купел'.

KaraKoliu
снимка на KaraKoliu

Аз пък се присетих за старозагорските бани- "Пиперка", "Патка". Ех какви пилинг специлисти (теляци) имаха- черни и тумбаклии. И табелката над главите им е пред очите ми: "Бакшишът е обида за социалистическия труженик".  Но ако решиш да "обидиш" труженика с 50 ст. веднага му вдигаш КПД-то със 100%. 

Nickolas

Ако има някой истински русчуклия, а не от Руси, няма как да не знае израза: Лудата Димка - евтина баня. Идва от там, че Димка вземала вапорчето от Русчук да ходи в Гюргево, защото там банята била с пет пари по-евтина. Така че не само масовата социалистическа хигиенна баня е умряла.

А за лозенската се сетих, защото живях дълго на Фритьоф Нансен. На ъгъла имаше превъзходна баничарница 👍

Sine_metu

Баничарницата, я, я! Претичвахме от Втора мъжка... глей ти, Зошченко и Балев нема да ми дадат да си изкривя душицата както обикновено... от „Малинажа“, де. Който не знае, тва бе старо летно кино на местото на плочника пред НДК. Но като лозенчанин требе да отбележа, че по-култовата пекарна бе оная на Балкански, днес „Европейски съюз“ :)

F16
снимка на F16

В Родопите има едно село Хотово. Там минералната баня беше под навес, обща за мъже и жени, и напълно безплатна. Сега не знам как е.

KaraKoliu
снимка на KaraKoliu

Много бани по селата бяха общи за мъже и жени, в смисъл къпеха се в едно и също помещение. Но в различни часове или дни. Сигурно и в Хотово е било така. 

Nickolas

И пак за превода. Банята е побългарена. Няма как да има тасче. Тасчето е друго. Шайка на руски би трябвало да бъде чубурче - и са средно по 5 литра. Най-малките, казват, са по три, а най-големите по 15 литра. И то за баня. И то до днес.

Затова в чубурчето хората си перат бельото. А си го перат, защото живеят в комуналки по 5 семейства, че и повече, и всички имат единствено достъп до един единствен кран студена вода. Самата пък баня на богаташкото жилище е превърната в стая за живеене, не че богаташите са нямали баня в смисъла на ванная! Точно както в София живееха по две семейства в "апартамент" от две стаи и кухня. На едните банята я даваха за кухня. Там си готвеха. Апартман-камуналка, бля. Болгарскоя.

Иво Балев

Уместно. 
Гледах всякакви шайки, има и тенекиени, и дървени, действително са големи. Колебаех се за леген или да не умалявам до тасче, ами тас. Но легенът носи друго настроение, по-скоро домашно, а тас в наши дни по-скоро се свързва с тас за кола. Думата чубур също трябва да се обяснява. Затова и побългарих банята с тасче - да не натежава лека публикация с тежки обяснения. Радвам се, когато се чете с разбиране. 

nebenebe

Вий в Ардино да знаете каква баня имаше. За семейства или микроколективи. С предверие за дрехите.

Nickolas

Хер Балев, преводачът няма задачата да обяснява на читателя си какво е стобор или чубур, щот той (вече) не знаел. Достатъчно е да е уверен, че думата е на място, пък читателят сам ще си научи кое какво е. То така се и учи. Защо иначе Горки твърди, че всичко дължи на книгите! А книгите по неговото време със сигурно не са били на easy Russian!

Не съм преводач на литература, но съм на мнение, че преводачът не е нужно да се адаптира към читателя си, който смята по дефиниция за по-малко осведомен, съответно не е нужно да прави превода по-лесно смилаем като текст. Защото става като "превода" на Под игото.

---

Или, за майтап, като в превода на Мартин Лутер на Библията, който не знаел как се казва животинчето Procavia capensis в оригинала и за по-лесно писал "зайче". И колчем се пукне Великден изпонаскачват зайчета!

С почитание.

 

Влез или се регистрирай за да коментираш