Имаме си такова любимо занимание - да се ровим в литературната класика, да изследваме незначителни и малоизвестни произведения на важни автори. 
И така, както прекопавахме литературното наследство на абсурдиста и сталински мъченик Даниил Хармс, в третия том на Събраните му съчинения се натъкнахме на миниатюра, в която един от двамата герои, някой си художник, носи забележителната фамилия Трикопейкин! 
Произведението не е публикувано прижизнено, а в Събраните съчинения е поместено от съставителите в радел "Недовършено и отхвърлено". 
Хармс по принцип е любител на странни фамилии, а този Трикопейкин вероятно е далечна реминисценция на Капитан Копейкин от съчиненията на Гогол, когото Хармс е ценял изключително много - Гогол е един от най-любимите му писатели, особено с диаболичните си произведения. Като литературни персонажи Капитан Копейкин и Художникът Трикопейкин нямат нищо общо, което също е характерно за Хармс - той често използва имена на писатели или персонажи (понякога леко изменени), поставяйки ги в съвършено различен контекст, придавайки им съвсем различни абсурдни характеристики. 
Ето го и самото произведение на Хармс (без заглавие), за нас то е любопитно и ни е забавно да си представим в ролите на Петров и Трикопейкин примерно Цончо и Костадин.
***
Веднъж значи един човек с фамилия Петров си нахлузи валенките и отиде да си купи картофи. А подир него тръгна нашият художник Трикопейкин.
Върви художникът след Петров и му скицира краката на хартийка. 
И ето Петров върви по улицата и заглежда кучетата.
И ето Петров бегом към трамвайната спирка бяга. 
И ето че Петров в трамвая на скамейката седи. И ето че излиза от трамвая и даже почва да танцува. "Ех - вика, - добре се повозих!"
И ето че си купи картофи и ги понесе у тях. Вървя, вървя и внезапно падна. Добре поне, че картофите не разсипа! 
И ето го, стои Петров и казва на художника Трикопейкин: "Аз - казва - картофите ги харесвам повече от зелето. Ям ги с олио". 
(Средата на 1930-те години.)
***
Оригиналния текст може да откриете тук - https://traumlibrary.ru/book/harms-ss03-03/harms-ss03-03.html#s005