Първи път българите се срещнаха с жена-президент - друг път не видели такъв красен пол в президентския стол и държавна глава - червенотиквичка. 
Но що беше това нещо Илиянка Йотата?
Илиянка Йотата не е нещо, а человече голямо, защото и жената е человек на днешно време дори по Цариградската конвенция и брюк-селската чест! Йотата даже има повече коса, честолюбие и чорапи - повече от всички други държавни глави и прасци преди нея! 
По-младите си години Йотата премина в литературни занятия и мужепобедителство. Най-накрая тя извоюва историческа победа над противниковий пол, като стана държавна глава, защото мужете бяха заети с други работи.
Движението на нейните брулени хълмове доказват нейното огромно трудолюбие и человеколюбие.
В същото време е КГБогобоязлива. Като види патрика от КГБ, тутакси пада по очи и целува мантията му. 
***
Илиянка Йотата извади тефтеря с домовата книга да назначи служебен везир-мисир председател.
Обаче Конститурцията така беше оръфала тефтеря, че Йотата само въздъхна тежко, брулените ѝ хълмове пак се заиздигаха тревожно. 
В тая оръфана Домова книга нищо свястно няма, даже правописанието е негодническо и няма ни една йота или твёрдый знак. 
Помисли тя, помисли - и реши да извика Румен Спецата за Особен домоуправител, той да помогне за избора на служебен везир-мисир. 
Що е Румен, все е юнак и енергетик. Току-виж натаманим набързо още един Боташ-Моташ с Високата порта. 
***
Илиянка Йотата е твърде честолюбива, не позволява никому да я обижда и се води само с учени хора. Тя взема участие във всички сериозни въпроси - милванието на затворници и прочия. Може да се препира по филологията с мисирките и по черковния въпрос със Сатанаила, ако объркат методичките. 
***
Прочее Илиянка Йотата е ученолюбива и не се мисли за прост человек, макар че понякога седи и мисли. Тя преди няколко време например беше казала на господин Румен, че е зелен като синя слива.
И му каза още така:
- Вчера ми дойдоха ботуши от важна степен и твърде способна цена. Не ботуши, а цял Боташ! 
***
Илиянка Йотата преди години четеше дамаскини и новини от амвона; еднаж прочете житието на Румен Овчерин и всичките баби плакаха. 
Тя даже беше съчинила три слова: Румен падна от небето, Мученичеството на Румен да говори словеноболгарски и едно сплетническо Слово за сплетението на Зелений чорап. 
Те бяха от нея саморъчно писани с черковни букви - червени и непобедими - и с лози, и с тръби, и с образи. За жалост, всичките тия съкровища, не знайм как, изгорели с боташкия газ и тя често в телевидението, като разказваше за това славно поприще, свършваше със сърдечно съкрушение:
- Добре че те изгоряха, а не договорът с Боташ... За народа загуба велика.